Н еобходими са спешни и конкретни мерки, за да се преодолее кризата с висококвалифицираните специалисти, която се усеща все силно както от българските компании, така и от чуждестранните инвеститори, стартирали бизнес у нас.
Министерството на образованието и науката (МОН) подготвя стратегия за развитие на висшето образование, която трябва да бъде готова до края на тази година, заяви вицепремиерът и ресорен министър Даниел Вълчев на среща с Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Основните инвестиции у нас дойдоха заради наличието на висококвалифицирани специалисти, но те стават все по-малко, заяви Саша Безуханова, съпредседател на работодателската организация.
Според скорошно проучване на ЕС, проверяващо образователния капацитет в различните страни в Европа, 40% от българските ученици на възраст до 15 г. (до VIII клас) имат два пъти по-малко знания от средното ниво за Европа, заяви Безуханова.
Неадекватност на продукта на образователната система, а именно подготвени специалисти, има и при висшето образование. В Европа доминиращо значение имат естествените науки и ИТ, докато у нас се набляга повече върху хуманитарните дисциплини.
Днес образователната ни система не произвежда специалисти, защото не е реформирана, допълни Иво Прокопиев, съпредседател на КРИБ.
Пропускаме фокуса върху образователната система и плащаме за този пропуск и като родители (допълнителни платени курсове), и като бизнес (налага се квалификация заради неадекватност на работната сила), и като общество - пропускаме редица бизнес възможности, каза още Прокопиев.
Министър Вълчев заяви, че има редица идеи за подобряване на ситуацията, много от които са представени пред ректорите на висшите учебни заведения у нас. Тези идеи ще бъдат обединени в стратегия за развитие на висшето образование, която ще включва също цели и конкретни стъпки, и трябва да бъде внесена в Министерския съвет до края на тази година.
Вицепремиерът очерта няколко основни тенденции във висшето образование в света и Европа, които важат с още по-голяма сила за България.
Световни тенденции в развитието на висшето образование:
- Масовизация. След Втората световна война рязко се разширява достъпа до висшето образование. Факт е обаче, че в развитите страни все повече намалява срокът на пребиваване във висшето училище. Все повече студенти преминават все по-кратко обучение.
- Разнообразяване на висшето образование, видовете дисциплини, както и формите за обучение, включително стартиране на т.нар. "дистанционно обучение".
- ВУЗ освен класическа функция, имат и широка гама от курсове, които осигуряват квалификация, надграждаща средното образование. Американските университети например предлагат редица курсове - от "шев и кройка" до астрономия. ВУЗ са основно средище за т.нар. "Lifelong learning", т.е. образование, продължаващо цял живот.
- Отношение между ВУЗ и пазара на труда. "Има различни виждания какви трябва да са взаимоотношенията. Пазарът на труда обаче се развива динамично и не се знае каква ще бъде квалификацията на студента след завършване на университета.
Надделява разбирането, че ВУЗ трябва да дава фундаментални знания, които трябва да помогнат на дипломиралите се да се нагодят, в добрия смисъл на думата, спрямо променящите се социални и икономически реалности", каза Вълчев.
Европейски тенденции и проблеми:
- Модел на финансиране - недостатъчно средства, зависимост от държавата, неефективни механизми за разпределение на субсидиите
Финансирането в Европа варира от 1 до 1,2% от БВП, осигурени на ВУЗ чрез бюджета. в България тези средства са 0,8-0,9% от БВП.
Същевременно нашият БВП е доста по-нисък от ЕС, което означава значително по-малко средства за оборудване за студенти и заплащане за преподавателите.
В същото време в страните от ЕС има частно съфинансиране на висшето образование, но е много малко. В Канада например разходите за ВУЗ са 2,3%, а в САЩ - 2,6% от БВП, като през бюджета се осигуряват само 1,2%.
В България за 2006 г. средно претегленият норматив за един студент е 1600 лв. За страните от ЕС (25 страни членки) тази норма е 8600 евро (данни за 2001 г.), а в САЩ - 20 000 евро.
Данните показват, че за един студент в немски университет се осигуряват средства в размер 1/10 от сумата за студент в Станфордския университет, каза вицепремиерът.
- Автономията на висшите училища е недостатъчна, занижен е външният контрол (право на външни за институцията да налагат промени). От една страна, университетите не могат да влияят върху размера на субсидиите, нито върху таксите за обучение.
В същото време в България органите за управление на ВУЗ се самовъзпроизвеждат и няма никакви механизми за контрол от държавата и обществото, каза министър Вълчев. Неефективни са и форми на участие на студентите в управлението на ВУЗ-а.
- Връзката на ВУЗ с бизнеса - доверието помежду им е недостатъчно. Бизнесът иска точно определени тесни специалисти, а университети пък не оценяват родния бизнес.
Частното финансиране е много слабо в Европа - едва около 0,1% от БВП. В Южна Корея бизнесът заделя за висшето образование средства в размер на 2,4% от БВП, а в Харвард дарителският фонд надхвърля 20 млрд. долара.
Слабо е и участието на работодателите в настоятелствата и другите органи за управление на ВУЗ. Този механизъм трябва да бъде институционализиран в новия закон за висшето образование.
"Дали с контролни функции, или при периферно вземане на решения, но бизнесът, който дава пари на университетите, трябва да има влияние върху тяхната политика".
- ВУЗ като научни центрове, те са пръснати и недостатъчно ориентирани към пазара. У нас тези центрове са още по-пръснати.
В Европа има 2000 университета, като повечето претендират да правят изследвания и искат финансиране. Почти всички предлагат следдипломна квалификация.
В САЩ обаче от 3300 институции само 215 предлагат следдипломно обучение, а под 100 са признати за изследователски университети.
В България има 51 висши училища, 37 държавни и 14 частни, 56 института на БАН и десетки центрове, претендиращи за финансиране като научно изследователски звена. Това води до значително разпиляване на средствата за наука, каза вицепремиерът.
Специфични за България проблеми:
- Неоптимизирана външна и вътрешна структура, екстензивно развита система (голям брой ВУЗ, голям относителен дял на малките училища и много изнесени структури - филиали, колежи и т.н.
Има редица факултети с неясен профил. Проблем е и приемът на студенти в неакредитирани ВУЗ, дори в несъздадени факултети.
Тревожно висок е броят на незаконни структури - т.нар. "филиали" на чужди, издаващи незаконни дипломи. В тази насока успяхме да вземем адекватни мерки, каза министър Вълчев.
- Липсват надеждни системи за контрол на качеството. Неефективен е контролът при акредитацията, никакъв следакредитационен контрол.
Съществуват ВУЗ без предвидените в Закона за висшето образование вътрешни системи за оценяване и поддържане на качеството и поддържане на качеството на обучението и академичния състав.
Въведеният електронен регистър ще покаже след време колко от завършилите са се реализирали, при каква стартова заплата и други обобщени данни, което ще даде обективна оценка за качеството на предлаганото от факултетите обучение.
- Слаба мотивация и недобър социален статус на академичния състав. В България има асистенти на 60 години, а няма нито един доцент под 35 години.
Това показва, че академичният състав израства бавно и не получават достатъчно средства. Необходима е бърза промяна на това състояние, каза министър Вълчев.
- Недостатъчна мобилност - липса на добра съизмеримост на образователно квалификационни степени. Неефективна е системата за натрупване и трансфер на студентски кредити.
Малък е броят на преподавателите, които могат да изнесат един курс на добър чужд език. При студентите положението е аналогично, малко са тези, които могат да положат изпит на чужд език.
- Недостатъчно активно участие на българските учени в международните проекти. Има епизодично участие в Шеста рамкова програма, ще видим какво ще успеем да реализираме в Седма.
Нашите учени обаче не разполагат с бази данни и лаборатории, и затова често не са желани за партньори при тези програми, каза министърът.
Стратегия е необходима именно сега. Членството на България в ЕС ще доведе до допълнително отваряне на системата, конкуренция със западните, тъй като всеки може да отвори поделение у нас.
Възстановява се връзката образованост-социален статус, възражда се и традиционният стремеж на българина към образованието.
Положително влияние оказва и икономическото развитие на страната (БВП расте, дори с по-бързи темпове, отколкото в страните от ЕС). Това ще позволи заделяне на все повече средства за образование, завърши вицепремиерът Вълчев.
