Какво е отношението ви към данъчните промени, които правителството планира за следващата година?
- Още през лятото казахме на правителството, че сега не е моментът да се намаляват данъците и че това трябва да се отложи. Не виждаме необходимост да се намалява корпоративният данък върху печалбата на този етап. Вътрешното търсене е силно, а чуждестранните инвестиции - значителни. Какво тогава поражда необходимост да се намалява корпоративният данък?
Принципно няма нищо лошо да се намаляват данъци, но в случая с България това трябва да стане в подходящо време. Следващата година е доста рискова по отношение на съхраняването на стабилността на фиска заради ангажиментите по европейското членство на страната. Намаляването на социалните осигуровки е много по-необходимо, отколкото данъка върху печалбата.
Не е ли доста голям бюджетният излишък, който се очаква за тази година за държава като България, която трябва да догонва развитието на останалите страни в ЕС?
- Причината да препоръчваме рестриктивна фискална политика е заради ръста на търсенето в частния сектор и произтичащия от това нарастващ дълг. Значителният приток на външни капитали е в основата на растежа, което е видно от дефицита по текущата сметка.
При подобна ситуация обаче правителството трябва да осигури буфер срещу евентуално неблагоприятно развитие на икономиката и отдръпване на инвеститорите, един вид застраховка срещу риск. При отсъствието на парична политика в условията на валутен борд това се постига, като се заделят излишъци в бюджета.
Еврочленството и перспективите за приемането на еврото не са ли достатъчен гарант за вложителите на този етап?
- Присъединяването към ЕС е значително постижение, но не е магическа пръчка за инвеститорите. Същото се отнася и за еврото, което може да реши проблемите на страната само донякъде.
Най-важният фактор е гъвкавостта на икономиката. Рисковете от дисбалансите винаги може да бъдат отчетени от вложителите, ако благоприятната външна среда се промени към по-лошо. Тогава частните капитали могат бързо да напуснат страната.
България е една от малкото, да не кажа единствената страна сред развиващите се, която не разполага със значителни природни ресурси и акумулира бюджетни излишъци. Тъкмо фискалният резерв, нарастването на заплатите с темпа на растеж на производителността на труда и гъвкавостта на пазара на труда и цените са показателите, които привличат капиталите на инвеститорите.
В случай на рецесия в Калифорния например няма парична политика, която да реши проблемите на щата, а е необходимо заплатите да се понижат или просто хората да потърсят работа другаде.
Какви са изгледите да договорите с правителството излишъка, за който настоявате, да бъде гласуван от парламента?
- На този етап не сме се споразумели. Имаме обаче обща гледна точка за ролята на фискалната политика в икономиката на страната през тази и следващата година. И тя е, че е необходима стабилност.
Наистина остава въпросът какъв излишък ще бъде записан в бюджета, по-точно каква цел ще бъде формулирана в него. И двете страни смятаме, че преминаване от излишък от 3.3%, колкото се очаква за тази година, към 2% през следващата ще е съществен стимул за икономическия растеж.
Това означава ръст на правителствените разходи с около 6.5 на сто в реално изражение. През 2005 г. това нарастване е било близо 8%, а през тази година увеличението ще е несъществено. Нарастването на тези разходи вероятно допринася и за разрастването на дефицита по текущата сметка, но е ясно, че има нужди, които трябва да бъдат покрити.
Проектобюджетът за следващата година обаче предвижда 0.8 на сто излишък. Как ще постигнете прозрачна фискална политика с правителството, ако има две различни цели?
- Не знам точно какъв ще е бюджетът за 2007 г., който ще бъде приет в Народното събрание. През последните две години депутатите гласуваха балансиран бюджет, а правителството постигаше излишъка, който препоръчвахме.
Ние сме за това стойността на реалния излишък, който ще се преследва като цел, да бъде записан в проектобюджета за следващата година. Никога не сме желаели да има две цели за излишъка. Все пак реално споразумението с българското правителство е до края на тази година, макар и технически да продължава до март.
Така че предложението ни за излишъка за следващата година има само препоръчителен характер, а правителството ще е отговорно за ангажиментите, заложени в бюджет 2007, пред парламента, не пред МВФ.
Това е демокрацията, законът. Бюджетът е програмата, която правителството предлага, а парламентът е органът, който го одобрява. Нашата препоръка е да се постигне 2 на сто излишък от БВП, което включва и разходите по интеграцията в Евросъюза, включително и вноската в ЕС, която България ще дължи.
Заплашено ли е приключването на програмата, ако не постигнете споразумение по тази фискална позиция?
- Трябва да постигнем взаимно разбирателство за фискалната политика и тази позиция трябва да е ясна, видима и вярна. Предпочитаме това, което договорим с правителството, да е включено в бюджета, който ще бъде приет в парламента.
Така или иначе, когато страната влезе в ЕС и споразумението с фонда изтече, управляващите ще трябва да осигуряват прозрачност в бюджетната рамка. Мисля, че в крайна сметка ще се договорим.
С представителите на изпълнителната власт имаме общо виждане, че стимулите за икономиката по линия на фискалната политика трябва да бъдат ограничени за следващата година заради рисковете, свързани с разходите по еврочленството, намаляването на данъците и съфинансирането, което е нужно за усвояването на еврофондовете.
Как оценявате структурните реформи в България?
- Не сме напълно доволни от напредъка в тази насока. В същото време обаче съзнаваме сериозните ангажименти, които страната и правителството поеха във връзка с присъединяването към ЕС и които са приоритетни сега. Все пак има ангажименти, които са поети и трябва да се изпълнят.
Електронният регистър за бизнеса например създава проблеми, след като утвърждаването му беше отложено от властите първо за 1 октомври т.г., а след това за 1 януари 2007 г. В крайна сметка разбрахме, че парламентът го гласува за 1 юли следващата година.
Правителството би трябвало да поиска извинение за това, защото ангажиментът е предвиден в настоящето споразумение. Това забавяне ни поставя в положението да одобрим нещо, което ще бъде реализирано евентуално в бъдещето, и мисията на фонда трябва да убеждава борда на директорите във Вашингтон, че макар тази реформа да не е постигната, все пак е на път да стане.
Oще по темата
БНБ сваля напълно кредитните "юзди" на банките от 1 януари
Бюджетен излишък от най-малко 2 процента от БВП през следващата година и наваксване с пропуските при изпълнението на структурните мерки до края на настоящата година препоръча поредната мисия на Международния валутен фонд начело с Робърт Хагеман.
Посещението на екипа на фонда беше свързано с четвъртия и окончателен преглед по предпазното стенд-бай споразумение с българското правителство, което изтича през март 2007 г.
Рестриктивната фискална политика според експертите на МВФ ще противодейства на дефицита по текущата сметка, който ще остане висок и има вероятност да нарасне до 14 процента от БВП. От фонда очакват още ръстът на реалния БВП да достигне 6 на сто в резултат предимно на силното вътрешно търсене и особено на инвестициите, а инфлацията в края на годината да падне до 4.8 процента.
Следващата мисия на фонда ще бъде през декември, когато ще бъде направен окончателен преглед по изпълнението на споразумението.
криза, която тихо расте" />
