Ти трябва да изстрадаш всичките си истини...
Днес менюто е обичайното - отново ще обядваме порция измамно щастие. Десертът също е ясен - малини с привкус на риба и аромат на водорасли. Добър апетит! Ти хапни, а аз ще ти разкажа нещо...
Приятелю, поглени надолу! Виж - имаме си вода, имаме си земя и сме си направили кал. И газим заедно в нея. Привидно сме доволни. Не лишаваме ръцете си от нищо, което са пожелали очите ни. Напудряме действителността си - за да не горчи. Около теб: бутилки, шепот на пари, черен мрамор, мерцедес, ценни кожи, леки жени и тежки мебели. Непознатите ти приятели се смеят на пошлите ти вицове... Някои го наричат живот, а други - емоционална пестеливост. Купил си си нещо ново, но си забравил за нещо старо. Старо и истинско. Ценно и незаменимо.
Забрави за онази, която те приема беден и богат, грешен и праведен. Поема товара ти независимо дали си от Калофер или Калифорния. Доскоро скриваше сълзите си в нея. Тя беше твой свидетел и спътник. Наричаше я „майка". После ти, човеко, стана велик. Започна да й казваш „тя". Сега вече я наричаш „онази зелената". Тя е мощна. Не се побира в прилагателни. А ти ... ти я омърси с лицемерието си. Напои я с чистата си натурална алчност и злоба. Тя те молеше да спреш, но ти отвърна с „Не". Суетата ти пося разруха. Съсипа я. А после изпра мръсните си ризи във водите й, пръсна гнева си в почвата й. Качи се на най-високите й върхове и от там посипа омразата си. Задух е! Юмрукът ми се свива инстинктивно. Почувства се победител, не знаеше, че в тази игра победа няма, има само степени на загуба. Ти забрави, че понякога умираме. Веднъж макар. Правиш се на щедър. На Коледа основно. Измислил си си и други празници. За да подариш цветя. За да си спомниш за изхвърлената от речника ни дума „ние". Тя вече е безлична. Звучи като „хляб", „мръвка". Любов, човещина и нИщо подобно.
Напоследък все по-често се препъваш Даже и по равното. Готов си за падане.Или пропадане. Нахален си. И самовлюбен. И банален. А природата - интимна, копнежна и чувствителна - не каза нищо. Мълчеше, когато си помисли, че имаш криле и реши да й отрежеш корените.Мълчеше, когато си помисли че водите й ще отмият помията ти.
Не каза нищо,когато избиваше животните й. Не промълви нищо, дори когато нарани брат си. Тя... тя не каза нищо. И не я болеше. Боли ни нас - останалите след нея. Губим я. И сега разбираме цената и стойността й. Знаем колко е скъпа тя и колко евтини сме ние.
Онази зелената е хитра. Тя знаеше, че вместо чук си станал наковалня. Доволна е, че ще платиш цената, която пожелае. Защо извръщаш главата си. Нали вече знаеш, че просторът е за птиците. И следват самообвинения - можеше, трябваше, щеше...Кофти ти е, че природата ти каза шах и мат. Доказа ти, че си измислен като царски дрехи и пореден като цирков номер. В жалко време, жалки грешки правиш! Доскоро се възхищаваше на величието и яркостта си. Сега знаеш, че си само декор. Знаеш, че не можеш да светиш, ако не гориш отвътре. А вътре в теб няма нищо. Празно е. Отдавна си бутилирал чувствата си и си изчистил градината си от плевелите на човещината. Времето ще заобли бавно остите ти камъни. Ще си платиш за всяка грешна постъпка. На всичките ти молитви ще получиш отговор „ Не". Онази зелената не приема, че за теб беше непосилна да спазваш правилата й. Сега ти остана само надеждата. Трябва да си понесеш последствията затова, че се чувстваше добре, докато вършеше злини.
