Е динственото нещо, от което се е водило българското правителство по отношение признаването на Косово, е виждане за максимални гаранции за сигурността и стабилността в региона, каза министър-председателят Сергей Станишев във времето за парламентарен контрол.
По думите на премиера рискове има. Като цяло Западните Балкани през 90-те години бяха арена на тежки етнически и религиозни конфликти на войни, стотици хиляди загинали и милиони бежанци, в т. ч. и в Косово заради грешна политика, заяви Станишев.
Според него силно международно присъствие - военно, цивилно, икономическо, може в максимална степен да гарантира сигурността и преодоляването на тези реално съществуващи рискове.
Това може да бъде направено от НАТО - чрез КЕЙФОР, и от ЕС - чрез неговия ангажимент за разполагане на европейска мисия там, посочи премиерът.
Косово е далеч от съвършената държава, като държавно устройство, функциониране на институции, икономика, но това не означава, че трябва да си затворим очите пред създадени реалности, каза Станишев.
Ние сме против замразените конфликти, какъвто беше косовският, защото това поражда много по-голямо напрежение, добави той.
По думите му изборът не е между идеалния вариант и грозната реалност, а между два варианта, като всеки има своите тежки рискове. Но когато очакваме ангажимент от международната общност за стабилността и на Косово, и на Западните Балкани, което е от интерес на България, ще бъдем заедно с тези страни, които поемат да реализират този ангажимент съвместно, добави той.
Премиерът отбеляза в изказването си, че многократно и категорично са обяснени аргументите на българското правителство да вземе решение за признаване независимостта на Косово и за установяване на дипломатически отношения.
Той припомни стъпките на косовските власти, на международната общност и на България по този въпрос.
Българските инвеститори в Сърбия не очакват реални проблеми за бизнеса си след признаването от държавата ни на независимостта на Косово, съобщи на пресконференция за български и сръбски журналисти снощи генералният директор на "Траял корпорация" Петър Петров.
Той ръководи приватизираното предприятие "Траял" в град Крушевац, Сърбия, което е една от най-големите български инвестиции в западната ни съседка.
В състава на "Траял" влизат пет завода - за производство на автомобилни гуми за селскостопански машини, камиони, автобуси и леки коли, на гуми за мотопеди и велосипеди, защитни средства и гумени изделия, и фабрика за експлозиви.
Приватизирано е в края на 2006 г от българското дружество "Брикел"ЕАД. Днес в състава на корпорацията влизат 15 предприятия, в които работят над 2400 работника.
