- Ако Форумът на информацията се провеждаше в Букурещ, а не в София, дали щяха да бъдат изразени едни и същи становища на участниците?
- Медиите в Румъния непрекъснато говорят за трафик, особено откакто визовите ограничения за нашите граждани отпаднаха с отварянето на границите на Западна Европа на 1 януари 2002 г.
Пресата пише за мрежи за трафик на хора от Румъния към западните страни. Трафикът от Румъния е главно на жени и момичета, но на следващо място се подрежда нелегалното изнасяне на деца.
Всеки ден в пресата четем за успешни акции на полицията по разбиране на мрежи за трафик. Видно е обаче, че такива мрежи продължават да съществуват.
- Към кои страни в Западна Европа е най-интензивен трафикът на хора от Румъния?
- Според данните на полицията мислим, че няма конкретни страни с най-силно изразен брой румънски жертви на трафик. Малките вестникарски обяви обаче са всекидневие - за фирми, набиращи танцьорки в Кипър, които всъщност са маскирани мрежи за проституция.
Много проституиращи румънки има в Кипър, Гърция, Франция, Германия, Италия - това са основните държави реципиенти на трафик от Румъния.
- Има ли и у вас, както у нас, случаи на бременни жени, които отиват да родят в чужбина и да продадат бебето си?
- Все още няма доказателства за такива случаи. Но медийни публикации не липсват за подозрения в трафик на деца преди тяхното раждане.
От началото на годината Румъния въведе забрана за осиновяване на деца в чужбина, което рязко намали броя на чуждестранните кандидати за родители на наши сирачета.
В момента агентите по осиновяване търсят най-изобретателни начини за заобикаляне на този закон. Наскоро имаше разкрития за бременни румънки, изкарвани в чужбина, където да родят.
Британската преса писа миналата седмица за случай на оплождане на яйцеклетки "ин витро" в Румъния, след което ембрионите били изнасяни към западни страни - това деяние е на ръба на законността, защото румънският закон не е достатъчно ясен в тази сфера. Здравното министерство в момента прави разследване в клиниката, в която е осъществено оплождането "ин витро".
- Има ли в Румъния закон за борба с трафика на хора?
- Да, такъв закон е приет. Наказанията са много сериозни, понеже неведнъж Румъния е сочена с пръст като страна износителка на трафик на хора.
Преди няколко месеца се състоя конференция по темата, на която бяхме критикувани и като транзитна точка на трафик на жени от Украйна и Молдова, с крайна точка Западна Европа.
На официално, декларативно ниво, Румъния е много активна в противодействието. Но проблемът продължава да съществува, въпреки строгите наказания, които - ако не се лъжа - могат да стигнат до 7 години затвор.
- Френският външен министър Доминик дьо Вилпен беше неотдавна в Румъния и посочи, че приоритет на Букурещ трябва да е ограничаване на нелегално пребиваващите във Франция и Западна Европа румънски граждани. Взеха ли си властите поука?
- У нас се казва, че големият брой нелегални румънци е частично свързан с трафика на хора. Откакто отпаднаха туристическите визи, много румънци заминават да работят в чужбина.
Повечето от тях са експлоатирани в нелегалните мрежи. Полицията успешно неутрализира някои от тези мрежи, които наемаха и изпращаха в Румъния стотици наши сънародници.
От друга страна, някои румънци стават част от организирания трафик на просяци в Западна Европа. Затова граничните изисквания за напускане на страната ни стават все по-строги.
За излизане от Румъния на граничаря трябва да се представи билет за връщане, достатъчна парична сума за престоя в чужбина, здравна застраховка, а от няколко седмици са по-стриктни и условията за заминаване на деца от страната.
Всичко това се прави, за да намалят властите масовото стичане в чужбина на румънски граждани, които не са туристи, а нелегални работници или просяци, както и проститутки.
За пример - миналата година броят на върнатите от границата румънци, неотговарящи на тези условия, е 800 000. Това означава, че всеки пети румънец, тръгнал да пътува, не е бил пуснат да замине.
- Кажете ни от румънска гледна точка - защо и как през последните дни започна да се говори, че румънското присъединяване към ЕС може да бъде забавено с една година? Каза го преди дни дори еврокомисарят по разширяването Оли Рен...
- Полемиката започна преди броени дни. Председателят на Християндемократическата партия в Европейския парламент обяви, че приемането на Румъния през 2007 г. е твърде рано и трябва да се забави.
Много бяха реакциите в политическите среди в Румъния, с основен аргумент, че не е работа на един обикновен евродепутат да решава за или против членството на страната след две години.
Условията, които Румъния е приела, допускат закъснение в приемането - говоря за т.нар. "предпазна клауза", която е позната и на вас, българите. Тази клауза е много стриктна и може да ни забави с една година.
Така че изказването на Оли Рен не е ново. Ние знаехме, че е възможно да се присъединим през 2008 г. Не забравяйте, че Оли Рен изрази и увереност, че Румъния ще подпише присъединителния си договор заедно с България на 25 април.
Дори Букурещ да парафира документа след два месеца, това не е гаранция, че присъединяването ще се случи точно на 1 януари 2007 г. Имаме да изпълваме цял куп критерии като независимо правосъдие, реформа на администрацията, конкуренция...
Нека българските слушатели знаят и друго - Румъния трябва да изпълнява далеч по-сурови изисквания за членство, отколкото България. Вие приключихте преговорите шест месеца преди нас, затова изискванията към нас станаха много по-стриктни.
Това, което Оли Рен каза, е вярно. Така че е възможно Румъния да види присъединяването си, отложено с една година.
"Новото робство. Трафикът на жени" е темата на третото издание на Форума на информацията, организиран в София от "Радио Франс ентернасионал". По този повод ви предлагаме интервю с журналиста Лука Никулеску, главен редактор на радио "Делта-РФИ" в Букурещ, който коментира пред Огнян Бояджиев от РФИ-България за приликите и разликите между двете балкански държави в борбата с трафика на хора.
