- Г-н Петров, защо представителите на ГЕРБ прощуваха пред дверите на ЦИК в първия ден за подаване на документи за участие в европейските избори?
- Аз не мога да си отговоря на този въпрос. Може би си мислеха, че ще раздаваме номера на бюлетини с цветове. Преди години се висеше пред комисията само когато тя предоставяше цветове и номера на бюлетини, в зависимост от регистрацията и времето, в което са подадени документите.
Но в закона, по който се провеждат европейските избори, не се раздават никакви цветове, а номерата на бюлетините ще се определят чрез жребий. Затова поведението на хората от ГЕРБ за мен беше неясно като отношение към избирателния процес.
- Бойко Борисов се притесняваше, че и друга партия би се регистрирала под името ГЕРБ.
- Ако това се беше случило, би имало спор, който ще разреши ЦИК. Но мисля, че искаха да получат бюлетина №1.
- Тази година за първи път избирателите ще могат да пренаредят листите и да извадят на по-предно място предпочетен от тях кандидат. Опасявате ли се в комисията, че ще има проблеми при попълването на преференцията?
- ЦИК ще пусне клипове, с които ще разясним начина на гласуване 15 дни преди датата на вота. Аз мисля, че по-скоро ще се затруднят членовете на секционните иззбирателни комисии.
Те ще трябва да отразят преференциите за всяка партия. Нали разбирате, че става дума за много внимателно вглеждане във всяка бюлетина, за да може да се отчете точната преференция.
От всички избиратели на дадена партия 15% трябва да са предпочели конкретен кандидат, за да може той да се класира по-напред. Според мен прагът за преференцията от 15% е много висок и почти е непостижим.
- Около президентските избори членът на ВС на БСП Илия Божинов каза в интервю пред Експрес.БГ, че нивото на членовете на секционните комисии пада все повече. Ще ги обучавате ли допълнително?
- Така е, трябва да се наблегне изключително много на обучението, тъй като технологията за избори за Европейски парламент е много по-сложна.
Проблемът е, че ЦИК ще обучи само членовете на Районните избирателни комисии (РИК), които са 31. Нямаме физическата възможност да обучим останалите 12 хил. секционни комисии.
Разчитаме на клиповете и самите РИК да направят срещи по общини. Но някои райони има по стотици секционни комисии. Представяте си колко хора трябва да бъдат обучени!
Затова моята идея, въобще нашата - на ЦИК, е да удвоим заплащането на членовете на секционните комисии. Досега получаваха между 25 и 30 лв., можем да повишим до 45-50 лв.
- Кой ще контролира дали е спазен принципът на уседналостта, залегнал в избирателния закон?
- Първо, принципът на уседналост ще се контролира чрез изготвянето на списъците от генерална дирекция ГРАО (GRAO.bg). От тях ще бъдат заличени онези граждани, които имат настоящ адрес в държава извън ЕС.
- Сигурно има хора, които живеят постоянно извън ЕС, но не са обявили това. Как ГРАО ще ги заличи от списъците?
- За съжаление вече не изчистваме от списъците хората, които са заминали два месеца преди датата на изборите, както беше при предишните закони.
Ние допускаме, че хората, които имат настоящ постоянен адрес в България, но са заминали за някъде, имат право да гласуват. Те може цяла година да не са се връщали, например да учат в САЩ, но имат право да гласуват, щом тук има настоящ адрес.
- Това не нарушава ли идеята на законодателя за уседналостта?
- Не. Принципът е само хората с трайни настоящи адреси извън ЕС да не могат да участват в изборите. А настоящите адреси трябва да фигурират в масивите ГРАО.
Когато човек си променя личната карта, трябва да заяви не само постоянния си адрес, но и адреса, на който живее по-дълго от един месец.
- Вие работите и в МВР, началник сте на кабинета на министър Румен Петков. Имате ли информация колко хора не спазват този ангажимент?
- Това е декларативен принцип. Не може МВР да следи къде е отишъл човекът.
- Хората с двойно гражданство ще трябва да подават декларации, че два от последните три месеца преди датата на изборите са били в България, за да бъдат допуснати до урните. Как ще се проверява дали тези декларации са достоверни?
- Декларациите ще се проверяват единствено, ако има сигнали. В тях трябва да има точни данни как е нарушен принципът на уседналостта. Например че определен човек е живял не в страна от ЕС, а в Индия.
Сигналите ще се подават в ЦИК и ще се проверяват чрез прокуратурата. Презумцията на закона е, че се набляга на декларативния характер като морален ангажимент на гражданите.
- Какво отличава предстоящите избори от предходните?
- Провеждат се доста луксозни и скъпи избори, за да бъдат избрани 18 души. Ще се похарчат над 10 млн. лева. Един депутат ще струва повече от 600 хил. лева. Цената на вота е една и съща, независимо дали избираме 18 или 240 души.
- Вие сте от квотата на математиците в ЦИК. Изборните резултати вече ще се преброяват по системата "Хеър - Нимайер", а не по Д'Онт, както досега. Как ще се изчисляват?
- Първо, трябва да се събират всички действителни гласове, подадени на 20 май. Сумата на тях се разделя на 18, колкото са мандатите в Европарламента.
Така се получава едно число, което се нарича "национална избирателна квота". Гледа се кои партии и коалиции са получили повече гласове от това число и те продължават, останалите отпадат.
След това се събират гласовете само на участниците в изборите, преминали този праг, и сборът се дели на броя на мандатите. Ще се получи ново число, което ще бъде по-малко от националната квота, защото не се смятат гласовете за отпадналите вече партии.
То се нарича "праг на Хеър". Тук има една подробност. Гласовете може да се делят не на 18 мандата, защото системата допуска, че ще има и независими депутати.
Има вероятност някой независим да е преминал бариерата. Тогава неговият мандат автоматично се изважда от изчисленията. Ако това не се случи, партиите си поделят всичките 18 мандата.
- Какво ще се случи, ако някоя партия има повече гласове, нужни например за един мандат, но по-малко от необходимите за два?
- Действителните гласове, които е получила всяка партия, се делят на числото Хеър и се получава друго число. То има цяла и дробна част. Цялата автоматично показва колко мандата получава партията при първата стъпка.
Ако е останал неразпределен мандат, получава го партията с най-голям остатък, това е принципът на системата "Хеър - Нимайер". Ако не са разпределени два мандата, вторият е за следващата партия с най-голяма дробна част. Докато се попълнят всичките места.
- Това, че не се преизчисляват гласовете на отпадалите под бариерата, ли е т.нар. поправка "Христо Бисеров" в избирателния закон, за която се вдигна толкова много шум?
- Да.
- Кой печели и кой губи от нея?
- Печелят всички, които са преминали прага, защото за тях остават всичките мандати. Непреминалите не биха получили мандати, дори да беше избран друг метод. Има минимален шанс някоя от другите партии да получи мандат, ако не съществуваше бариера.
- Вие сте в ЦИК от началото на 90-те години. Имало ли е случай някоя непрескочила бариерата партия след преизчислението на гласовете да влезе в парламента?
- Не, защото във всичките ни избирателни закони е въведена бариера. Говоря за парламентарните избори, там прагът е 4%, а сега, за европейските избори, е 5,56%.
Ако нямаше бариери, би имало вероятност да влязат и други партии. Но тези 18 мандата автоматично дават бариера 5,56%.
- Какъв тогава е смисълът на поправката?
- Тя просто афишира отстраняването.
