П реди пет години обявихме, че Силвио Берлускони е негоден води Италия. Берлускони бе (а и все още e) лидер на "Форца
Италия", политическа партия, която бе основал едва седем години преди това, и като такъв, бе десноцентристкият кандидат за премиерския пост.
Въпреки нашата декларация, през май 2001 г.италианците избраха да ги управлява неговата коалиция и оттогава Берлускони е министър-председател на страната. Сега той се стреми към нов мандат на поста на изборите на 9 и 10 април.
Премиерът не го заслужава.
Присъдата ни срещу Берлускони през 2001 г. се основаваше на две основни съображения. Първото бе крещящият конфликт на интереси, породен от факта, че чрез най-голямата си компания - "Медиасет", той бе собственик на трите основни частни телевизии в Италия.
Второто бе блатото от съдебни дела и разследвания срещу него и съдружниците му за най-разнообразни престъпления - от пране на пари и връзки с мафията до счетоводни измами и подкупване на съдии.
Направихме заключението, че е неподходящо бизнесмен с подобна биография да води една от най-богатите демокрации в света.
Оставаме на това мнение: продължаваме да мислим, че Берлускони е негоден за премиер. И заради конфликта на интереси, произтичащ от контрола му върху медиите, и заради продължаващото му ходене по мъките с правосъдието (възможно е скоро отново да бъде изправен пред съд по обвинения в даване на подкуп, този път на британски свидетел - Дейвид Милс, който не щеш ли, се оказа женен за министъра от кабинета на Тони Блеър Теса Джауел!).
Пет години по-късно обаче, ние имаме нова, и дори още по-прекрасна причина да призовем за отстраняването на Берлускони от поста: работата му като премиер.
Както прогнозирахме през 2001 г., неговото управление бе опорочено от многократни опити, вкл. чрез лавина от нови закони, да му се помогне да избегне съдебна присъда.
Той посвети толкова много време не само за да промени законодателството в полза на самия себе си и на своите приятели, но и за да опетни италианските прокурори и съдии, подкопавайки доверието в цялата италианска съдебна система.
Не е изненадващо, че както изглежда, укриването на данъци, незаконното строителство и корупцията са се увеличили през последните години. И, както пак предрекохме, той не направи кой знае какво, за да сложи край на своите
конфликти на интереси: вместо това, Берлускони използва безсрамно правителствения контрол върху държавната телевизия РАИ (RAI.it).
Пряко или непряко, в момента премиерът разполага с лостове за влияние върху близо 90% от италианските електронни медии - положение, което не би допуснала никоя сериозна демокрация.
Разбира се, италианските гласоподаватели знаеха повечето от тези неща през 2001 г. Те обаче продължават да дават подкрепата си за Берлускони по една съвършено различна причина.
Те се надяваха, че той ще впрегне деловите си умения, които са му помогнали да стане толкова богат, за да реформира слабата икономика на страната и по този начин направи по-богати и всички италианци.
По този въпрос обаче работата на правителството на Берлускони трябва да бъде оценена като жалък провал. В момента Италия регистрира най-бавни темпове на растеж от всички големи икономики в Европа.
При условие че заплатите продължават да нарастват, макар това да не се отнася за производителността, и предвид факта, че девалвацията на националната валута повече не е възможна, тъй като Италия вече е в еврозоната, конкурентоспособността на италианския бизнес бързо намалява.
Много от производителите в традиционни за страната индустрии като текстилната, обувната и производството на бяла техника са подложени на унищожителна атака от китайските си конкуренти, които предлагат по-евтина продукция.
Правителството на Берлускони също така опропасти голяма част от mодобрението на държавните финанси, което постигна неговият предшественик: и бюджетният дефицит, и държавният дълг, който е трети по големина в света, продължават да нарастват още повече.
Несправедливо би било да твърдим, че всички икономически трудности на страната са по вина на Берлускони. В действителност проблемите й са подобни на повечето от европейските страни, въпреки че в Италия те изглеждат по-зле, отколкото където и да било другаде.
Както във Франция и Германия, техните корени могат да бъдат открити десетилетия, а не години назад. Решаването им ще изисква предприемането на голям брой тежки реформи; и както Франция доказа наскоро така колоритно, осъществяването им, меко казано, е политическо предизвикателство.
Но това, с което правителството на Берлускони всъщност "изпусна гумите" на Италия бе, че не успя дори да започне този процес.
Като оставим настрана няколко разумни реформи на пазара на труда и пенсионната система, то направи толкова малко за либерализирането на пазара чрез приватизация и
насърчаване на конкуренцията в една от най-прекалено регулираните икономики в Европа.
Изводът от тези пет години е, че Берлускони не е и никога няма да стане този смел икономически реформатор, от когото Италия така отчаяно се нуждае.
За жалост имаме причини да се съмняваме, че левоцентристкият му опонент - Романо Проди (RomanoProdi.it), ще бъде много по-добър.
Бивш преподавател по икономика, Проди разбира необходимостта от промени в Италия по-ясно от Берлускони, който отдели по-голямата част от предизборната си кампания, за да отрича, че страната изобщо има икономически проблеми.
Нещо повече, той направи обещаващ опит да започне реформи, докато заемаше премиерския пост в периода 1996-98 г. Той успя освен това да вкара Италия в еврозоната.
Но нито тогава, нито по-късно, като председател на Европейската комисия, Проди не се показа като силен лидер, а още по-малко като непоколебим застъпник за икономическия либерализъм.
Това, което буди най-голяма тревога е, че ако бившият премиер спечели изборите, изглежда сигурно, че ще бъде зависим от подкрепата на коалиционни партньори, активно противопоставящи се на реформите. Това се отнася по-специално за нереформираните комунисти, водени от Фаусто Бертиноти.
В областта на външната политика някои от инстинктите на Проди също могат да се окажат нежелателни. Той е правоверен привърженик на европейската федерална супердържава; по-скептичният подход на Берлускони към Брюксел е една от най-силните му точки.
Плановете на Проди да изтегли италианските войски от Ирак вече не са обект на спор - на практика между него и премиера съществуват малко различия по този въпрос. По всяка вероятност обаче неговата политика към САЩ като цяло ще е по-малко приятелска, отколкото политиката на неговия съперник.
Критичният тест ще остане този по икономика. За жалост повечето италианци все още не признават колко тежко боледува тяхната икономика. По тази причина те може и да не са готови за болката на реформите.
Берлускони със сигурност няма да ги насърчи и, във всеки случай, продължава да е негоден за поста. Следователно италианците трябва да гласуват за Проди, а не за "Il Cavaliere".
