Ръстът на кредитите пак мина критичната точка

О тпадането на ограниченията пред кредитирането в началото на годината отново върна растежа на заемите в българската икономика до стойности от близо 40%, показват данните на централната банка.

Статистиката на БНБ сочи, че отпуснатите кредити за първите три месеца са се увеличили с 37% до над 25 млрд. лв. За сравнение - за последното тримесечие на миналата година новите заеми са били с 24% повече от предходния период.

Най-вероятно обаче този нов тренд няма да доведе до административни мерки срещу кредитите, въпреки че при премахването им БНБ си запази правото да ги въведе отново при ускоряване на растежа до над 20% на година.

Данните не отразяват реално ситуацията, а се дължат на счетоводен ефект от връщане на изнесените в чужбина заеми, коментираха анализатори. Според тях и преди, и сега са се отпускали сравними по обем кредити, но заради рестрикциите те са се водили не на българската институция, а на банката майка в чужбина или са минавали чрез други дъщерни дружества.

Сега част от заемите се връщат, като тази тенденция ще продължи около половин година. И БНБ ще изчака още поне 2-3 счетоводни периода, преди да търси нови начини за задържане на кредитната експанзия, обясняват специалисти.

В коментарите си банкерите наблегнаха на факта, че реалният растеж на заемите е по-нисък от отчетения и затова не се очакват мерки от страна на БНБ, които биха затруднили отпускането на кредити.

Ако обаче заради неблагоприятни макроикономически условия нараснат лошите заеми, това може да доведе до допълнително забавяне на растежа на брутния вътрешен продукт, предупреждават макроикономисти.

Фактът, че растежът се дължи най-вече на заемите към фирми кара банкерите да не виждат в него сериозна опасност. "Забързване на кредитните обороти, особено при фирмените кредити, е нормално, като се отчете, че сме в бързо растяща икономика, в която компаниите изпитват нужда от оборотни инвестиционни средства", коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

Според него освен падането на рестрикциите сериозна роля за катализиране на кредитната активност имат и оптимистичните очаквания на предприемачите, свързани и с влизането в Европейския съюз.

"Растежът не е реален - той се дължи не на неблагоразумно поведение на банките, а на връщане на кредити. Рано е да се мисли за мерки не само заради това, но и заради факта, че все още в съотношението отпуснати кредити към БВП страната ни изостава доста в сравнение с останалите държави в Евросъюза", смята и изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин.

Атанасиос Куцопулос, главен изпълнителен директор на Банка "Пиреос - България", също отчете, че нивото на навлизане на банковите услуги в България е по-ниско от това на европейския пазар.

Основният макроикономически риск от растежа на кредитите е свързан с факта, че банковата система не е тествана в условията на рецесия и не се знае доколко тя е подготвена да й устои, обясни Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".

Според специалисти, ако оптимистичните очаквания за българската икономика не се реализират, не се знае как банките ще реагират и ще се справят с евентуално сътресение. Банките трябва да вземат тези рискове предвид при отпускането на дългосрочните кредити, предупреди Ангелов.

В последното издание на "Икономически преглед" централните банкери също изразиха очаквания, че отпадането на кредитните юзди от началото на годината може да предизвика частично връщане на изнесените в чужбина кредити, което ще ускори растежа на вземанията на компаниите и домакинствата.

Връщането на част от продадените вземания няма да създаде нов дълг в икономиката, но ще се отрази на нивото на риска в кредитните портфейли на банките, отбеляза в публикацията си тогава БНБ.

Голяма част от финансовите институции в България са собственост на чужди банки, които имат опит в други страни, които са минали по пътя на България, и това е добре, коментират още анализаторите.

Според Ангелов фактът, че се запазва тенденцията по-голямата част от кредитите да отива в предприятията, а по-голямата част от домакинските заеми да е за жилища, а не в краткосрочно потребление, е положителен.

Международната рейтингова агенция "Стандард и Пуърс" (Standard&Poors) в последния си доклад за България също предупреди за повишени рискове от силното търсене на кредити в страната.

Според резултатите от изследването бумът в кредитирането и маржовете на печалбата подтикват банките към "стадно поведение" и те отхлабват критериите си за отпускане на заеми. Анализаторите са на мнение, че това са част от факторите, които могат да доведат до "прегряване" на българската икономика.

Преди дни обаче "Стандард енд Пуърс" обяви, че опитите за налагане на рестрикции над кредитирането тласкат към заобикаляне на банковата система в търсене на по-рискови алтернативи, което от своя страна води до увеличение на рисковете за цялата икономика на страната.

Робърт Хагеман, ръководител на мисията на МВФ за България:

Кредитният бум увеличава риска от забавяне на икономическия ръст

- Кои са основните проблеми, до които може да доведе кредитният ръст?

- Основният риск е свързан със засилването на вътрешно частно търсене, което ще увеличи инфлацията и дефицита по текущата сметка. Сега има индикации за спад в инфлацията, но дефицитът може да достигне максимума си тази година.

Има и риск от лоши кредити. Банките в България са добре обезпечени срещу тях, но ако се стигне до цялостен икономически спад, е много вероятно голям брой кредитополучатели да не могат да обслужват заемите си. Това ще влоши балансите на банките, които ще свият кредитирането и така ще се стигне до забавяне в икономическия растеж.

- Какви мерки трябва да се вземат, за да се избегне този сценарии?

- Правителството трябва да провежда фискална политика, която да не увеличава вече засиленото вътрешно частно търсене. Административните ограничения са неефикасни. Властите трябва да гарантират строги и разумни регулации и внимателен банков надзор. БНБ върши добра работа в тази насока.

Интервюто взе Мария Атанасова