Гренландското градче Илулисат отвъд полярния кръг предстои да влезе в историята като място, където за пръв път се е "пропукал ледът" в юридическото разделяне на Арктика.
След своето съвещание там (при закрити врати) от 27 до 29 май външни министри и представители на пет арктически държави - Дания (Гренландия е датска провинция), Канада, Норвегия, Русия и САЩ - изглежда се споразумяха как да реорганизират Северния ледовит океан и най-важното, неговия подводен минерален Сезам - континенталния шелф.
На срещата бе приета "Декларация от Илулисат". Основният й смисъл е, че няма нужда да се разработва специален международен договор за режим на Арктика.
За управление на Северния ледовит океан е достатъчна Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., от която ще се ръководят всички участнички в уреждането на всички възможни проблеми, включително териториални.
Резултатите от конференцията в Илулисат бяха обобщени най-добре от руския външен министър Сергей Лавров, който каза, че всички проблеми трябва да бъдат решавани по цивилизован начин на масата за преговори.
"Не споделяме тревожните прогнози за предстоящ сблъсък на интереси между арктически и дори извънрегионални държави, едва ли не бъдеща "битка за Арктика", добави той.
В същия регистър се изказаха и други министри. Естествено е добре, че преди да бъде "разфасована", "Снежната кралица" първо ще бъде сложена на преговорната маса. И Конвенцията на ООН по морско право наистина е мощен международноправен документ, почти една "морска конституция",
регламентираща всичко, което може и не може да бъде правено на океанската повърхност, над океана, под него и в самия океан.
Известна тревога буди само общият оптимизъм на участниците, всеки от които има претенции към някой свой съсед във връзка с демаркацията на границите в Арктика или в океана.
Пък и още няма случай човечеството да мине "без сблъсък на интереси", щом се разкрояват ничии и твърде богати земни недра или акватории.
Датчаните например отдавна и редовно се карат с канадците, които постоянно си "запазват периметър", побивайки свои знамена в датски зони от Гренландия.
Канадците пък се спречкват по същата причина със САЩ. Норвежците претендират почти за 175 хил. кв. км от руския шелф в Баренцово море.
Москва още не се е споразумяла окончателно със САЩ за разделение по прословутата линия Шеварднадзе-Бейкър в северната част на Тихия океан.
Ще припомним, че през цялата история на Арктика още не е проявяван
"цивилизован" подход към региона и неговите проблеми.
Цивилизован подход впрочем не видяхме и на споменатата конференция. Там не бяха поканени другите три членки на Арктическия съвет (тъкмо той се занимава с проблемите на Севера), който включва и "петорката от Илулисат" - Исландия, Финландия и Швеция. И тези държави бяха много недоволни.
Още по-недоволни от всичко станало бяха организациите за закрила на природата. Реакцията им всъщност заслужава да се опише отделно. От чисто практически съображения, в грижа за Арктика.
Можем да хвалим министрите и после, стига техният оптимизъм да се материализира. Съвместното съществуване на министри от всякакви държави с екологични организации е дългогодишна практика.
Тя отдавна показа, че не твърде учтивите, дори остри критики много често спомагат да се разруши дипломатическото благообразие и да бъдат разширени рамките на министерското въображение. А това може да скъси пътя до някакви компромисни решения.
Водещите световни екологични и природозащитни организации съзряха в гренландската среща едва ли не "заговор за скрита подялба на арктическите недра". В тая реакция естествено има нещо пресилено, но те наистина са в правото си да запитат защо са били подбрани точно тези участници.
Та нали САЩ още не са ратифицирали дори самата Конвенция и засега просто не им пука от всичките ограничения в нея.
Впрочем никой още не е отменил простите, напълно правомерни въпроси, задавани от еколозите - защо да не оставим на мира и двете "темета" на планетата?
Какво пречи да се приложи и за Арктика режимът, изпробван вече в Антарктида, където международни договори забраняват всякакви действия от военно естество и разработка на полезни изкопаеми? Звучи наивно, то се знае, ясно е кое "пречи" - петролът, газът, никелът, златото...
Като ратифицира през 1997 г. Конвенцията от 1982-ра, Русия прие и нейните ограничения - 350 мили шелф извън пределите на икономическата зона, ако бъде доказано, че континенталният шелф е част от руската Сибирска платформа.
За Русия изобщо е безсмислено да задълбава в арктическите ледени блокове чак до полюса, естествено ако някому не се прииска за пореден път без никакъв смисъл да "усвои" държавни пари.
Според оценките на американския геологически институт например основните запаси от петрол и газ в Арктика се намират тъкмо на разстояние от 300 до 500 мили от брега. При това ресурсите са събрани главно под руските зони в Карско и Баренцово море.
Арктика трябва да се дели с ум и спокойствие. Нашите героични атаки от рода на миналогодишната "експедиция на Чилингаров" нямат нищичко общо с разграничаването на север, независимо колко ще са кофите с пръст, вдигнати от океанското дъно край Северния полюс, и колко знамена ще бъдат забити там.
За да се докаже, че подводният хребет Ломоносов е продължение на
Сибирската континентална платформа, е необходимо дълбоководно
сондиране - на дълбочини над 2, 3 и 4 км.
Все още имаме време да поработим върху заявката си за нашияшелф. Съдбата на Арктика и разделянето й се очаква да бъдат решени окончателно от конференция на ООН през 2020 г. Само че трябва сериозно да се подготвим за това. Не като за поредното покоряване на Северния полюс със знамена и фанфари, а за твърда защита на собствените си интереси.
