Вестниците са единодушни, че Блеър отново се е доказал като блестящ оратор, способен да привлече слушателите си на своя страна. "Таймс" избира за голямо заглавие на материала си на първа страница "Вярвайте ми, вярвайте ми, вярвайте ми", с което иска да каже, че цялата реч на Блеър е целяла да възвърне доверието на партията към него. "Гардиан" и "Файнаншъл Таймс" предпочитат цитат от словото на Блеър: "Връщане назад няма, аз нямам задна скорост".
"Индипендънт" намира сходство между стила на Тони Блеър и "Желязната лейди" Тачър. В редакционна статия вестникът посочва, че Блеър се е опитал да изплаши делегатите със спомените за "лошите стари дни на управлението на консерваторите", но стилът и тонът му са били заети от репертоара на Тачър. Според вестника проблемът на Блеър е, че инстинктът му за здравеопазването и образованието го води в правилната посока, но въпреки всичките приказки за възраждане се налага усещането, че това правителство няма реална идея как да осъществи иначе достойните за похвала цели. "След шест и половина години управление - посочва "Индипендънт" - вчерашната реч на Тони Блеър направи малко, за да убеди скептиците, че партията му знае накъде върви."
По-голямата част от материалите обаче са насочени към вътрешнопартийната интрига - борбата между премиера и финансовия министър Гордън Браун за лидерството на Лейбъристката партия. Отдавна се говори, че в тайно, джентълменско споразумение двамата са се договорили Блеър да отстъпи в даден момент премиерския пост на Браун.
С речта си в понеделник Браун е декларирал, че е лидер в очакване, пише в редакционна статия "Файнаншъл Таймс", който не се съгласява с мнението на останалите издания, че Тони Блеър се е представил блестящо. Според вестника вчера премиерът е отговорил, че постът не е вакантен. "Файненшъл Таймс" е дълбоко убеден, че речта на Тони Блеър е подчертала задълбочаващите се различия с финансовия му министър.
Консервативно настроеният "Дейли Телеграф" се сбогува с Гордън Браун, като предрича, че с увереното си, агресивно слово пред партийните делегати Блеър е заздравил позициите си и е поставил министъра на мястото му. Редакционният анализ на "Гардиан" се съгласява с това заключение, като посочва, че Блеър е свършил добра работа в смазването на заплахата за лидерството си след Ирак.
"Гардиан" обаче е скептично настроен към седемминутните овации, последвали премиерската реч, като отбелязва, че в крайна сметка истината е, че сред партийните делегати преобладават правителствените привърженици, а не правителствените критици, и каквито и да са били резервите на партийните функционери, те са дошли на конференцията "да хвалят Цезар, а не да го погребат". Вестникът не е убеден, че реакцията на избирателите ще е същата, и смята, че Тони Блеър е демонстрирал същата прекалена увереност в собствената си правота, която доведе до падане на рейтинга му заради войната в Ирак.
