П резидентът на САЩ Джордж Буш може би е копнеел да види отново бившия британски премиер и негов побратим Тони Блеър, когато в неделя вечерта прие гостуващия приемник на Блеър, Гордън Браун. А може би не.
В края на своето управление Блеър бе слаб министър-председател. Нито страната, нито партията му изпитваха доверие към него, станал за смях с раболепното си подчинение пред американците.
От такъв партньор американците нямат нужда.
Още с идването на власт Гордън Браун показа самоувереност и посети Берлин и Париж. Той основателно е толкова самоуверен. През първите четири седмици от управлението си успя да възобнови доверието към управляващата партия.
Част от този "скок на Браун" определено се дължи на чара на новото. Браун обаче имаше и късмет. Серия от непредвидими събития през първите четири седмици, откакто е на власт, му помогнаха да започне с добър старт.
Той бе подложен и на огън, и на вода и въпреки това все още е жив и здрав, възхвалява го влиятелният журналист Джонатан Фрийдланд във в. "Гардиън".
Очакванията от непопулярния бивш финансов министър бяха толкова малки, че лесно успяха да бъдат надминати - достатъчно бе Браун да не загуби самообладание нито след откриването на бомби в Лондон и Глазгоу, нито при тежките наводнения, сполетели Великобритания.
Това, което преди се възприемаше като слабост, днес се явява като силна страна. Сухият и спокоен нрав се определя като достойнство, а предпазливостта - като невъзмутимост.
Дори непохватното поведение пред камера изглежда по-естествено и свежо от пригодената за медиите усмивка на Блеър. Здраво стъпилият на земята шотландец явно е точно това, от което британците се нуждаят в тези несигурни времена.
През малкото седмици, с които разполагаше преди лятната ваканция, той успя във вътрешнополитически план да се разграничи от Блеър.
Министрите отново усещат, че към тях се отнасят сериозно, след като Браун съживи традицията на правителствените заседания, за разлика от Блеър, който обичаше да взима решения за война и мир на мек диван и чай.
Браун посочи липсата на жилища по джоба на британците като най-наложителният проблем на сънародниците му и обеща до 2020 г. да се построят три милиона нови къщи.
С най-голяма решителност обаче Браун работи за преосмисляне на външната политика.
Браун обмисля нещата в светлината на многостранните и двустранните интереси и желае бавно да върне Великобритания позицията на мост между САЩ и Европа.
Той показва твърдост към Изтока - прогонването на четирима руски дипломати в случая Литвиненко му донесе уважение.
Европейската политика също се пренасочва. Задълженията към Европейския съюз демонстративно се изтъкват. Външното министерство се оглавява от Дейвид Милибанд, който е съвременен политик и лейбърист с европейска ориентация.
Наред с това премиерът вкара във външното министерство лорд Марк Малок Браун, който е изявен критик на САЩ. В последно време лорд Малок Браун казваше в интервюта, че времената на тясна близост между Великобритания и САЩ са отминали.
Това са думите, които мнозина британци искаха да чуят.
Външният министър Милибанд обаче припомни, че лордът сега е държавен министър за Азия, Африка и ООН и че САЩ остават най-важният стратегически партньор.
Това изявление може би изглежда като укор за Малок Браун, но по-вероятно е част от двойната стратегия.
САЩ наистина остават най-важният партньор за британците. Браун обаче няма интерес чрез публични разграничения да подкопава още повече реномето на уморения президент Буш. От 2009 г. британският премиер ще работи с нов президент на САЩ.
