"Политическата сцена в България през последните месеци бе маркирана главно от дискусии за поведението на страната по отношение на военния конфликт в Ирак.
Въпреки че президентът Георги Първанов недвусмислено се изказа против военен удар, правителството предостави на съюзническите войски временни права за прелитане и транзитно преминаване през българска територия, както и възможността да ползват български военни бази. Разгорещените дебати обаче не поставяха бъдещото членство на България в НАТО под въпрос. Политически трусове - следствие от разногласия относно приватизацията на предприятия със стратегическо значение - продължиха да увреждат и без друго пострадалия имидж на правителството.
Даже в собствените редици се надигна съпротива срещу правителствения курс. Шестима депутати напуснаха управляващата партия през февруари и заедно с четирима независими мандатоносители създадоха собствена фракция под името "Национален идеал за единство".
Макар правителството все още да разполага със собствено мнозинство в парламента, през изминалите месеци опозицията спечели сериозен брой точки пред избирателите. Като най-важен барометър за измерване на настроенията се считат обаче местните избори през есента на 2003 г.
Независимо от тежкото международно обкръжение, през 2002 година българската икономика успя да отбележи сериозен икономически ръст. След 4% през 2001 г., икономическият ръст през 2002 се увеличи с около 4,2%. Най-важните растежни компоненти бяха брутните инвестиционни вложения, които в течение на годината нараснаха със 7,4%. Тяхното увеличение беше значително по-малко в сравнение с предходната година (+19,9%), но все пак резултатът от 2002-ра вдъхва уважение, като се има предвид напрегнатото икономическо положение в света и изчаквателната позиция на инвеститорите.
Разочарованието на обществеността от икономическата политика на правителството намери израз в по-голямото спрямо 2002 г. въздържане от частна консумация. То нарасна с 3%, докато през 2001 г. прирастът бе 5,1%.
Обратно - подобрението в отрицателния външнотърговски баланс в значителна степен допринесе за положителните общи резултати. Експортният прираст изгуби значителна част от динамиката си в сравнение с 2001 г., но все пак през 2002 г. той достигна ниво 5,7%, с което беше малко по-висок от прираста във вноса.
Нивото на инфлация продължава да намалява. Правителството успя да редуцира средногодишното ниво на поскъпване от 7,4% през 2001 г. на 5,8% през 2002 г. Това намаление се дължи преди всичко на умереното поскъпване на цените на хранителните продукти и слабото нарастване на работните заплати, както и на надценяването на еврото, респективно на лева спрямо щатския долар.
Независимо от наличието на валутен борд, нивото на поскъпване в България е значително по-високо отколкото в страните от еврозоната. Инфлационната цел на правителството за 2003 г. е на ниво 4,5%. Възможно е обаче по-високите цени на горивата като следствие от иракската криза, както и повишаването на администрираните цени да подкопае изпълнението на тази цел. От направеното на 1 януари 2003 г. увеличение на минималните заплати с 10% - от 100 на 110 лева, няма да произлезе съществен инфлационен натиск.
Приватизацията на тютюневия концерн "Булгартабак" все повече рискува да обтегне до скъсване отношенията в правителството. През миналата есен административният съд обяви продажбата на "Булгартабак" на консорциума "Тобако Кепитъл Партнърс" за нищожна, защото подобреното икономическо състояние на холдинга изисквало кандидат-купувачите да направят нови предложения.
Съдийската намеса накара правителството, загрижено за бавната приватизация, да внесе в парламента предложение за промяна в Закона за приватизацията. В нея е предвидено компетенциите по продажбата на 15 стратегически важни държавни предприятия, сред които БТ, БТК, "Балкан Еър Тур", седем електроразпределителни дружества и три оръжейни предприятия, да бъдат предоставени на правителството, като по този начин правителствените решения станат недосегаеми за съдебен контрол."
В прогнозата на "Банк Аустрия Кредитанщалт" за България се казва още, че най-важните индикатори за българската икономика са се подобрили съществено през миналата година, само че международната конюнктурна слабост продължава да слага отпечатък и на българската икономика. Високата динамика на растежа от миналата година ще се задържи и сега въпреки несигурното икономическо обкръжение и ще достигне 4%.
Съживяването на най-важните експортни пазари ще даде допълнителен тласък на икономическия ръст през 2004 г. Неравновесието във външнотърговския баланс без съмнение беше до известна степен неутрализирано през 2002-ра, макар че продължава да е източник на напрежение. Засилващите се вътрешнополитически напрежения също пораждат загриженост. С оглед на неизпълнените изборни обещания и предстоящите през есента местни избори правителството все повече изпада в цайтнот, се заключава в анализа.
