М ащабно изследване на човешкия геном установява, че през последните 10 хил. години стотици от нашите гени все още са подложени на позитивен естествен подбор, информира "Лайв сайънс".
Гените са инструкции, които организмът ни следва, за да произвежда протеини, обясняват от изданието. Те са закодирани в генетичен материал, обикновено ДНК, а някои от тях преминават в различни състояния, които се наричат алели.
Позитивен естествен подбор е налице, когато при промяна в обкръжаващата среда организмът отдава предпочитание на един алел, за сметка на друг.
Изследователи от университета в Чикаго анализирали генома на 209 несвързани помежду си индивиди от три различни човешки популации:
източноазиатската, европейската и тази на народа йоруба в Нигерия.
Оказало се, че всяка от групите има по около 250 гени, подложени на позитивен естествен подбор, като повечето от тях били различни при отделните групи.
Изследователите открили, че еволюират и четири непознати до момента гени,
важни за по-светлата кожа на европейците. Според учените, хората са развили по-светла кожа при адаптацията си към по-слабата слънчева светлина в Европа.
При източноазиатците е открита позитивна селекция при гените, свързани с продукцията на алкохолната дехидрогеназа - протеинът, необходим за разграждането на алкохола. Както е широко известно,
много източноазиатци не могат да преработват алкохол.
Причината е, че са развили мутация, която не им позволява да произвеждат този протеин.
Учените смятат, че въпросната мутация е донесла и някои големи преимущества на азиатците, без да уточняват какви точно. По-важното е, че новото изследване подкрепя теориите, според които има връзка между генетичните ни изменения и големите събития в историята на вида ни.
"Имало е толкова много промени през последните 10 000 г., като появата на земеделието, промените на хранителния режим, естествената среда и климата", обяснява изследователят на човешкия геном Джонатан Причард от Чикагския университет.
За какво точно отговарят отделните еволюиращи гени на учените засега не им е напълно ясно, но те са успели да ги подредят в няколко големи категории:
обоняние и вкус;
репродукция: включва гени, отговорни за мобилността на сперматозоидите и оплождането на яйцеклетката;
уголемяване на мозъка;
развитие на костите и промени във формата на скелета;
въглехидратен метаболизъм: открита е позитивна селекция на гени, отговарящи за разграждането на манозата (монозахарид, добиван от някои дървета и храсти) при народа йоруба, сукрозата (цвекловата захар) при източноазиатците и лактозата (млечната захар) при европейците;
резистентност към болести и предпазване от вируси, бактерии и други патогени;
метаболизъм на чужди химически съединения, като протеини на екзотични растения и животински токсини.
Научното изследване, което е част от Международния проект HapMap Project, е публикувано в броя от 7 март на сп. "Пъблик лайбръри ъв сайънс-биолъджи" ("PLOS-Biology")