Б ез радост, без празник, вместо това: затворени врати за България и Румъния - тази констатация срещаме в публикация на австрийския в. "Ди пресе", озаглавена "Недолюбваното евроразширение", информира Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de).
"Последното източно разширяване на ЕС през май 2004 г. бе полято с шампанско. Ирландското ротационно председателство отбеляза присъединяването на 10-те нови страни членки с бляскава празнична церемония", припомня изданието и продължава:
"След броени седмици към европейската общност ще се присъединят България и Румъния. Тяхното приемане в европейското семейство ще бъде обаче доста по-скромно.
И нищо чудно - резултатите от анкета, осъществена от "Евробарометър" във всички страни членки, посочват, че едва 45% от европейците подкрепят предстоящото източно разширяване на общността. В Австрия броят им достига дори едва 27%.
И така - поради липса на добронамереност и гостоприемно отношение България и Румъния ще трябва да се примирят с факта, че ще бъдат посрещнати без цветя и шампанско.
С предстоящото евроразширяване не може да се печели по точки, се шушне в правителствените среди в Берлин. Ето защо представителите на германското ротационно председателство на ЕС, започващо на 1 януари, т.е. от датата на еврочленството на България и Румъния, дори и не помислят да отбележат това събитие в празнична атмосфера.
Официалното становище по въпроса гласи: България и Румъния искат да отпразнуват събитието у дома си. Това обаче не е вярно.
И двете страни знаят много добре, че репутацията им на Запад не е особено блестяща - и биха искали да променят това. Българското правителство отпусна за тази цел 1,6 млн. евро, предназначени за подобряване на имиджа на България в някои от страните членки на общността.
Предвидени са кулинарни изяви, представяне на страната на информационни щандове, организиран е и празничен концерт в чешката столица Прага.
Същевременно в Брюксел отдавна вече се казва под сурдинка, че еврочленството на България и Румъния е членство втора класа. Това мнение се подсилва както от факта, че за еврокомисарите на двете страни са предвидени маловажни ресори, така и от отказа на повечето от старите държави членки да отворят трудовите си пазари за работници от България и Румъния.
Границите си затвориха вече Италия, Германия, дори Ирландия и Великобритания, които след последното източно разширяване през 2004 г. приеха хиляди работници от десетте нови страни членки на общността.
Холандия, която се смята за доста либерална по отношение на свободното движение на хора, също предпочете да въведе ограничения за достъпа на българи и румънци до трудовия си пазар.
Австрия възнамерява дори да въведе максимално дълъг преходен период от седем години. До този момент изключение правят единствено Швеция и Франция, които обявиха, че възнамеряват да допуснат българи и румънци до определени сфери на трудовия си пазар.
Докато повечето западноевропейски държави издигат както емоционални, така и правни бариери спрямо двете бъдещи страни членки на ЕС, някои от 10-те нови държави в общността, в Централна и Източна Европа изпитват истинска симпатия към България и Румъния.
Чехия изгражда все повече контакти с двете страни и възнамерява освен това да отвори трудовия си пазар за българи и румънци. Подобно намерение оповестиха също Полша, Словакия и Естония.
