Многолика е водата, и е винаги до нас. Наднича от малките капчици роса, и през солените морски вълни. Усмихва се с летния дъжд и прошепва ни тайни слова. А нослетата детски закачливо пощипват снежинките бели, искрящи и нежни.
Водата не лъже, отразява светлината. Усмихнете се на нея и ще ви отвърне тя. Добрите чувства хваща и праща ви обратно. Или мъката изцежда в кристална мъничка сълза.
Понякога ни праща весела дъга. Пъстър мост стоцветен между небето и земята, и той роден е от вълшебната вода. По дъгата се качете към приказка една. Там всеки светъл е и цветен и стават чудни чудеса. И се разкрива гледка към Земята:
Поточето и вира към реката тръгват, а тя към кръговрата, вечен и безкраен. Танцуват капките игриво и рисуват цели светове. Цели мънички морета, и през тях хлапе щастливо, гордо преминава и своите следи оставя. Другаде врабчето сиво решило е да се изкъпе, размахва вдъхновено крилцата свои, и отлита. Там две котенца играят, но и на дъжда му се играе. И бърза да намокри нечие носле. Тичат котенцата малки, да надхитрят те дъжда. И когато не успеят, сладко мръщят своите личица, странни фигури чертаят върху мократа земя. На балкона до липата майка вижда се една. С престилката готварска отмерва живата вода, лечебна супа тя ще прави на своята малка дъщеря. Момиченцето зад стената рисува с водните бои. От картината наднича лято, много миди и вълни. Встрани оттам се вижда цяло ято от слънца. Веселите слънчогледи и те се радват на дъжда. Главички свели, те попиват всяка капчица вода. Свежи, весели ще греят още повече сега. Със слънчогледите поглеждам и аз към слънцето сега. И виждам отвъд него една различна от нашата земя. Там слаби майки по цял ден търсят, за налеят златната вода. А децата шляпат боси и рисуват във прахта. Чакат майките и часовете бавно отминават със деня. Опасно се пътува през далечната земя. Слънчогледи не виреят, няма там за тях вода. И дърветата редеят, не дочакват дъжда. А всяка капка вдъхва сила, животворна става тя. И дори да е унило, усмихва всяко същество. И страшни крокодили, и носорози в калта, и весели горили, и малките деца.
Светът голям е, а водата блести от тук, блести от там. Ако заслушаш се – тя пее тихо красива песен на света. Шепне своята магия. Попива и прочиства тя. И всички рани тя измива, изхвърля лошото от нас.
Трябва ние да я пазим, за да има и след нас море, реки и водолази, и цветя и нови нас. А те са мили, добродушни, и искат шанс свой за живот. Защото водата без нас може, но без нея няма нас.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!