Скандално сиво

П азарът на твърд алкохол в България очевидно изисква и твърд подход, защото 70-80% от него е сив.

Статистиката сочи, че приносът на сектора към бюджета в последните години постоянно спада, а няма данни населението да пие по-малко концентрати.

Въпросната констатация е нещо като тихо промърморване на възклицанието "Царят е гол". Новото е, че откровението идва от финансовото министерство, митниците и бизнеса, които поне на думи искат да променят ненормалната ситуация.

Приходите от акцизи върху етиловия алкохол в бюджета, които обикновено варират между 3 и 4 процента, в последните години рязко намаляват, успоредно с вдигането на ставката до минималните европейски нива.

Спада също броят на купените бандероли и количествата деклариран алкохол, върху които се държи акциз.

Точни данни за потреблението на спиртни напитки няма. Ако приемем, че то е константно, излиза, че част от светлия бизнес е минал към "тъмната страна".

Индикациите за това не са само в макропараметрите. Те могат да бъдат открити и по етикетите с цените на някои марки ракии, водки и мастики в магазините.

Три-четири лева за бутилка от литър покрива само дължимия акциз (4.4 лева за литър 40-градусов алкохол), който очевидно не е внесен. Друг пример са селските кръчми, в които 100 г вървят по 25-30 ст., при все че продажбите на наливен алкохол са забранени в обществени заведения.

Тази картина не е от вчера, но едва в последните месеци се признава официално и дискутира между държавата и бизнеса.

Къде потъват акцизите

През юни премиерът Сергей Станишев поиска от Агенция "Митници" да анализира резервите при акцизите в рамките на правителствената кампания за повишаване на приходите в бюджета.

От средата на 2006 г. митниците отговарят за събирането на този косвен данък не само от внос, но и на производителите в страната.

В свой доклад те признават, че "приходите от акцизи от етилов алкохол през първите пет месеца на 2007 г. са по-малко от тези през същия период на 2006 г. с 16.4%".

Всичко това става ясно след среща на високо ниво в началото на август. На нея директорът на Агенция "Митници" Асен Асенов кани осемте български производители на алкохол, които внасят близо 80% от акциза, за да се запознаят и да обсъдят ситуацията.

Сред тях са "Винпром Пещера", "СИС Индъстрис", ЛВК "Търговище", "Вини Сливен", "Черноморско злато" (Поморие), Винком "Поморие", "Винпром Славянци", "Селект дистилъри".

Присъствали са още финансовият министър Пламен Орешарски и изпълнителният директор на Националната агенция по приходите Мария Мургина.

Очаквахме да чуем от администрацията - от утре трябва да има ясни правила, ще гоним каналджиите и частното производство, но нищо такова не се случи, каза Павлин Найденов, председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (AПВТСН) и изпълнителен директор на "Селект дистилъри".

През седмицата на пресконференция асоциацията обяви, че при алкохола има 80% сив сектор, настоя държавата да засили контрола, и заплаши, че ако до края на септември не започнат проверки, ще даде международна гласност на проблема, като ще алармира и Европейската служба за борба с финансовите престъпления (OLAF).

Така поне на думи бе демонстрирано желание за изваждане на алкохолния бизнес на светло. Тук обаче възникват класическите въпроси - кой е виновен за сегашното състояние, какво точно трябва да се направи и дали опитите да бъде направено нещо няма да ударят в енигматичния "политически чадър", за който се говори, че е опънат над бранша.

Засега никой не е извадил конкретика около съществуването му, но е очевидно, че без политически протекции този огромен сив сектор би бил невъзможен.

Освен това алкохолът си остава класическа "популистка стока". Властта традиционно предполага, че избирателите ще бъдат по-огорчени, ако алкохолът поскъпне, отколкото ако вредят на здравето си с нискокачествен спирт.

Мащабът на бедствието

Дори ако се приеме консервативната оценка на Euromonitor International, че консумацията на бутилиран алкохол в страната се движи малко над 54 млн. литра годишно, сивият сектор в бранша за 2006 г. би трябвало да е около 70%.

При ставката от 1.10 лв./л чист алкохол, действаща от началото на 2006 г. и презумпцията за 40 градуса за литър, излиза, че приходите от акциз в страната се изчисляват на около 238 млн. лева.

За миналата година обаче те са едва 83 млн. Това означава, че около 160 млн. са отишли в "джобовете на политици и на някои фирми", коментира наблюдател на пазара.

Означава още, че огромна част от бутилирания алкохол е облепен с фалшиви бандероли или с такива "втора употреба".

Фактите сочат, че от 2004 до 2006 г. броят на купените акцизни бандероли е паднал с около 80%.

Обяснението на български производители, че потреблението се е пренасочило от малки разфасовки (200 мл) към големи (1 л), което предполага по-малко бандероли за едни и същи количества, не звучи много убедително.

Друго обяснение на производителите е, че потреблението на бутилирани концентрати пада. Акцизът се вдига и неплатежоспособното търсене се насочва към домашната ракия. А и заради глобалната тенденция да се пият повече вино и бира. Данните на агенции като Euromonitor обаче не регистрират особен спад.

Отделен проблем е, че в България се изпива повече наливен алкохол отколкото бутилиран.

Това сочат данни на агенция Arbitrage, която следи индивидуалното потребление, и единствена пита за консумацията на домашна ракия.

В тази категория хората най-вероятно слагат наливния алкохол изобщо. Зад него обаче често се крие полуиндустриално производство в туби и бидони, което се пласира основно по заведения и хотели, твърдят хора от бранша.

В Министерството на икономиката и енергетиката например са регистрирани 111 юридически лица, които се занимават с производство на алкохол. От тях 79 имат митнически лиценз за акцизни складове, а останалите тридесетина "просто изчезват от пазара", по информация от AПВТСН.

Само при един случай на открит нелегален казан Агенция "Митници" е хванала 160 хил. л наливна ракия, както съобщиха оттам. За сравнение месечно "Селект дистилъри" по тяхна информация произвежда над 65.5 хил. литра.

Освен проблеми за фиска

всичко това деформира пазара и създава напрежение между фирмите.

В ниския ценови сегмент, който е по-масов, регистрираните български производители са притискани от домашното и наливното производство.

За да са конкурентни, големите играчи намират начини да поддържат ниски цени и да печелят повече. Така те буквално смачкват по-малките регистрирани фирми, за които е трудно да оцелеят на светло.

Във високия ценови сегмент българските производители се сблъскват с нарастващата конкуренция на вносителите.

За последните две години делът на вносния алкохол на българския пазар непрекъснато нараства заради увеличената покупателна способност на определени групи и отпадането на митата. Засега обаче този дял все още е под 10%.

В резултат на всичко това производството на фирми, като "Селект дистилъри" например, при 500 хил. л на месец преди четири пет години е паднало 10 пъти. Циркулират и неофициални информации, че дистилерията вече се продава.

Изобщо на пазар с толкова голям сив сектор едва ли има звено без "заслуга" за ниските нива на събрания акциз.

Има изрядни компании, които на моменти правят нарушения, има и нарушители, които понякога стават изрядни, коментират наблюдатели.

Европейските акцизни ставки не подлежат на корекция надолу. Така че всичко очевидно се свежда до ефикасността на контрола.