П опулярният български композитор Тончо Русев получава награда за цялостен принос към балканската музика на тазгодишния "Охрид фест - Охридски трубадури 2007".
Подобен приз се връчва за първи път в историята на фестивала.
Другият автор, удостоен със същото признание, е най-продуктивната текстописка в бившата югославска музика - Марина Туцакович.
Нейни са хитови рими на Цеца Величкович, Лепа Брена, Желко Йоксимович, Драгана Миркович, Кеба, Неда Украден, Здравко Чолич.
Наи-престижният музикален форум в Македония продължава за 14-и пореден път от 23 до 25 август на лятната сцена в Долни Сарай, Охрид.
Програмата е в три вечери - фолклорна, поп и интернационална, които се излъчват и у нас от телевизия "Балканика".
На "Охрид фест 2007" България е представена от трима изпълнители - Радостина Паньова, дебютиращата на голяма сцена Дениа Пенчева и Емануела, която ще пее на заключителната международна вечер.
Тончо Русев е автор на повече от 1000 песни
като повече от една пета от тях са изпълнени от Лили Иванова и Веселин Маринов.
Голяма част от текстовете са на Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, Петя Дубарова, Ваньо Вълчев, Павел Матев.
Дълбоко обичам поезията и хубавото стихотворение винаги е извиквало у мене някаква вътрешна, особена музика, казва композиторът.
Той минава за един от най-продуктивнине български творци, но с точен усет към мелодичната балада. "По количество съм просто ударник, но сериозният творец на това не отдава значение", коментира авторът на "Панаири" и "Топъл дъжд".
Вече четири десетилетия
хитовете му изпълняват всички известни български певци, а също Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария.
Негови песни са получавали награди в редица конкурси - "Златният Орфей", "Мелодия на годината", "Пирин Фолк" и "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора", който сега се казва "Бургас и морето" и в поседното си издание почете Тончо Русев с бенефис.
На него звучаха "Незабрава" в изпълнение на Катя Филипова, "За теб, България" на Веселин Маринов, "Ноктюрно" на "Ритон", "Телефонна любов" на Васил Найденов, "Понякога" на Росица Кирилова, "Не ме гледай така, момче" на Камелия Тодорова, "Предесен" на Йорданка Христова, "Време е, изглежда" на Панайот Панайотов, "Пролет" на Петя Буюклиева, популярна от дуета й с Георги Христов.
Имах щастие да работя със съзвездие от имена в българската музика, в среда, която сама по себе си бе климат и мерило за творчеството, казва Тончо Русев.
Аз съм прям и откровен, не се представям за някой друг, по-умен и по-важен, добавя той. Отношението ми към изкуството е такова, че не мога да пренебрегна чуждия талант заради характера или заради някакви провали на човека спрямо мен.
През годините най-обсъждани са били конфликтите му с Лили Иванова, за която е написал над 100 песни, сред тях е "Ти сън ли си?", което по думите му е сред най-хубавите неща, които някога е създавал.
Донякъде съм
фанатик по отношение на изкуството
и не искам да го омърсяваме с човешки дребнавости, разсъждава композиторът.
По думите му стойностите около човека не се изчерпват с неговата собствена личност, нито с неговите напъни, трябва да се бориш за място сред другите ценности - това не е само "информация", а съзнание за нещата, без което си загубен.
Тончо Русев е завършил тромпет в Музикалната академия през 1955. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас и Перник, и в Софийската опера.
През 1957 г. e сред основателите на оркестъра на Сатиричния театър, а през 1960 е в първия състав на Бигбенда на БНР.
Заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и други основава през 1962 оркестър "Балкантон", в който свири до 1972 г.
През сезона 1972/73 г. ръководи отдел "Естрада" към бившата Концертна дирекция. Главен художествен ръководител е на оркестър "Спектър" към металургичния комбинат "Кремиковци", който създава заедно с Иван Кутиков през 1974. Оглавява директция "Българска естрада" от 1980 до 1985 г. Биографията се оказва решителна за успеха и често пъти фатална - ако липсва, разсъждава Тончо Русев.
Аз почнах от подземията на живота
разказва той. Когато завършвах гимназия, беше модерно да се отива "в производството". Започнах работа като шлосер в бургаския завод "Червено знаме".
Пръв в композирането го поощрил Кирил Дончев, известният филмов композитор и негов приятел от Бургас. После в оркестъра на Сатирата кураж му дали Енчо Багаров, Георги Калоянчев, Нейчо Попов.
Бил е близък приятел с Йосиф Цанков. "Толкова бях респектиран от неговото дело, че когато ми обещаха да ни запознаят няколко вечери не спах, не можех да хапна от вълнение, спомня си Тончо Русев. До края го боготворях, треперех над него".
Не по-малко вълнуваща е и историята около приемането му в Съюза на композиторите, където навремето почти не допускали автори от естрадата.
Дадоха ми карта за клуба и аз реших да го отпразнувам, но стигнах до вратата и се върнах - вътре бяха Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Любомир Пипков, продължава историята си Тончо Русев.
Няколко вечери подред той ходи до вратата на клуба и не смее да отвори вратата. "Така са ми изглеждали хората, които имат дело в музиката - дали приличам на тях - още не мога да преценя, пък и моя работа ли е това", пита той.
