М осква е един от най-големите метрополиси в света, но и един от градовете, където качеството на живота е на най-ниско ниво. Въпреки това, московчани обичат града си и нямат никакво намерение да го напускат.
Безкрайни задръствания, шумно метро, където не се препоръчва да закъснявате вечерно време, силно замърсяване и много шум...
Така може да бъде определена накратко руската столица, където е почти невъзможно да се срещнат велосипедисти, а алеи за тях въобще няма.
Един от начините да се избяга от мръсния въздух и многото автомобили са градските паркове, които са любимо място за разходка и отмора на московчани.
Наскоро бяха публикувани данните от проучване, според което 80% от жителите на Москва не искат да напускат града за нищо на света, въпреки лошото качество на живота там.
Даже и да имам възможност да живеят другаде, пак ще избера Москва, споделя Елена Ивановна, преподавател по руски за чужденци.
Москва продължава да е най-предпочитаният град и от останалите руснаци извън столицата, въпреки че Санкт Петербург започва много силно да се конкурира с нея.
На фона на тези два града Амстердам изглежда доста малък и спокоен със своите 770 хил. жители.
Въпреки че всяка година икономическата столица на Холандия посреща 4 млн. туристи, тя е успяла да съхрани съвсем човешки облик благодарение на един много важен за страната елемент - качеството на живот.
Фактът, че в Амстердам живеят много чужденци не е без основание и явно многобройните американци, германци и белгийци са намерили нещо повече от това, което предлагат родните им страни.
Цените на недвижимите имоти остават по-ниски от тези в Лондон и Париж, а отварянето на холандците към света е причината всички - от пощальона до рибаря - да говорят английски.
Извън туристическите забележителности като "квартала на червените фенери" и кофи-шоповете, където свободно може да се пуши канабис, Амстердам на обикновените семейства се оказва един много по-спокоен град.
В многобройните паркове има безплатни басейни за летните месеци.
Едва ли има някой, който да не е чувал за прословутата холандска толерантност към велосипедистите, които са навсякъде.
Жителите на Амстердам ходят навсякъде с колела, но затова пък също навсякъде има специално пригодени алеи за тях, а и шофьорите винаги се съобразяват с колоездачите.
Трябва да се подчертае, че политика на градските власти винаги е била да се противопоставят на безразборното разширяване на Амстердам.
През последните години у нас се наблюдава мигриране на населението не само от селата към градовете, но и от по-малките към по-големите градове, особено към София.
Столицата предлага повече възможности за работа, за реализация и бизнес, за отглеждането на деца и редица други предимства.
Тук обаче има повече стрес, опасности и замърсяване.
Затова мнозина софиянци вече се ориентират към живот в покрайнините и дори в някои близки села, където е далеч по-спокойно и чисто.
А и с бързите темпове, с които се развива столицата на България и районите около нея, инфраструктурата вече позволява такъв начин на живот.
Изследване сочи, че условията за живот в София се доближават до тези в градове като Манила, Коломбо, Пекин и Лима, но изостават от тези в страните от Централна Европа.
Проучването е на американската консултантска компания "Мърсър хюмън рисорс кънсълтинг" (MercerHR.com).
Българската столица се е качила спрямо миналогодишната класация само с едно място по-нагоре и сега е 119-а от 215-те града в класацията.
Това е с осем позиции зад Букурещ, но същевременно е далеч пред Скопие и Белград.
Анализът е част от годишното проучване на "Мърсър". Всеки град се оценява с помощта на 39 критерия, сред които политически, социални и екологични фактори, лична сигурност и здравеопазване, образование, транспорт и други обществени услуги.
Експертите на компанията вземат предвид редица конкретни особености, като наличието или липсата на цензура, ограниченията върху индивидуалните свободи, нивата на престъпността и функционирането на правовата държава, дори броя на ресторанти, театри, кина, спортно-възстановителни центрове и др.
За общата оценка допринасят и природно-климатичните фактори на отделното място, както и опасността от бедствия.
За база се приема Ню Йорк с условен рейтинг 100, спрямо който се поставят останалите.
Друго изследване показва, че българите като цяло не са удовлетворени от качеството си на живот и не са оптимисти за бъдещето си.
Това личи от резултатите от проучване на качеството на живот в 28 европейски страни, направено от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд сред 26 хил. граждани.
Според данните на проучването българите са най-бедни и с най-ниско качество на живот в Европа.
