В основната стратегия на екоактивистите за борба с климатичните промени има една голяма грешка. Всички сценарии за катаклизми и край на света се случват в далечно бъдеще, някъде между 2030- 2050 г.
Колкото и да е на мода днес да мислиш в зелено, да си купуваш био-продукти, да се включваш във всевъзможни акции за опазване на природата във „Фейсбук", нещата които действително биха променили нещо обикновено се отлагат във времето. Ще почна да ходя повече пеша, ама като докарат метрото до нас; ще си купя хибрид, ама след като сваля оная готина мацка от входа отсреща, а сега ще карам тунингованата бегачка; ще посадя няколко дръвчета, но защо да бързам?
Ще подпиша протокола от Киото, ама вдругиден. Предупрежденията за топенето на ледниците, за всекидневната борбата на застрашени видове за оцеляване- бели мечки, китове, акули и.т.н може и да ни накарат да се замислим за две минути, но до 2050-та я камилата, я камиларят. Белите мечки са далече, на студено, а като няма акули, няма да има и ухапани и изядени, какво по-добро от това?
По принцип не съм привърженик на конспиративните теории, но в момента част от човечеството води борба с теориите за пагубното човешко въздействие върху природата на всички фронтове. На всеки аргумент или доказателство за парниковия ефект се вади контрааргумент, природозащитниците се осмиват по всички възможни начини, наричат ги „затоплисти", обвиняват ги в комерсиални подбуди, въобще всякаква помия. Колкото е модерно да си „еко", толкова е модерно да си над тези неща, да говориш за цикли на слънцето и магнитна активност, да се присмиваш на наивните „зелени" и да се възхищаваш на самия себе си.
Така наречената „екоприказка" Аватар счупи всички рекорди за приходи и посещаемост, но критиците обявиха филма за прекалено наивен и плосък и наградиха поредната военна драма за войната в Ирак, война, която по негласна истина се води само от ламтеж по природни ресурси. А днес целия свет безпомощно наблюдава екокатастрофата в мексиканския залив и дори американския президент иска да „срита нечий задник". Да му дадем лък и стрели? Колко наивно!Дори и без конспиративни теории ние всички считаме Земята за наша собственост, сякаш я обитаваме още от нейното възникване. Изсичаме вековни гори за да построим ски писти, голф игрища и ваканционни селища. Тровим и опустошаваме реки и морета, строим изкуствени острови.
И все построеното не ни стига, но важното е, че Земята е наша, нали затова има нотариални актове. Ако ние считаме себе си за вечни, венец на еволюцията, защо да пазим по-низшите видове от нас след като след като няма следващо стъпало,което да ни дава оценки? С това не искам да кажа, че ние правим всичко това умишлено и съзнателно, ей така от лошотия. Напротив, на мнение съм че повечето хора вътрешно усещат, че това отношение към планетата не е правилно.
Но въпреки това избираме по-лесния път, слушаме успокояващите гласове на експерти, учени и политици, а заглушаваме тези на представителите на същите групи, които ни предупреждават и ни караме да се чувстваме виновни. Никой не обича да го обвиняват,а и сме свикнали,че след вината обикновено следва наказание. А наказанието не идва. Или по скоро идва, но там където сме свикнали да гледаме глад и мизерия, в бедните райони на Африка, Азия и Южна Америка. Защо винаги го отнасят бедните? Дали са чували за екоманията в Европа и Америка? И как оценяват нейните ефекти? За съжаление най-потърпевшите не могат да говорят, а в уюта на четирите стени в големия град най-трудно се улавят сигналите на природата.
Никой човек не е остров, и никой не може да промени света сам. Затова все пак екоманията е добре дошла, дори и да звучи само като модно явление. Дали шефовете на големите корпорации, експлоатиращи природни ресурси, не треперят от страх че това явление може да прерасне в нещо друго, нещо като „ Аватар"? Според мен да. А нужно ли е да се стига дотам?Драги екоманиаци, спрете с диаграмите и прогнозите за десетки години наред. Покажете и говорете за това, което се случва днес. Защото утре вече е късно, да не говорим за вдругиден.
Последвайте ни
