В Източна Европа политиката изостава от икономиката, твърди германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", съобщава Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de) и ни запознава с целия анализ в изданието:
След отрицателния вот на французите и холандците на референдума за европейската конституция, изглежда че същите настроения са обхванали и страните от източната, югоизточната и средната част на Европа.
Особено откъм Югоизточна Европа пристигат все повече новини, които въодушевяват точно толкова малко, колкото и хладното и дъждовно лято на Запад.
Така например румънското правителство разиграва вероятността за предсрочни избори, вместо да впрегне всичките си усилия за предвиденото за 2007 г. присъединяване на страната към ЕС. В България, която също се стреми към европейското членство,
в продължение на два месеца усилията за съставяне на правителство бяха безплодни,
а в Албания, също принципно кандидат за общността, месец и половина след изборите гласоподавателите продължават да чакат обявяването на официалните резултати.
На Балканите нещата не изглеждат по-добре. Пътят на Хърватия към ЕС продължава да е блокиран от това, че на правителството на Иво Санадер не се удава да задържи обвинения във военни престъпления ген. Анте Готовина и да го предаде на Хагския трибунал.
По сходни причини няма как да напредне и процесът на евроинтеграция в Сърбия и Черна гора и Босна и Херцеговина. В тези страни основните пречки носят имената на най-издирваните военнопрестъпници от войните на Балканите - Радован Караджич и Радко Младич.
И като че ли тези затруднения не обременяват достатъчно бъдещето на Югоизточна Европа -
ужасяващите природни катастрофи и водните стихии съсипаха
големи части от България и Румъния и предизвикаха огромни щети, поставяйки пред неразрешими задачи неразполагащите със средства общини и слабата власт.
Но пък колкото и малко да е убедителна в момента Югоизточна Европа в политически аспект, толкова повече точки отбелязва в икономически план. През изминалите четири години югоизточноевропейските държави не само регистрираха най-висок стопански растеж в Европа, но и очевидно ще останат движещата сила на Европа и през следващите години.
Предимно на двете държави - кандидатки за ЕС, България и Румъния благодарение на всеобхватните структурни реформи и балансираната фискална и парична политика
се удаде да заинтересуват чуждестранните инвеститори
и да привлекат капитал за модернизацията и изграждането на икономиката.
Чрез туристическия си потенциал и Хърватия печели все повече и повече чужди капитали, макар икономическата активност в индустриалния сектор да не е толкова висока.
Основания за предпазлив оптимизъм има и в Сърбия и Черна гора, където правителството най-накрая демонстрира решителност за провеждането на дълго отлаганите реформи.
От своя страна и Босна и Херцеговина и Македония показват очевиден стремеж да се подготвят добре за Европа.
Все пак в сравнение с новите държави членки на ЕС притокът на чуждестранни капитали към югоизточната част на континента е сравнително скромен.
Но интензивността на привличането на чуждите инвестиции би трябвало да се запази и в бъдеще на базата на ниските заплати и данъци, както и на напредващата интеграция към ЕС.
И в осемте нови държави членки на ЕС от Средна и Източна Европа, икономическото развитие впечатлява повече от политическото всекидневие.
Крехкостта на управляващите коалиции, но често и неспособността на политиците влизат в пълно противоречие с динамиката и силата на икономиката.
В държавите от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия, през лятото отново беше отбелязан значителен икономически растеж.
Бляскави са и резултатите на трите балтийски държави, че дори и сънливата Словения регистрира през 2004-та рекорд в това отношение, който вероятно ще се задържи и тази година.
Нещо повече - Словения и трите прибалтийски държави са толкова напреднали в подготовката си за включване в еврозоната, че за присъединяването им през 2007 г. вече няма никакви съмнения.
И Словакия е предприела немалко, за да преодолее евробариерата. Благодарение на решителността при провеждането на реформите, бившият изтърсак в областта на европейската интеграция се е превърнал в лидер на валутно-политическата интеграция.
Присъединяването към европейския валутен механизъм е предвидено за следващия юни, а членството в еврозоната за януари 2009 г., докато Полша ще трябва да изчака с приемането на еврото чак до 2010-а.
Чехия засега не бърза да се отказва от валутно-политическата си самостоятелност, а Унгария поради тежките си бюджетни проблеми надали би могла да стане част от еврозоната преди 2011 г.
