З дравната каса ще се сблъска с тежки финансови затруднения и има опасност да фалира през октомври, ако хората в страната продължат да боледуват с досегашните темпове.
Шест процента от населението е минало през клиники само за първото тримесечие на годината по данни на касата. За сравнение същият показател през съответния период на миналата година е бил 4%.
Бюджетът на касата позволява болниците да харчат най-много 64 млн. лв. месечно, а последните им заявки са за 80. Директорът на здравната каса д-р Румяна Тодорова е убедена, че отчетите са нереални - болниците извършват свръххоспитализация и източват здравната каса, а качеството на лечението не само не се е подобрило, а драстично спада.
"Пациентите получават лекарства за средно 7 лв. на ден при 20 лв. миналата година, средният престой в болница е паднал от шест на три-четири дни, тежки случаи почти не се приемат", отбелязва тя. И допълва, че болниците са усвоили практиката пациентите да боледуват по добре платени пътеки - всички новородени са недоносени, бронхопневмониите отново имат пик, а гастроентерологичните проблеми са най-напред със 127% скок в сравнение с 2006 г.
Като първенец в приема на "пациенти фантоми" с цел печалба беше посочена общинската болница в Тутракан. Според здравната каса вътрешното отделение в болницата е с 30 легла, но са получили отчет, според който трябва да платят за 46 боледуващи едновременно.
Управителят на болницата д-р Веселин Христов обаче казва, че миналата година клиниката съкращавала легла заради въведените от здравно министерство изисквания. Заради големия брой болни при грипната епидемия извадили съкратените легла, но не уведомили за разширението здравната каса. Защото били заети да лекуват.
Кой кого лъже
и как се получава така, че лечебните заведения са толкова пълни? Лекарите твърдят, че парите за издръжка, заложени в клиничните пътеки, са недостатъчни и приемат пациенти, които да компенсират загубите от тежки диагнози.
Според директорите на болниците те са принудени да хитруват - ниското заплащане за тежките заболявания ги принуждава да приемат повече пациенти с по-леки, но добре платени заболявания. Така се компенсира недостигът на средства за лечението на тежките диагнози.
Най-важното изискване на конвейера е не дали пациентът е излекуван, а дали е отчетен правилно, за да плати здравната каса. И понеже цените са еднакви за всички болници независимо от качеството, най-важно е да има оборот.
Част от недолекуваните пациенти в малките болници търсят помощ в големите градове. Университетските болници приемат най-тежките случаи, а при клиничните пътеки за тях има най-голямо разминаване (недофинансиране) между реалната стойност и това, което касата плаща.
Доцент Бойко Коруков, директорът на Университетска болница "Царица Йоанна" (ИСУЛ) в София, като консултант на НЗОК за перитонит изчислил заедно с експертите й, че лечението на това състояние струва 4 хил. лв. НЗОК обаче плаща 1800 лв.
Клиничната пътека за чернодробна операция била изготвена от екипа на проф. Радослав Гайдарски (преди да стане министър на здравеопазването). Изчислили, че струва 15 хил. лв., НЗОК дава 3 хил. лв.
"Възниква въпросът с какво да покрием остатъка. При нас най-печеливша е клиниката за метаболитни заболявания (дебелариум), в която пациентите отслабват, и насочваме парите оттам за лечение в другите клиники. От какво има нужда държавата - да отслабват хората или да им спасяваме живота? Не може да се прави европейско здравеопазване с африкански бюджет", казва той.
"НЗОК забравя, че увеличението на разходите се дължи на това, че повиши средно с 10% цените на клиничните пътеки. Колкото до това, че болниците извършват свръххоспитализация, отдавна сме се отказали. Получаваме неимоверни санкции и без това.
Силистренската РЗОК ни е удържала над 70 хил. лв. за 2006 г. - част от тях са за липса на отметка в квадратче в историята на заболяването", казва д-р Веселин Христов. Той твърди, че пациентите боледуват повече - само през първите месеци е имало две грипни епидемии. Според него здравната каса налага сериозна преса да се намаляват разходите и лекарите са в постоянен стрес дали ще им платят за лекуваните пациенти.
Забравената реформа
Здравната каса за пръв път през тази година има абсолютна самостоятелност - сама определя цените, начина на лечение в болница и е най-важният контролен орган. Затова обещава по-строг контрол върху лечебните заведения.
"Като крайна мярка можем да намалим цените за някои от клиничните пътеки, но не бързаме, за да няма негативен отзвук в лекарското съсловие", каза д-р Румяна Тодорова.
Спорът между двете страни едва ли може да бъде решен в полза на пациентите без реформиране на здравната система. Правителството и парламентът обаче осма поредна година отлагат реформата в болниците.
След преодоления вот на недоверие заради здравеопазването правителството продължава да отлага приемането на Национална здравна стратегия. При това в проекта доста плахо се намеква за преструктуриране и съкращение на огромния за мащабите на България брой от 304 болници и не се предвижда почти никаква реформа.
Протестите на лекарите от февруари и заплахите им за бъдещи стачки заради недостатъчните средства за здраве не помогнаха Но предстоят избори за евродепутати, през есента - кметски избори, и явно никой не иска да прави реформи.
Част от лекарите очакват вдигане на забраната за приватизация и различни цени във всяка болница, за да могат да се конкурират помежду си и да се договарят свободно с частни здравни фондове.
"Централизацията не води до нищо добро. Пациентът отсъства от нея, просто няма избор. Сега здравеопазването се управлява от МЗ и НЗОК, няма договорно начало, а ние сме само изпълнители, които трябва да се вместят в един бюджет и подлежат на контрол и санкции", казва д-р Христов.
Неговата болница пета поредна година получава отлична акредитационна оценка, сертифицирана е по ИСО 9001 и е най-големият работодател в общината. Търсят я пациенти от три областни града и лекарите в нея очакват реформа, след която да продължат да се доказват.
Георги Ангелов, старши икономист на институт "Отворено общество", обяснява, че нереформираният здравен сектор има две страни - едната са лекарите, които като цяло казват "дайте ни пари, не ни трябва реформа", а другата е държавата, която не иска да налива пари в нереформиран сектор, но и все още не е събрала воля да прави реформи.
Третата страна - пациентите, засега е извън играта. Така ще бъде, докато държавата не потърси истинско решение за проблемите в сектора. А то е в създаването на условия за конкуренция.
