В момент, когато ЕК се опитва да изгради общоевропейска енергийна политика, а ЕС се бори със затоплянето на климата, въпросът за енергията, добивана от вятъра, предизвика все повече дискусии.
В Шотландия изборът на този вид енергия бе направен от местното правителство и вече са изградени стотина "мелници", като броят им трябва да се удвои до десетина години.
На 15 км южно от Глазгоу, на върха на хълма Уайтли вятърът е доста силен.
Затова и няма нищо чудно в решението на шотландския енергиен гигант "Скотиш Пауър" да изгради тук
най-големия парк от ветрогенератори
До няколко месеца се очаква в него да работят 140 генератора.
Местните хора нямат нищо против тези алтернативни източници на енергия, но не могат да приемат, че околната среда ще бъде променена завинаги.
Паркът е изграден върху местност, покрита с торф, и за всеки ветрогенератор се копае двуметрова дупка.
Фермерът Дейвид Брус твърди, че изсъхването на изкопания торф ще обезсмисли спестеното отделяне на вредни газове в атмосферата.
За да спре изграждането на парка с ветрогенератори, Брус е опитал всичко възможно - жалби до правосъдието, петиции, неколкократни призиви към депутатите. Усилията му обаче са останали без резултат и съвсем скоро перките на ветрогенераторите в Уайтли ще заработят.
Очаква се много бързо те да започнат производството на 1/4 от електроенергията за Глазгоу.
За съжаление обаче местните фермери, които са непосредствени съседи на парка Уайтли, няма да могат да се възползват от енергията произвеждана от ветрогенераторите.
Още повече че шумът от работата им е доста силен и няколко семейства вече са продали къщите си в близост до парка.
Шефът на "Скотиш Ренюабълс" Ричард Йем категорично отхвърля тези твърдения. Според него ветрогенераторите не са шумни и ни най-малко не вредят на околната среда.
В момента се подготвя и нов парк от ветрогенератори, но този път във водите на Северно море, край бреговете на Шотландия.
В Холандия, известна още като "страната на вятърните мелници", ветрогенераторите никнат като гъби. От 500 през 2000 г., в момента те са 1700.
Недоволните обаче стават все повече
Асоциацията "Виндхук" е създадена, за да протестира срещу шума и вредите от ветрогенераторите върху околната среда.
Вече се е превърнало в закономерност цените на имотите да падат, щом наоколо се появят ветрогенератори. Миналата година жител на селище в северната на Холандия успя да получи 30-процентно намаление на местните данъци.
С него съдът го компенсира заради шума от 34-те ветрогенератори, монтирани на повече от 3 км от дома му.
Решение на този тип проблеми може да се окаже планът на правителството да изгради 30 нови паркове с ветрогенератори в Северно море, които трябва да бъдат пуснати в действие в периода 2008 и 2020 г.
Енергията ще задоволи 15% от нуждите на холандските домакинства.
Въпреки че ветрогенераторите в открито море няма да пречат никому, противниците им твърдят, че изграждането им е неизгодно и прекалено скъпо.
След спирането на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" се очаква, че инвеститорите ще се замислят сериозно за алтернативни източници на енергия.
Оценките обаче за вятърния потенциал на България са различни.
Според "Грийнпис" в сравнение с центролноевропейските държави, нашата страна е богата на вятърна енергия.
Експерти от министерството на икономиката обаче смятат, че от гледна точка на икономическата целесъобразност като цяло
ветровият потенциал не е голям
Въпреки това от 2003 г. у нас заработиха първите вятърните генератори. Перките на генераторите се въртят в крайбрежната черноморска ивица и край Сливен, известен като "града на ветровете".
Един от пионерите е сливенския свещеник Силвестър, който купил генератор от Дания на кредит. Неговият генератор е вторият в България.
Отец Силвестър срещнал съпротивата на природозащитници, но не се отказал, защото иска да спечели от този бизнес, за да възобнови закрития православен център.
Интересът на бизнесмените от града към ветрогенераторите е голям. Има поне двайсет документа, подадени за инсталиране на съоръжения край града.
Говори се, че Сливен ще се превърне в
града на стоте вятърни генератора
Бизнесмените са окуражени и привлечени от положителните страни на тези съоръжения.
Те осигуряват екологично чисто производство на електроенергия, заемат малка площ и се управляват от двама-трима човека чрез компютърни системи.
Противно на разпространяваните информации, вятърните генератори не са шумни, не смущават радио и телевизионните предавания.
Остава да има вятър с висока плътност на енергийния поток. Много е важно също така скоростта на вятъра да бъде прецизно измерена преди поставянето на инсталацията.
Случва се вятърните генератори да спрат да работят, защото турбините не са на подходящите места.
Стимул за собствениците на вятърните генератори е изменението в Закона за енергетиката, според което държавата ще изкупува електроенергия от възновяеми източници без уговорки през следващите 12 години.
От 1 януари цената за киловатчас електроенергия от вятър е 9 евроцента.
