Политком.ру: Цветни революции - втори дубъл

О позиционни лидери от бившите съветски републики, преживели нежни революции, все по-често споменават, че има вероятност тези събития да се повторят. Но вече с обратен знак - целта ще бъде смяна на прозападната ориентация с проруска, пише руският журналист Иван Ярцев в електронното издание Политком.ру. Предлагаме текста накоментара с малки съкращения.

Това явно е най-актуално за Грузия, избрала "революционния" път по-рано от други постсъветски държави.

Там все по-ярко се очертава криза на управляващия режим, неспособен да изпълни социално-икономическата част от обещанията, с които дойде на власт Михаил Саакашвили.

Мирна революция заплашва и Украйна, където предстоящите парламентарни избори може да бъдат спечелени от блока на Виктор Янукович, бившия проруски кандидат за президентския пост.

Лидерът на грузинската партия "Справедливост" Игор Гиоргадзе, бивш ръководител на държавната сигурност, прогнозира тези дни предсрочни президентски и парламентарни избори в Грузия.

Той увери днешните управници, че ще бъдат принудени да отстъпят властта, също както стана с Едуард Шеварднадзе. Подобни твърдения чухме по-рано и от активистите на грузинската опозиционна организация "Антисорос" - тя обвинява лидерите на "революцията на розите" в предателство на националните интереси и пълна несамостоятелност.

Същевременно мнозина анализатори се съмняват, че в близките години в постсъветското пространство може да се надигне нова революционна вълна.

Само при подкрепа от Запада са възможни "рецидиви" в нови страни, примерно в Узбекистан или Азербайджан. Впрочем последните събития нагледно демонстрират, че тамошните власти са си взели поука от събитията в Грузия, Киргизстан и Украйна.

Според експерти хората в тези държави, от една страна, са изгубили политическа воля и желание "да излизат на улиците", убедили се веднъж, че подобни действия са безполезни, а често и вредни.

От друга страна, нежните революции, както сочи световният опит, рядко стават възможни без подкрепа отвън.

Руският опит (или този на постсъветски Азербайджан) обаче показва, че дори след нежната революция най-активната в политически план част от населението не губи желанието да се бори за власт.

Може и да не става дума за защита на някакви идеали, както бе през 1991 г. в Москва или през 2004 г. в Киев. Това не само не охлажда страстите, напротив - крие заплаха от кръвопролития.

Да си припомним само събитията от 1993 г. в руската столица. Докато победилите през 1991 г. (ще ги наречем условно "демократи") деляха властта помежду си, въоръжени бойци щурмуваха от името на парламента телевизионния център в Останкино, а после танкове откриха стрелба по Белия дом в Москва.

По същия начин в много латиноамерикански страни с неустойчива икономика, където Вашингтон и СССР десетилетия наред практикуваха "управляеми" революции, прозападни власти се редуват на държавното кормило с негативно настроени към САЩ.

Това става учудващо редовно и понякога е съпроводено с кръвопролития.

Латиноамериканските "леви" - традиционна опозиция на "либералите", ориентирани към САЩ, със същия успех като своите опоненти превземат властта и свалят президентите, "законно избрани" при предходната нежна революция".

Процесът има вълнообразен характер и зависи по-специално от способността на спонсорите на "управляемите революции" да проявят в нужния момент политическа воля, а също и да отпуснат средства за политически преврат.

Днес например интересите на САЩ се изместват към петролодобивните райони на Каспийско море и Персийския залив, което доведе до решително укрепване на "левите" режими в Латинска Америка. От Венецуела, богата на "черно злато", до Бразилия, чиято традиционна роля в Латинска Америка е сравнима с тази на Русия в Евроазиатския регион.

Сега обаче правителството на Джордж Буш е подложена на критики тъкмо заради "петролния" си уклон в посока Близкия изток и Каспийско море;

малко е вероятно републиканците да останат на власт. Следователно и ресурсната подкрепа за лидерите на скорошните цветни революции може да се изчерпи още през 2008 г., когато Белият дом във Вашингтон ще посрещне нов президент.

Твърде е вероятно той да се заеме с икономически проблеми, включително с Латинска Америка, традиционно включвана от САЩ в зоната им на влияние. Тогава Каспийският регион и създаването на "санитарен кордон" около Китай и Русия временно ще останат на заден план.

В този случай ще са напълно вероятни нови нежни революции в средноазиатските и кавказките републики, дори при минимална подкрепа от Москва. Особено що се отнася до Грузия, където днешната власт на практика няма собствена ресурсна база и разчита на "изпратеното" от Запада.

А революциите, както знаем, прииждат на вълни - не е изключено да последват и други държави. Наистина Киргизстан, Украйна, а също и Молдова разполагат и с друг вариант - да извършат за две години онова, което не успяха да сторят през последните 15. Тоест да изградят политическа система, устойчива на външни влияния.