Т рудно е да си представим, че в Германия може да се разиграе следната сцена - денем безработни и пенсионери кръстосват берлинските улици в търсене на празни бутилки.
Парите от тях им носят допълнителни доходи, които са крайно необходими за оцеляването на тези хора.
Те са жертва на строгите мерки на бившия канцлер Герхард Шрьодер и дори си имат име:
"Харц 4", на името на мярката, усложнила допълнително живота
на най-бедните в Германия.
Ето един пример. Ян е на около 40 години. Може да бъде забелязан на оживени места, следван от звука на стъкла, които се удрят - бутилките в огромния му сак.
Обикаля от кофа на кофа и преглежда всеки ъгъл в издирването на бутилки:
"Така се изкарват много пари. Повечето хора изхвърлят в кофите за боклук или направо на земята бутилките с платен депозит. Някои изцяло преживяват по този начин. За мен събирането на бутилки представлява допълнителен доход, но пак казвам, мнозина са тези, които го правят, само за да могат да преживеят поредния ден."
Самият Ян е безработен и получава помощи в размер на 300 евро месечно. Той предава събраните бутилки в супермаркетите. В замяна получава между 8 и 25 цента за бутилка. И така
за деня успява да заработи допълнителни 3 или 4 евро
Те са достатъчни за топла храна, особено когато краят на месеца наближава, а помощите са свършили.
Ян добре знае, че когато има различни прояви, като например музикален фестивал, младежите пият много и на това място могат да се съберат стотици бутилки. В такива случаи той се подготвя специално и успява наистина да спечели повече пари.
Събирането на празни бутилки придоби огромни размери по време на домакинството на Световното първенство по футбол миналата година.
Разбираемо е, при положение че Берлин е с твърде висока безработица - около 18%. По притеснителното е, че със събирането на бутилки се изхранват и пенсионерите.
Ето какво разказа 65-годишният Дитлеб, който се пенсионирал преждевременно поради заболяване и получава 360 евро пенсия. Неговият район е студентската част на Берлин и когато не вали, се разхожда и събира бутилки.
Ако са в добро състояние, ги предава в супермаркетите. Но от това не се печели много. Освен това е тежка работа. Много бързо сакът става прекалено тежък за носене.
По-добре е, когато е горещо - при 40 градуса хората пият повече. "Днес не беше добър ден. Беше много студено", оплаква се Дитлеб.
Той все пак съобщава с широка усмивка, че през следващите дни температурите ще се покачат, а с това и приходите от празните бутилки, които също ще са повече.
В Португалия доскоро наглед дребната работа на паркиращи автомобили се изпълняваше от кротки пенсионери, но те постепенно са измествани от "лоши момчета", в повечето случаи свързани с трафика на дрога.
Услугата да паркираш нечия кола се "харчи" добре в Лисабон,
който всеки ден, като всяка столица, приема хиляди хора, освен своите собствени жители, и намирането на място за паркиране се оказва трудна задача.
Тя е усложнена допълнително и от тесните и стръмни улици на стария хълмист град. Оказва се, че само от паркирането на коли може да се изкарат между 1000 и 1200 евро на месец, което три пъти повече от минималната работна заплата в Португалия.
Тези доходи обаче са застрашени от недоверието на хората, които все по-трудно се доверяват на непознати, които да се погрижат за автомобила им.
Властите, от своя страна, са се заели сериозно с "прочистването" на лисабонските улици от нежеланите младежи с рисково поведение и на този етап успяват да постигнат резултати.
В България изкупвателните пункове за хартия са добре познати на пенсионерите, на ромите и на клошарите, които събират хартиени отпадъци, предават ги, за да изкарат по някой лев за хляб. Така си изкарват прехраната.
Работата не е лека, не е в никакъв случай доходоносна, защото за 1 кг хартия се плаща между 4-5 стотинки. По софийските улици често могат да се видят хора на преклонна възраст, безработни или от ромски произход да
бутат вехта количка в компанията на някое бездомно куче
При щастливо стечение на обстоятелствата количката е натоварена догоре с картони, опаковъчна хартия, хартиени отпадъци. Обикновено тези хора обикалят боклуджийските кофи.
Някои се притесняват да не ги видят познати и правят обиколки привечер или нощем. Има и по-предприемчиви. Те се насочват към задните входове на магазините, където се търкалят купища кутии и кашони.
Ако в магазините хората са с добро сърце, имат шанс да получат и по-голямо количество и съответно да заработят повече.
Сред събирачите на хартия се срещат и деца
Мнозина от тях са принуждавани от семействата им да помагат по някакъв начин на близките си за изхранването на семейството като работят.
И те събират отпадъчна хартия, стъклени бутилки и метали, помагат на търговците от централния пазар, почистват гробищните паркове.
Държавата още повече усложнява и без това трудното положение на тези хора. Преди време бе въведена 15% такса върху върнатата хартия на вторични суровини.
Още по-абсурдно е, че тези хора можели да върнат парите от таксата, ако попълнят данъчна декларация. Но затова те трябва да притежават лична карта, а по-голяма част от тези хора нямат такава, нито адресна регистрация.
Преди две години във Варна ентусиазирани еколози разработиха програма "Управление на отпадъците", в която се предлагаше да се
лицензират клошарите,
тъй като те единствени събирали боклука разделно.
У нас за клошарите битува мнението, че това са хора с особена психика, за да останат да живеят на улицата.
