Повод за мнението му бе реакцията на страната ни, че на този етап няма да преговаря по финансови уговорки и че българските медици са невинни.
Според дипломата обаче:
- Това предложение трябва да се обмисли. Не знам подробностите и в никакъв случай не искам да каже, че решението на българското правителство е грешно, макар да ми се струва, че е грешка.
Смятам, че българските власти трябва да вземат предвид предложението на Триполи. Логиката ми е следната.
Според ислямския закон шериат, който съм сигурен, че е познат в България поради голямото мюсюлманско население, непосредствената реакция, когато е отнет човешки живот, е той да бъде платен с кръв. Винаги има алтернатива - заплащането на някаква компенсация.
Ако Либия третира този случай като подвластен на шериата, тогава няма никаква причина да се смята, че смъртта може да бъде изкупена само със смъртни присъди, и съвсем естествено е да бъдат обсъдени някакви компенсации.
Те могат да бъдат под различна форма. Тъй като става за голям брой засегнати деца и има намеса на правителствата - тези компенсации могат да бъдат под формата на програма за помощ за Либия или техническа помощ.
Просто да се каже "не" на предложението за преговори не ми се струва особено мъдро.
- Това изглежда не е нова идея. Тя е била повдигната при последното посещение на българския външен министър Паси в Триполи. Защо според Вас либийските власти правят предложението отново сега, когато по случая още не се е изказала по-горната либийска съдебна инстанция?
- Досега разглеждах либийското предложение в светлината на ислямското правосъдие.
Ако то се разгледа в светлината на, така да се каже, нормалната международна съдебна практика, да речем във Великобритания, това, което стана в делото срещу българските медици, е изключително необичайно.
Редица правителства се намесиха и коментираха решението на либийския съд, което само по себе си е изключително неприсъщо.
Нормалната практика в повечето страни е, че трябва да се приемат решенията на съда, след което може да има молба за помилване към държавния глава - в случая с Великобритания към кралицата.
Това е пътят, по който се решават такива случаи с чужди граждани.
Този път обаче не бе следван в случая с българските медици.
Приятелите на България, включително ЕС, американците и други правителства, излязоха с много силни призиви към либийците, по начин, който изглежда намеква, че ако иска, либийското правителство може лесно да промени решението на съда.
С други думи те казаха: "Ние наистина не вярваме, че вашите съдилища са независими."
Според мен това не е особено добър подход в случая.
- Какво обикновено става, когато се водят преговори с роднините на жертвите за постигане на решение?
- Нямам опита с Либия, но ако говорим общо, имайки предвид други мюсюлмански държави, съвсем нормално е на роднините на пострадалите да се даде компенсация или да се направи нещо, което те приемат за достатъчно.
Не трябва да се забравя, че този случай е много емоционален за либийците - много деца са заразени, някои дори починаха и либийското правителство не може просто да каже "Забравете за станалото, защото българите имат мощни приятели". Това е невъзможно.
Либийските власти трябва да предложат нещо на хората, които са пострадали - или чрез съда или чрез компенсации според шeриата.
- Доколко е вероятно роднините на заразените деца да приемат наистина да преговарят вместо да разчитат на правосъдието?
- Много е трудно да се каже. Неотдавна приключиха преговорите за компенсиране на жертвите на атентата над Локърби.
След продължителни преговори между адвокатите на семействата на загиналите и либийските власти бяха договорени компенсации в потресаващи размери - 10 млн. долара на жертва.
Досега никога не е имало такива големи обезщетения и като резултат всички замесени в подобни дела за компенсации станаха много алчни.
Французите веднага поискаха по-големи компенсации за семействата на загиналите в самолетната експлозия на Ю Ти Ей, а германците - за атентата в берлинската дискотека.
Не се съмнявам, че това ще се повтори и при семействата на заразените със СПИН деца в Либия.
Те несъмнено ще си кажат: "Ако някой загинал над Локърби заслужава 10 млн. долара компенсации, защо и моето дете да не заслужава толкова."
Първоначалните граждански искове на роднините на заразените деца надхвърляха общо 4 млрд. долара, но съдът отсъди само около 15 млн. долара, за които солидарно с медиците трябва да отговарят либийското правителство, Министерството на здравеопазването в Бенгази, болницата и общината.
