Каквото и да се говори обаче, сега у нас цари лека суматоха, разкрива "24 часа". От една страна от НАТО заявили, че желанието ни да помогнем на Македония си е наш двустранен проблем. От друга пък българското правителство се опитвало да въведе разграничение - за Петър Стоянов то оставя моралния ангажимент, а вътрешно в себе си тихичко се моли бурята да го отмине.
И все пак, имайки предвид изменената ситуация, крайно опасна е идеята за изпращане на български контингент, убеден е бившият президент на страната Желю Желев в анализ за вестник "Труд". Това, което можем да направим е да им дадем оръжие. Но да изпращаме български войски там, за да отбраняват те нейната територия е абсолютно недопустимо. Дори това да е под егидата на някаква международна организация, при нашата огромна обремененост с Македония, вътре в нея това ще бъде използвано от опозицията като доказателство за агресивни намерения, убеден е Желев. Затова можело спокойно да се предвиди, че нашите части там съвсем няма да бъдат посрещнати с хляб и сол, а ще бъдат основание за много тежки обвинения за реванш, за опит за завоюване и за заграбване на територията на Македония.
А иначе - дойде ли време за нова помощ? Едва ли, отбелязва "Труд". Защото за македонската армия не е трудно да се справи с албанските бунтовници, а и международната общност май вече е наясно как разбират демокрацията албанските ръководители. Не е зле обаче, отбелязва вестникът, македонските граждани да знаят, че България и българската войска са зад гърба им.
И все пак албанското етническо движение не застрашава Македония с междудържавна война, защото липсва страна, която би се въвлякла във война с Македония. За сметка на това обаче тя е серизоно заплашена от продължителна партизанска война, както и от циклични вълни на тероризъм и насилие, убеден е "Дневник". Колкото до изхода - той е съсредоточен в ефективната и координирана политика на две институции - самата македонска държава и международните сили в Косово и Южна Сърбия. Що се отнася до България - най-добрата помощ, която може да предостави на Македония е дипломатическата.
И все пак налице е ясен ангажимент на Европейския съюз с проблемите на Югоизточна Европа, отбелязва министърът на външните работи на Швейцария Жозеф Дайс в своя лекция, публикувана днес в "Демокрация". След края на Студената война Европа навлезе във фаза на сближаване. Последните 11 години показаха, че паралелните политически, икономически и социални революции неизбежно доведоха след себе си болезнения процес на приспособяването. И държавите от Централна и Източна Европа принесоха големи жертви. А всъщност дългосрочната цел на създателите на идеята за европейската интеграция беше да се подпомогнат свободата, демокрацията, мирът. В резултат на това Европа успя не само да заеме полагащото й се място в света. За много хора тя изразява надеждата за мир, зачитане на човешките права и достигане на благоденствие. И докато 20-ти век беше "Век на Америка", то вероятно 21-ви век ще остане в историята като "Век на Европа" убеден е Жозеф Дайс. Защото преследването на щастито на индивида е в основата на благополучието. А процесът на европейската интеграция се основава именно на тази идея.
Очевидно е обаче, че Балканските страни са в катастрофално икономическо сътояние. И ако Западна Европа не направи нищо, за да ги включи в своята орбита, те ще останат потенциална заплаха. Защото не може да се живее, ако се оставят гладни хора в съседния квартал, споделя Цветан Тодоров в интервю за "Фигаро магазин", което "Демокрация" препечатва в притурката си Europe.bg. А това, което е лошо, но пък е една от големите характеристики на тоталитарния опит, е чувството за фатализъм. Същото, което надали ще накара африканецът да се бунтува срещу слънцето или лапландецът срещу снега. Колкото до проблемът на индустриалните общества - той се крие в тяхната убеденост, че въплъщават доброто и си приписват правото да налагат на другите тяхната ценностна система, включително и чрез силата. Ето защо на тях им е толкова необходимо да бъдат крайно критични към изкушението на доброто.
Източник: RFI
Последвайте ни
