Т ази година ще е по-тежка от миналата, но по-лека от следващата. Лаконичната прогноза на финансовия министър Пламен Орешарски обобщи и очакванията на повечето наблюдатели и икономически анализатори, събрани от "Дневник".
Опасенията се дължат основно на негативните сигнали за здравето на световната икономика в комбинация с вътрешните за страната проблеми - дефицит по текущата сметка и висока инфлация.
Оценката на Националния статистически институт за бизнес климата през декември потвърждава тази тенденция - нагласите на предприемачите за началото на 2008 г. са преминали от оптимизъм към умереност с растящи притеснения за несигурна икономическа среда, растящи цени и намаляващо вътрешно търсене.
Несъществен ефект, клонящ към нулата, ще окаже и първият реален достъп до европейските фондове, за който според специалистите България не е готова. Освен това в политическия цикъл тази година е без избори, т.е. с последен шанс за наложителни и непопулярни реформи.
Противодействието на рисковете анализаторите единодушно виждат в завръщането на политиката на реформи и стимулиране на бизнес активността чрез продължаващо намаление на осигурителната тежест.
Рецептата не е нова и дори вече звучи изтъркано за всички. Проблемът е, че според анализаторите реално почти нищо не се случва в тази посока, а съществените мерки се отлагат във времето.
От своя страна това води до натрупване на все повече рискове, на които е все по-трудно се противодейства.
Двете ключови предизвикателства на 2008 г. са дали ще може да се поддържа нивото на инвестиции и има ли възможност растежът да се ускори.
"Основно краткосрочно предизвикателство ще бъде запазването на високата инвестиционна активност, в условията на една глобална проинфлационна среда и влошена ликвидност на международните финансови пазари", коментира Христо Вълев, инвестиционен анализатор в "Карол".
Неотдавна в дискусия на "Дневник" и Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии изтъкна като основна опасност евентуално рязко намаление на капиталовия поток към страната заради глобалната финансова криза, която според редица прогнози ще засегне развиващите се пазари именно през 2008.
Според Георги Ангелов, старши икономист от "Отворено общество", 10-процентните корпоративен и плосък данък са добра основа за постигане на по-висок ръст, но под условие.
"Ако правителството инвестира усилия в подобряването на бизнес средата, структурни реформи и намаление на осигурителната тежест, българската икономика би могла за първи път през 2008 да отбележи и двуцифрен икономически растеж", прогнозира Ангелов.
Според него правителството би могло да преодолее и опасностите от поскъпващите горива и силното евро, като стимулира вътрешните източници на растеж чрез макроикономическата стабилност и реформи.
Време е и да се съживят реформите, особено в образованието и здравеопазването, където изоставането е най-критично и вече "избива" в засилено обществено напрежение. Бизнесът се вълнува повече от проблемите, които му носи западащото образование и принудата да плаща по-високи заплати, не заради подобрено качество и производителност, а заради недостиг на хора.
По данни на НСИ към септември средната заплата е скочила с почти 20% на годишна база, а 17.6% от промишлените предприятия се оплакват от липса на кадри при рекордно ниска безработица от 6.6%.
Ако недостигът на квалифицирана работна ръка стигне определена критична точка, колкото и инвестиции да се наливат в страната, те няма реално да допринесат за повишаването на стандарта и икономическия растеж, смята Андраш Инотай, генерален директор на Института за световна икономика към Унгарската академия на науките.
Анализаторите обръщат внимание и на политическата рамка. "На практика 2008 е последната пълна година на това правителство, след което започва предизборен период, в който едва ли могат да се очакват реформи", предупреди Георги Ангелов.
"Затова е важно до лятото или най-късно до есента да се задвижат максимален брой реформи и те да се завършат. При това, те трябва да стават бързо, а не да се бавят постоянно, както стана с новия търговски регистър, например", допълва той.
Според него ненужната заетост и ненужните активи в държавния сектор трябва да се намалят и прехвърлят в частния сектор, където ще създават стойност - чрез приватизация, концесии, съкращаване на заети, намаляване на държавни учреждения...
През отишлата си 2007 г. България бе сред 10-те най-големите реформаторки в годишната класация на Световната банка Doing Business. Но за да остане в челото, страната трябва да се размърда - реформите са едностранни и фокусирани основно върху данъчната система, коментира наскоро авторът на класацията Симеон Дянков.
По думите това е изненадващо, защото е на практика спряла значително по-лесната реформа, която не зависи от политическа воля и включва облекчаването на режимите пред бизнеса, като даването на разрешения и лицензи.
"Усилията трябва да бъдат насочени и към засилен контрол за спазване на професионалните стандарти", допълва Христо Вълев.
Провеждането на структурните реформи е и тясно обвързано и с реалния достъп и до еврофондовете. Анализаторите обаче са песимисти относно степента на усвояването им и повечето прогнози са то да е минимално.
Според наскоро представен доклад на "Отворено общество" и "Индъстри уоч" усвояването на парите тази година ще е около нулата заради забавянето на структурните реформи и липсата на акредитирани институции.
"Няма сигнали подготовката на държавната администрация да е на достатъчно добро ниво, за да бъде улеснено ефективното разпределение на средствата по европейските програми.
Нещо повече, критериите по някои от програмите са привнесени директно отвън без нужната адаптация към спецификите на местната стопанска среда, което ги прави непостижими за целевите групи бенефициенти", заяви Христо Вълев.
В интерес на истината има голям напредък спрямо 2006 г., но не очаквам чудеса, допълва Георги Ангелов. "Средствата в българския държавен бюджет са значително по-големи от тези, които ще отпуснат еврофондовете, и затова е добре да се обръща повече внимание и на тяхната ефективност. Там има големи възможности за подобрение."
