Неговата 40-годишна кариера беше белязана от неутолим стремеж да открива по-малко известната, анархистична жилка в рока, припомня Българската редакция на Би Би Си.
Той превърна своето предаване във витрина за нови изпълнители и малко позната музика и е лично отговорен за успеха на не един млад музикант, открит от него.
"Съзнавам, че съм изключително голям късметлия. Зная много добре това - коментира той през 1999 г., когато навърши 60. - Всичко, което исках като дете, се изпълни. Къща в провинцията - неголяма, но достатъчно симпатична. Кучета, котки. Превъзходна съпруга. Много свестни деца. Въпреки че сме си имали и разправии. В радиото съм разполагал с тези песни, които съм поискал, а и получавах тонове безплатни музикални записи. Трудно ми е да се сетя какво още да си пожелая."
Днешни британски вестници отразяват новината за кончината му с големи снимки по първите си страници.
"Индипендънт" го определя като "най-важния човек в британската музика след появата на рокендрола".
Той беше откривател на изгряващи рокзвезди и идол за няколко поколения; наричаха го "кръстник на пънка и индимузиката", пише "Гардиън".
Някои от най-известните и успешни музиканти на Острова - "Смитс", "Ъндъртоунс", "Маник стрийт прийчърс", "Рейдиохед", "Блър", "Джой дивижън" - отдадоха почит на ветерана от Радио 1 на Би Би Си, допринесъл много за тяхното издигане; съболезнования изказа и британският премиер Тони Блеър.
