Френският "Либерасион" е посветил цялата си челна страница и още пет други на тази тема и на оценката за общата обстановка в страната.
Изданието предупреждава онези, които гледат на предаването на властта като на "край на окупацията и съпътстващото я насилие", че ще се разочароват.
Според "Либерасион" правителството на Алауи ще има власт само на думи, защото няма демократична легитимност да прокарва закони, има само ограничени финансови ресурси и най-вече защото няма монопол върху използването на въоръжените сили на територията си, което вестникът посочва като един от основните признаци на суверенната държава.
В Мадрид "Ел Паис" е склонен да се съгласи с такива оценки и пише, че "сега всичко изглежда различно, но реално погледнато, малко се е променило".
Всекидневникът отбелязва нарастващата скептичност сред иракчаните, но и сред съюзниците в НАТО, който по думите му "би трябвало да се основава на взаимно доверие, но комуто липсва дори европейско единство".
"Ла Расон" смята, че церемонията е безпрецедентна в модерната история на региона и света.
"Дали ще успее, или ще се провали - отговорът е в ръцете на иракчаните, но те имат нужда от помощта на всеки", смята изданието.
"Ел Мундо" смята, че успехът е необходим не само заради Ирак, но и заради авторитета на САЩ като главен разпространител на свобода и демокрация по света.
"Франкфуртер алгемайне цайтунг" смята, че предаването на властта не е от такова огромно значение, и предрича, че то няма да спре "терористите", защото те гледат на временното правителство като на американска креатура, каквото то според вестника всъщност е.
Изданието прави сравнение с предаването на властта от англичаните на принц Фейсал през 1921 г., като подчертава, че и тогава то не е променило съотношението на властта.
"Зюддойче цайтунг" разглежда избързването с два дена като признак за провал.
"Фактът, че страхът от нападения е такъв, че дори силно охранявана церемония не може да се проведе по план, показва признанието за провал", пише вестникът и допълва, че всъщност има не толкова "предаване на власт", а "предаване на хаос".
Според "Зюддойче цайтунг" в ситуация, при която самото присъствие на чужди войски предизвиква проблемите, напълно погрешно ще е да се изпраща натовски миротворчески контингент в страната.
В Австрия "Ди Пресе" описва по-ранното предаване на властта като "умен политически ход", който е изненадал както приятели, така и неприятели, и е накарал противниците му да изглеждат глупаво.
Според вестника понеделник е бил най-добрият ден от много време насам както за критикуваните съюзници, така и за страдащите иракчани.
Повечето европейски издания се занимават и с една друга тема - избирането на следващ председател на Европейската комисия.
Макар че никой не критикува директно спрягания за поста португалски премиер Жозе Мануел Дурао Барозо, повечето издания се питат дали склонността му към компромиси не е прекалена за случая.
Лисабонският "Експресо" цитира негови собствени думи, че днес ще оповести решението си по направеното предложение. Възможно е част от отговора да се потърси в подтекста на самия "Експресо", който цитира Барозо, че се чувства "окуражен от широката подкрепа", която среща сред страните членки.
Френският "Монд" е на противоположната позиция и смята, че изплуването на Барозо като фигурата, която събира най-голямо одобрение измежду европейските лидери, е "тъжна илюстрация за липсата на единство между тях".
Според "Монд" методът, по който е избран португалският премиер, е "недостоен за амбициите, които Европа би трябвало да има за себе си, и за важността на поста".
"Нувел обсерватьор" подчертава, че Барозо е "изтъкан от европейска нишка, но в същото време е заклет атлантик".
Според вестника обаче негово предимство е, че идва от малка страна, която се нуждае от защитния чадър на НАТО и САЩ.
"В индивидуален план той притежава излъчване за авторитет, каквото винаги е липсвало на Проди. Дали ще пипа с по-твърда ръка ще покаже само бъдещето", добавя изданието.
Германският "Берлинер цайтунг" не е толкова позитивно настроен и пше, че вместо най-добрия кандидат за най-важния пост в случая с Барозо се получава третокласен избор.
"В крайна сметка г-н Барзо получава поста, защото никой от по-влиятелните членове на ЕС не се противопоставя открито на неговата кандидатура.
