"Д_2" пред "Плейбой": Ние сме рокгрупа и ООД

С ътресенията са задължителна част от историята и митологията на всяка група. Спомняме си как "Тейк дат" сополиво се разделиха с Роби Уилямс или как "Металика" наритаха Джейсън Нюстед.

Промените в редиците на "Д_2" (D2Band.com) също предизвикаха вълнения и клюки, макар и само на тукашно ниво. Смяната на дългогодишния вокалист Дичо с Дидо от "Стар академи" и на поп идеологията - с рок такава, подейства като шамар на някои фенове.

След приятните и радиофонични "Не мога да спра да те обичам", "Ледено момиче", "Сто години", "Аз и ти" и "Две следи" музикантите направиха един доста твърд албум и изпратиха към класациите "Тук и сега".

Периодът "студена лимонада носиш ти" приключи и този факт накара част от почитателите им да се газират не на шега.

С новия си саунд "Д_2" вече не са любимци на всички, но пък са пример за развитие. Последната си продукция "6" записаха в студиото на екс-барабаниста на "Гънс енд роузис" и настоящ на "Велвет риволвър" Мат Соръм в Ел Ей.

Рамо им даде продуцентът Лени Кордола - китарист и някогашен член на "Хаус ъв лордс". За благодарност нашите момчета го научиха на класически фрази на езика на Вазов: "Аз съм апокалиптичен български вампир", "Очите ти са диаманти" и "Духай".

"Д_2" имат не само музикален, но и бизнес нюх. Менажират се сами. Ако видите китариста Димитър Кърнев да влиза във фабрика за бисквити край Велико Търново, не мислете, че му се яде сладко. Просто си е уредил среща с производителите, напиращи да подкрепят бандата.

Шестимата имат много за разказване, затова интервюто ни е в три части. Срещаме се в последния топъл ден от есента с вокалиста Дидо и басиста Сашо, които напоително описват гостуването си в Щатите.

По-късно към тях се присъединява Кърнев и разговорът става по-сериозен. Последната порция въпроси сервирахме в автобуса на бандата по пътя към Варна, където беше един от концертите от националното й турне.

Обиколката стартира през септември и продължи до края на ноември.
По пътя пихме заедно ракия и слушахме "Корн", "Слипнот", "Пантера", "Сепултура".

Между четирите метални стени открихме една особеност на музикантите - да създават алтернативни банди в рамките на "Д_2". В Щатите сформирали "Дрескод" и "Колоквиум", а в присъствието на "Плейбой" родиха идиотската "Рунтав гъз". В репертоара й влизат само брутални парчета, които биха звучали в ефир като пронизително "биии-п".

По-надолу ще разберете що е брецане, има ли ексхибиционист в групата, как изглежда отблизо Холивуд хилс, струва ли си сексът за една нощ и прекъсната ли е рок приемствеността у нас.

От отговорите ще се ориентирате дали Деян Каменов (вокал), Димитър Кърнев (китара), Красимир Тодоров (клавишни), Александър Обретенов (бас), Явор Александров (ударни) и Десислав Семерджиев (перкусии) са просто сбор от музиканти, или са една забележителна, слепена с магия група.

- Вие сте шестима, уговорихме се на интервюто да дойдат трима, но пристигате само двама...

Сашо: Митко закъснява. Но това не е най-лошото. Аз и Дидо говорим само глупости преди шест вечерта.
Дидо: Да, само брецаме.

- Само какво?

Сашо: Брецаме. Вътрешен жаргон, значи - вдигаме шум. Като бяхме в Лос Анжелис брецахме по цяла нощ. Не го оставихме на мира Дидо.

Дидо: Къщата, в която живеехме, беше на четири етажа. Брецането се случваше долу в кухнята, т.е. близо до моята спалня. Не можех да издържам, затова се качвах на втория етаж, минавах през хола, пресичах две спални, завирах се в дрешника и спях там.

Освен отбор "Брецандо", по нервите ми лазеше и хазяйката, която в шест сутринта говореше по телефона с плътен мъжки глас. А аз съм певец, отговорен човек (хили се), имам режим, трябва да спя...

- Били сте големи баровци в тази къща...

Сашо: Така е. Намираше се точно до "Мълхоланд драйв".
Дидо: Бяхме на 150 метра под знака Hollywood. Сутрин излизаш на балкона, пиеш си кафето, палиш цигара и си казваш: "Ей, да му e*а майката и тъпия знак".

Сашо: В Ел Ей има много знаци. Например: "Ноу дефекейшън ъв догс". Ако кучето ти се изходи на улицата, отнасяш 123 долара глоба.

- Да се върнем отново в американския ви "дом". Как се озовахте там?

Сашо: Наехме го с помощта на приятели - българи, които живеят в Ел Ей. Съдейства ни и Лени (Кордола, американският им продуцент - бел.ред.). Къщата беше барокова, тежка, с колони, стресиращи бюстове без очи, рубенсови картини...

- Нещо ми подсказва, че Рубенс не ви е любимият художник...

Сашо: Не ни е. Рубенс наричаме нашия озвучител, защото е такъв тип, рубенсов. В Ел Ей бяхме 35 дни, първите изкарахме в хотел "Вагабонд" до "Сънсет булевард"....

- А "Сънсет булевард", както е известно, не е "Гурко"...

Сашо: "Гурко" е по-готин.

- Да бе...

Сашо: Сериозно. "Сънсет булевард" е безсмислено дълъг. В едната си част е мегаскъп. Там са големите клубове като "Рокси", можеш да видиш от Парис Хилтън до...

- Парис Хилтън видяхте ли?

Сашо: Не, за щастие.
Дидо: Не ни е от любимите блондинки. Въобще жените в Ел Ей...

Сашо: ... не са нищо особено. Най-хубавите, които видяхме, бяха Соня Васи и приятелката й Ася. Срещнахме се и си говорихме с много хора, които ни кефят.

Като Ник Оливери, бившия басист на "Куинс ъв дъ стоун ейдж". Също с басиста на "Систъм ъв а даун" (Шаво Одаджян - бел.ред.). Покани ни у тях. Направи купон до разчекване. Супер як пич се оказа.

- Закрепили сте значи българо-арменската дружба. Близостта до тези звезди не ви ли смачка?

Сашо: Ааа, не. Вдъхнови ни. Ударих си главата в тавана от кеф.
Дидо: Наистина беше жестоко. Последните три дни бяхме в хотел "Морисън". Това е мястото, където Джим е прекарал по-голямата част от съзнателния си живот.

Сашо: Съзнателният му май е бил до 16-годишна възраст.
Дидо: Значи подсъзнателния.

Стаята му беше постоянно заета, но подкупихме една камериерка и тя ни вмъкна вътре. В хотела написахме парче, което ще издадем по Коледа.

- Някакви джингъл белс ще звънят ли в него?
Дидо: Не. Доста шизофренично парче е. Но ние сме такива по принцип.

- В тази връзка разбрах, че сте формирали две банди в рамките на "Д_2" - "Дрескод" и "Колоквиум". Кои са техните членове?

Сашо: В групите участваме аз, Яшо, Десо и режисьорът Валери Милев. Искам да подчертая, че заменими хора в тези групи няма.

- Митко, ти не участваш в нито една от алтернативните групи на "Д-2". Защо?

Кърнев: Създадоха се без мое знание, бях изправен пред свършен факт. Нямам шанс да вляза в тях. Остава ми само да ги продуцирам.

- Преди да дойдеш, обсъждахме престоя ви в Щатите, дали ви е смачкал или напротив...

Кърнев: В музикално отношение мен лично ме вдъхнови. Попаднахме на място, където се е създала велика музика.

В студиото към нас се отнасяха с вниманието, което са проявявали към световноизвестни групи. В Щатите хората са възпитани и имат служебен респект. Постепенно обаче задължителното възпитание изчезна и се появи искрено уважение.

Сашо: Бяхме екзотични за американците, те бъркат България с Боливия. Никой не е очаквал такова ниво от нас.

Дидо: Е, те не знаеха, че и Великобритания е в Европа...

- Направихте тежко национално турне с 16 града по пътя. В една реклама се казва, че турнето е като кръщение. Това клише ли е или факт?

Сашо: Въобще не е клише. Отиваш на бойното поле и виждаш нещата такива, каквито са.

- А в сюблимния момент ти се вади кабелът на китарата...

Сашо: И тогава се намесва роудито, което ти помага. Повечето български групи нямат постоянни роудита (технически лица, които носят инструментите, редят ги по сцената, настройват ги и оправят гафовете на концерта - бел.ред.). От тези хора зависи 70% от качеството на едно шоу.

Дидо: Турнето показва колко струваш. Едно е да седиш в изкуствена среда, да репетираш, да записваш. Друго е да излезеш пред хора, които са дошли специално за теб.

Кърнев: Турнето стартира в изключително сложна ситуация. Концертите бяха по времето на "изяждащите" се "Биг брадър" (BigBrother.bg) и "Сървайвър" (Survivor.btv.bg) по телевизията. Някои концерти съвпаднаха и с президентските избори.

- Не разбирам изборите как са ви пречили?

Кърнев: Маса изпълнители свириха по площадите и по стълбищата на общините безплатно. Което индиректно рефлектира върху нашето турне. Българите са отучени да плащат за концерти и за музика въобще.

Това, което правим, е обратното на масовата практика. И си е чисто геройство. Жертваме себе си.

- Смятате ли, че някой ще оцени тази жертва?

Кърнев: Нямаме избор. Би било глупаво да се претопим в лошата българска действителност след всички усилия, които направихме. Да ходим до Америка, да продуцираме нещата си със световно значим човек в музиката като Лени Кордола...

- Откакто звучите по-твърдо, фенската ви маса вероятно се е свила...

Кърнев: Преди ни слушаха хора на различна възраст. Сега е останало по-младото ядро.

- Дразнят ли ви онези момичета, които пищят по рок имиджа, а не по музиката ви?

Сашо: Те са част от цялата игра. Не можеш да се дразниш от човек, който е дошъл на концерта ти. Напротив, единствено той има право да се дразни от теб.

Дидо: Не можеш да кажеш кой за какво е дошъл от 3000 души. На някой му харесва музиката, на друг - баса, на трети - барабаните...

- Като теглите чертата, колко излиза турнето?

Кърнев: Над 200 000.

- Сега поп или рок група сте?

Кърнев: Имаме само едно поп парче - "Аз и ти". Не искам да звучи като оправдание, но ние наистина сме израснали като рокмузиканти.

Когато стартирахме, интересуваше ме само как да изкарам хит №1. И наистина повечето ни парчета стигнаха върховете на класациите.

Щом разбрахме, че това го можем, решихме да се развиваме в друга посока. Не просто да правим хитове, но и да внушаваме определени неща с музиката си.

Защото в момента чалгата се харесва на много млади хора. Което е абсолютно порочно.

- Така ли?

Кърнев: Тази музика пропагандира лесна култура. Тя казва: ако си момиче на 13 години и се хванеш с богат чичко, ще успееш в живота.

- Е, няма такъв текст "Ако си на 13 и се хванеш с богат чичко, чака-рака, чака-рака"...

Всички в хор: Оооо, има. Налагат се определени ценности. И те не са, че ако работиш, ще успееш.

- Според вас защо попфолк индустрията цъфти?

Кърнев: Защото има един лидер, който знае какво и как прави. В нашата общност - на останалите музиканти, индивидуалистите са повече. Говорим различни неща.

Ние самите като група не сме кресливи. Не смятам, че един артист трябва да е креслив в посланията си.

Сашо: Всички журналисти ни питат за попфолка. Чувстваме се като в някакво фентъзи - ние шестимата се изправяме срещу кулата Мордор от Димитровград. Няма такова нещо, чалгата ще залезе сама.

- Дидо, ти харесваше ли "Д_2" преди да те вземат при тях?

Дидо: Винаги съм харесвал мелодичната музика. Което включва и "Д_2".

- Можеш ли да пееш "Студена лимонада носиш ти"? Смяташ ли, че ти отива?

Дидо: Пял съм я, няма проблем.

- С Дичо чувате ли се?

Кърнев: Не искаме да говорим за него, защото така само му правим добро.

- Албумът ви е подкрепен от "Кока-кола". Логично ли е рокгрупа да се "връзва" с безалкохолно, а не примерно с бира или по-твърд алкохол?

Кърнев: Логично е, защо да не е. Това е една от най-хубавите марки в света. Изпратиха музиката ни в централата в Америка, оттам я одобриха и на тази база решиха да ни подкрепят. Спонсорираха турнето ни, албума, престоя в Щатите...

- Албумът не се продава, а се пласира с бутилки безалкохолно. Каква е причината, пиратството ли?

Кърнев: 50 000 албума вече са при притежателите си, това са фактите. Нека да ти кажа откъде тръгна групата.

От "Ледено момиче", който излезе през 2000 г., продадохме 100 хил. касети и компактдиска. Вторият ни албум "2002" реализирахме в 63 хил. копия. Интернет и пиратството обаче не бяха навлезли чак така. Сега ситуацията е съвсем различна.

- Говори се, че ти като лидер на групата си твърде деспотичен...

Кърнев: (Въздиша.) Ние сме пълноценна група от доста време, взимаме всяко решение заедно. Освен това от две-три години сме фирма, т.е. съдружници.

- И коя е фирмата на "Д_2"?

Кърнев: "Д2 груп" ООД.

- Какво точно представлява бизнесът ви?

Кърнев: Само от нас зависи как ще се развиваме професионално, какви послания ще "произвеждаме" и как ще се издържаме.

- Т.е. сами сте си мениджъри. Защо?

Кърнев: Решението съм взел аз, на базата на опита си. В България никой няма качествата да ни менажира толкова добре, колкото самите ние можем.

В този смисъл, като питаш кой е лидерът - да, моя беше идеята да сме съдружници, за да носят всички отговорност за работата си. Да, когато се налага, аз нося по-голяма отговорност. И, да, в крайна сметка съм лидерът на групата.

Сашо: Митака наистина прави най-много за всички нас. Но иначе имаме еднакви интереси, гледаме в една посока...
Кърнев: Дори споделяме едни и същи морално-етични вкусове, ако щеш.

- Вие сте като секта, бе...

Сашо: Ами от 1998 г. сме заедно всеки божи ден. Разсъждаваме по един и същи начин, помагаме си.

- Примерно ти носиш на Дидо уиски, а той на теб...

Дидо: Студена лимонада. Шегувам се. Нося му ментов чай.

Сашо: Понякога и сред най-големите съмишленици може да няма магия. При нас обаче има. Когато шестимата влезем в репетиционната и започнем да свирим, става нещо много истинско и спонтанно.

Дидо: Магията се получава, когато всеки е фен на останалите, а не се мисли за велик.

- Според вас кои са най-големите проблеми на българския музикален пазар?

Кърнев: Малък е, повечето музикални компании работят само за личния си интерес и за днес. На Запад алгоритъмът излиза верен, защото там има огромни традиции.

- Това заченки на математическо мислене ли са?

Кърнев: Има много математика в музиката.
Сашо: Пиенето също е математика. Винаги ти излиза един и същи алгоритъм, независимо какви цифри си приложил.

- Можете ли да класирате най-добрите български рок групи?
Кърнев: Няма нужда ние да го правим, времето ги е класирало. "Щурците", ФСБ, втората "Тангра".

- Не ви ли се струва, че рок приемствеността е прекъсната?

Дидо: Отчасти е така. Но ние конкретно виждаме приемственост в лицето на Александър Петров. Той написа повечето текстове за новия ни албум, автор е и на парчета на "Тангра".

Сашо: В нашите очи той е супермлад, истински артист.

- Водите се рок музиканти - т.е. много отворени, но сте с постоянни гаджета. Няма ли противоречие?

Сашо: Не. Например повечето членове на "Ред хот чили пепърс" са женени от 10 години.

- Все пак имате много фенки, не залитате ли встрани?

Кърнев: До 30 години умните мъже се наживяват. Тъпо е всяка вечер да си с различно момиче.

- Всяка вечер си бил с различно момиче, така ли?

Кърнев: Да кажем, че съм се наживял и съм дорасъл за сериозна връзка. Все пак направих първата си група на 15 години.

- Коя беше тя?

Кърнев: ЕС. Съкращение от "Електронни системи", така се казваше училището ми.

Дидо: Сега да не го напишеш като ASS (от англ. - гъз).

Сашо: Говореше се, че заглавието е съкращение от екосекс. Но сериозно, бурният живот на музикантите е мит. Групите нямат свободно време от свирене и пътуване. Нито се наливат, нито се друсат много.

Наистина "Блак сабат" влизат в болница след първото си турне, понеже прекаляват. Но наскоро гледах филм за тях - сега хотелската им стая е натъпкана с фитнес уреди.

- Вие спортувате ли или го раздавате като младите "Блак сабат"?

Кърнев: Плувам по час и половина всеки ден, така се боря със стреса.
Сашо: Преоткрихме тениса на маса, това е много бърз и умен спорт.

Дидо: Всички в групата ходим и на фитнес, но май аз вдигам най-много щанги. Куфея също на "Куинс ъв дъ стоун ейдж".

- Играете ли заедно мач?

Дидо: Не, само се каним.

- Забелязала съм, че мъжете могат да отложат всичко - включително среща с жена, заради неделното "мачле"...

Кърнев: Е, още не сме помъдрели толкова.

- Дидо, ти ексхибиционист ли си?

Дидо: Естествено. Не пропускам случай да се разходя гол, когато съм сигурен, че съседите ме гледат. И да им се нагъзя.
Сашо: Веднъж го видяхме да пие гол кафе в центъра на Хасково. Майтап.

Дидо: Гони ме по-скоро душевен ексхибиционизъм. Като дете имах проблеми с поведението, бях много експресивен. Крещях и налитах на бой на най-близките си. След това се заключих в себе си. Сега пак се разголвам.

- Питам, защото в "Стар академи" прави секс на петия ден...

Дидо: Не беше на петия, а на 20-ия.

- Все тая. Толкова ли не можа да се сдържиш?

Дидо: Е, до 20-ия какво правих, въздържах се. Иначе мастурбирах по три пъти на ден. Не знам дали се е видяло.

Кърнев: А в Америка какво беше...

- Защо според вас "Стар академи" не постигна успеха на "Биг брадър"?

Дидо: "Стар академи" беше интелигентното риалити. В него всеки преследваше цел. Причините да не се гледа бяха извън нас. Кой тийнейджър ще седне пред телевизора през лятото в осем вечерта?

Сашо: Да не забравяме все пак, че обикновеният човешки бой за едно кисело мляко е по-злободневен.

- Не е ли парадоксално, че Дидо се наложи, а победителят в "Стар академи" - не? Защо Марин не успя?

Кърнев: Защото си купи къща. Много пъти сме говорили с Марин. Посъветвахме го да взима парите, да тръгва към Америка и да учи. След пет години, с възможностите, които има, ще бъде световна звезда.

Той обаче предпочете да похарчи парите си за апартамент. Но не мога да съдя.

Сашо: А бе, да не говорим така, все едно е умрял. Марин е голям свежар, има бъдеще.

- По време на турнето някои членове на групата формираха бандата "Рунтав гъз". Има ли шанс да измести предишните ви алтернативни проекти "Колоквиум" и "Дрескод"?

Краси: Никакъв. Двете групи притежават фронтмен с изключителен чар и магнетизъм - режисьорът Валери Милев. "Рунтав гъз" може само да мечтае за него.

- След като сменихте поп звученето с рок, каква ще е следващата ви крачка? Може би траш?

Яшо: Натам сме тръгнали, май вече ни личи. Но по-скоро дет метъл ще я правим.

- Отстрани изглеждате като два различни лагера. Дидо, Яшо и Сашо са шумният...

Краси: Един ден трима са шумни, в следващия са на смяна останалите. Трябва да има баланс.

- Съществувате от 1998 г. Като се обърнете назад, нещо разсмива ли ви?

Митко: Сериозно, не.
Краси: По-скоро се обръщаме назад с усмивка. Защото сме правили всичко с любов и от цялото си сърце.

- С какво се разделихте през тези години?

Дидо: Лично аз с девствеността си, с много пари и с един бъбрек.
Десо: И едни чехли забрави.
Митко: Дидо имаше едни кожени чехлички, които му бяха любими, но безследно изчезнаха.

Краси: Преди да изчезнат, го убеждавахме да ги разкара. Но той правеше всякакви опити да ги задържи. Започна да иска рушвети, стигна до 100 лева. Но един Божи ден, не знам как така изчезнаха.

Дидо: Сигурен съм, че сте ми ги скрили. Господ ще го върне на вашите чехли.

- След 30 години как се виждате?

Яшо: С бира в ръка.
Кърнев: Искаме да остареем като катедрали, а не като галоши.