1500 души пък искат пост при Мърдок, известява "Демокрация". Водещата си новина изданието пояснява с това, че искало да разпръсне слуховете, че пред офиса на медийната империя чакали стотици и имало заявки от 7-8 000 души. Броят на кандидатите бил голям, но в рамките на нормалното - по 200 души за позиция, съобщили от телевизията. В момента с бърз темп вървял конкурс за началници и нищо чудно, ако телевизията на Мърдок иска да тръгне по Ефира до месец. А след вчерашното решение на НСРТ зрителите ще могат да гледат не само телевизията на Мърдок, а още осем телевизионни оператора с право на национална програма, отбелязват всички днешни издания. Това са Нова телевизия, СКАТ, Евроком и Делта ТВ, а след тях се нарежда музикалната телевизия на Камен Воденичаров ММ, спортната "Ринг плюс", Александра ТВ и Крида АРТ, която пък щяла да е посветена на културата.
И докато по мнението на днешните издания по брой на частни телевизии вече сме сред европейските страни, други противоречия обаче затормозяват европейската ни интеграция. "Евросъюзът определя наказателни мита за нашата стомана", отбелязва в. "Пари". Решението на Европейската комисия било в резултат на въвеждането на антидъмпингови мита за българската стомана и така България попадала в един списък с Индия, Югославия, Тайван и ЮАР. Но според производители на стомана мярката имала само временен характер.
Дали Берлин се отдръпва от България, се пита пък в. "Дума". Според левия вестник недоволството на Германия ясно проличало при вчерашната среща на германския министър Кристоф Цьопел с български социалисти. То било провокирано от пречки в приватизацията. Имало дори вероятност Дойче банк да спре да инвестира в България заради проблеми при инвестициите в българската фармация. От друга страна България пък се е обърнала с призив към Австрия да не спира разширяването на Европа, научаваме от "Демокрация". Инициативата била на българския външен министър Надежда Михайлова, която в писмо до австрийския канцлер Волфганг Шусел поискала той да поеме конкретни еврпопейски ангажименти, особено по зачитането на правата на чужденците в Австрия, след които имало хиляди българи.
"Бъдеща Европа ще се строи от имигранти", четем в анализ в "Стандарт", препечатан от "Ню Йорк Таймс". За да оцелее икономически, е мнението на авторката на анализа, Европа просто трябва да се отвори за имигранти и да промени своето расово и етническо лице. Към 2025 г. експерти прогнозирали, че евросъюзът щял да се нуждае от 135 млн. имигранти. Въпросът бил само по какъв начин те ще бъдат интегрирани в бъдеще - англо-саксонският модел предвижда запазването на родната кулгура на имигрантите, докато френският модел на мултиетничността изисква човек да владее езикът на страната, в която живее.
Дали Доган не пусна тези дни "мултиблъф" пита се в някакъв отглас по същата тема "24 часа". Анализът е посветен на думите на Доган, който поиска България да стане "мултиетническа държава". Какво се крие зад тези думи, пита се "24 часа" и уточнява, че възможностите са две - или на малцинствата да бъде отделено особено място и това да бъде вписано в конституцията, или това е просто блъф, който иска да стресне СДС и БСП. Аргументите на изданието клонят към втората хипотеза, още повече при липсата на единна европейска концепция за мултинционалната държава. А ако искатe да навлезете с още подробностите по темата можете да прочетете и интервюто на Юнал Лютфи в "Демокрация", от което излиза, че ДПС е дясноцентристка партия и че била етническа партия по характер, но национална по тип. Въпросът не е как ще наричаме една държава, мултиетническа или не, включва се в темата лидерът на "Подкрепа" д-р Тренчев пред "Труд". Въпросът бил малцинствата в нея да съжителстват мирно. И лично за него проблемът в България бил друг - че отдавна е сбъркан моделът на реформата.
"Където се създава шум около нещо, винаги ще се намерят настойници", твърди поетесата Мирела Иванова на страниците на "24 часа". Лично на нея пък и идвали в повече всички бъдещи и сегашни кандидати за настойници на българската култура. В България все още няма правила за културата, твърди Мирела Иванова. Знаела го от опит, защото била прекрачвала прага на лелеяния Европейски съюз, където на творците се давали възможности от фондации, фондове, стипендии, центрове, университети и издатели. Затова те не висели на врата на държавата, и дори я ненавиждали умерено. Но пътят дотам, дори и не невъзможен, споделя Мирела Иванова, той й се виждал като пътят на Симеон към непревзeмаемия Цариград.
"Можеш обаче да си до болка унижаван, но никога наведен". Кой казва това ли - един рокаджия който твърди, че разбира от жени и пее за тях. Може би вече сте разпознали стила на неподражаемия Гошо Минчев, добре познат на слушателите на РФИ-България, който в интервю пред "24 часа" представя новия си албум "История с китари". Разочарованията са за това, за да бъдат преодолявани, в свой стил споделя Гошо Минчев, и дава рецептата на вечното си добро настроение с думите "недей да хленчиш". Така той без да се оплаква и без да хленчи, подготвял нов албум, озаглавен "Утрешният свят" при това на френски. А защо на френски ли? Защото в писмо до Френския културен институт той ясно и кратко е написал: "че като се има предвид стремежът на своята страна да се присъедини към Европа, той също е решил да бъде полезен на Стария континент с песните си".
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
