В Перу например мнозина отглеждат напълно легално кока върху малките си парцели земя и продават стоката си на държавни фирми, които снабдяват пазара за домашна употреба.
От 3500 години насам в Андите дъвчат скъпоценните листенца или правят от тях чай. В суров вид растението съдържа по-малко от 0,5% от алкалоида кокаин. Ефектът му на слаб стимулант е по-скоро равносилен на кофеина, твърди сп. "Нашънъл джеографик".
Антрополозите обясняват, че за латиноамериканските народи коката е част от религиозния ритуал. "Те вярват, че ако не сдъвчат две-три листенца преди молитва, бог няма да чуе думите им."
Обичаят да се дъвчат листа от кока е задължителен
на сватби и погребения, когато се изпраща син войник ила на гурбет в столицата. Селяните го съчетават в ритуала "кинту", чрез който общуват с планинските духове всяка сутрин, когато отидат на нивата. Духовете олицетворяват мъжкото начало, което ще оплоди земята, за да роди богата реколта.
Сухият климат ограничава доста възможностите им, вирее единствено коката. Тя дава реколта четири пъти годишно - за разлика от кафето, което узрява веднъж в годината.
Някои от местните жители признават, че живеят само благодарение на парите от коката... Международно споразумение от 1961 г. забранява търговията с кока, освен за фармацевтични нужди.
