Н ад 9000 българи са потърсили политическо убежище в Белгия след 1989 г., но едва 24 от тях са успели да убедят местните власти, че отговарят на изискванията за статут на бежанец, сочат анализите на Върховния комисариат за бежанците в страната.
От началото на 2006 г. до края на май броят на българите, потърсили защита от белгийското правителство поради преследвания от "политически, етнически и религиозен" характер, са 103 - със 170 по-малко спрямо същия период на 2005 г.
Веднага след промените преди 17 години и първата голяма емигрантска вълна едва 24 българи са се опитали да получат политическо убежище в Белгия. На следващата година техният брой е вече 319, за да достигне 1367 през 1993 г.
2000 г. бележи абсолютен рекорд по брой на чужденците, включително на българите, потърсили убежище в Белгия - 41 940, от които 1652 българи.
Този пик има своето обяснение с чисто финансови причини - от следващата година белгийското правителство реши да премахне еднократната финансова помощ от близо 500 евро за всеки, потърсил убежище в страната.
През 2001 г. броят на българите, които искат статут на бежанец в Белгия, е 480, през 2002 г. - 340, през 2003 г. - 162, през 2004 г. - 259, а през миналата година - 434.
В огромната част от случаите търсещите политическо убежище българи в Белгия са от ромски произход, които не са обезкуражени от факта, че от няколко години властите в Брюксел са изключили България от категорията на страните, чиито граждани могат да претендират за политическо убежище.
