Ов вестяването на десетките хиляди щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление при Министерствоно на народната отбрана е много рисковано, единодушни са от ПГДЛ, ОНС и БЕЛ. Това стана ясно по време на дебатите по първото четене на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Днес депутатите се събраха извънредно, за да обсъдят документа, внесен от СДС. Дебатите по проекта продължиха повече от четири часа с кратко прекъсване от 30 минути.
Преди повече от седмица мнозинството обеща да подари новогодишно на избирателите имената на всички, сътрудничили на комунистите. Порочният списък обаче щял да бъде огласен предизборно през юни. Освен в Интернет именникът ще се закача и по сладкарниците, обеща Методи Андреев от СДС. С отговорната задача да се рови из прахоляка на аналите от времето преди 10-ти пък щяла да се заеме специална комисия. 12-те члена на органа ще бъдат избирани с мандат от трите власти и президента, за да се гарантирала максимално независимостта му. Решенията пък ще се взимат с кворум от две трети.
Според опозицията обаче в комисията неминуемо постоянно мнозинство ще има СДС. Това пък ще подчини дейността й на строго партийни интереси и ще я направи инструмент за разправа с опонентите, твърдят червените. Законово регламентираният монополен характер на комисията в достъпа и решенията относно документацията дава мегдан за фалшификации и манипулации, каза днес говорителят на столетницата Ангел Найденов.
Така предлаганият законопроект застрашава националните ни интереси и сигурност, единодушни бяха ген. Арлин Антонов от ОНС и Александър Томов от БЕЛ. Сред имената на доносниците щели да попаднат и сегашни тайни агенти на държавата, което ще застраши и тях и работата им. В последствие щял да бъде поставен на карта и авторитетът на разузнавателните ни служби. В бъдеще никой нямало да иска да работи в тяхната система, когато знаел, че не е защитен.
Сред разобличените щели да попаднат и много чужденци, чиито живот щял да бъде провален с лека ръка. Някои от тях освен това стояли високо в йерархията на властта в собствените си държави, сред тях имало и действащи министри. Затова БСП и ОНС поискаха окончателното затваряне на досиетата и запечатване на архивите. От БЕЛ пък настояваха за множество допълнителни текстове и поправки в законопроекта. С тях трябва да се регламентира гражданският контрол над комисията и начинът на подбор на членовете й. Освен това не трябвало да се оставя само на един орган да решава чие име да бъде публикувано в Интернет. Жалбите на несправедливо обвинените в сътрудничество на РУМНО и ДС да се разглеждат в двуседмичен срок и да завършват с писмена резолюция, поиска още евролевият Томов.
Според Антонов пък в архивите фигурирали имената на хиляди, които никога не са работили в системата, а само са били нарочени за бъдещо вербуване. Досиетата на хиляди реални сътрудници пък са били унищожени.
Аргументите на вносителите пък бяха за чиста съвест и градеж на нова България върху здрава и ясна основа. Жертви не може да няма, оправдаха се сините. Днешният документ е "Законопроект на чистия морал и здравата съвест", каза с апломб пловдивският депутат Методи Андреев. Правим го заради обществото, а не заради себе си, увери пък шефът на комисията за национална сигурност Йордан Бакалов. Той заяви, че изобличаването на доносниците искали и поне половината от българите.
НС бистри четири часа новия стар закон за досиетата
Оповестяването на десетките хиляди щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление при Министерствоно на народната отбрана е много рисковано, единодушни са от ПГДЛ, ОНС и БЕЛ. Това стана ясно по време на дебатите по първото четене на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Днес депутатите се събраха извънредно, за да обсъдят документа, внесен от СДС. Дебатите по проекта продължиха повече от четири часа с кратко прекъсване от 30 минути.
12 декември 2000, 19:00