П редсрочни парламентарни избори у нас няма да има - няма време, няма нужда, няма причина и няма да решат нищо пише във в. "Стандарт" Цветозар Томов от агенция "Скала".
Социално-икономическа катастрофа в страната не се задава. Липсва какъвто и да е повод за мрачни предсказания в краткосрочен план. Не че сме цъфнали и вързали, но няма да се случат никакви резки икономически промени в живота на хората в близко време. Тоест не са ясни предпоставките за сериозни масови социални протести.
Активизират се само различни групировки от хора, свързани с политическите елити. В България се разгаря борбата за власт, както в края на мандата на всяко правителство.
Битка за преразпределяне на властовите позиции - още от септември партийните щабове ще започнат да работят на пълна пара и да пресмятат шансовете си. Нещо като наместване на бегачите на дълго разстояние
преди финалната обиколка.
Правителството е с много ниско обществено доверие, опозицията също не е с високо. Но управляващите ще загубят много от гласовете, които са получили преди четири години - те все някъде ще отидат.
Проблемът е, че на хората не им е до избори, отнасят се с презрение и към властта, и към опонентите й.
Ловът на гласове ще бъде много труден, започва отсега с различни средства. Опозицията подгрява обстановката, управниците ще се борят да запазят колкото могат от електората си - ще има увеличение на пенсии, заплати и т.н. - познат репертоар.
Съвсем логично и естествено е ГЕРБ като извънпарламентарна сила, която засега консолидира голяма част от вота на недоволните, да упражнява натиск за предсрочни избори. Защото пикът на влияние на тази партия мина, тя вече не се възприема толкова еднозначно като единствена алтернатива на управляващите. Износва се и харизмата на Бойко Борисов.
Електоралният ресурс на ГЕРБ е нестабилен, изведнъж може да се окаже, че няма да спечели такова парче от тортата на властта каквото й се иска.
Невъзможен е и съюзът Костов-Борисов, около който много се шуми сега. Той може да съществува само на ниво опозиционно говорене.
От една страна, Борисов не би го поддържал, защото той разчита на добрия публичен имидж, а Костов е ненавиждан от голяма част от българските избиратели. От друга страна - Костов има качества на политик и държавник, Борисов - не, двамата са пълни противоположности като лидери. Единият е великолепен политически актьор, другият - краен, мрачен и непопулярен, но със стил и поведение на държавник. Няма как това да се съчетае.
Съюзът между тях е или под натиска на Европейската народна партия, или съвпадение на конюнктурни интереси. В момента всички опозиционни партии с тренд надолу, каквито са ГЕРБ и ДСБ, са заинтересовани да клатят лодката на властта, да демонстрират радикализъм в опозиционността.
С наближаването на изборите обаче ще се очертае невъзможността за коалиционни действия между ДСБ и ГЕРБ, между Костов и Борисов.
Проблемът у нас не е, че това правителство управлява лошо - и предишното бе така, и следващото ще е същото. Страшното е, че много се краде и се злоупотребява с власт.
Другият проблем е корумпираната, некадърна, застаряла, пасивна и неприспособима към изискванията на ЕС държавна администрация. Не знам дали корупцията или бюрокрацията ни е по-големият проблем на страната. Държавните служители, които умеят да работят с компютър, са по-малко от българчетата в първи клас. Те не могат да работят в модерна държава.
Но никой политик не говори как ще успее да реформира огромната закостеняла държавна бюрократична машина. Не си поставят такава задача.
Тоест проблемите на страната са далеч от вниманието на политиците, които се борят за власт.
Все пак в следващия парламент ще влязат между пет и седем партии.
Естествено и "Атака" е сред тях. Чрез нея се сдобихме с компартия, тя зае крайно лявото пространство, стана изразител на бедните и на хората с трудни лични съдби, фашизоидната риторика изчезна. Има стабилизиран електорат от около 300 хиляди души - 10% подкрепа за компартия е добре да има във всяка нормална страна. Дори в България.
