 |
"Уважаеми зрители,
Налага се заедно да свършим една работа. Тя ще бъде дълга, тежка и достойна. Изисква нашите и вашите умения, труд, знания и възможности.
Измина почти една седмица от 6 май, Гергьовден. Денят, в който българските медици в Либия бяха осъдени на смърт чрез разстрел.
За това време се изказаха много хора, започнаха различни протести, подписки, доста от най-виновните политици най-безогледно призоваваха за мобилизация, за твърдост... Въобще, воините на пагубната "тиха дипломация" като г-жа Надежда Михайлова и бившите ни посланици в Либия, днес са най-шумни и активни. Както и да е, нека това си лежи на тяхната съвест.
Иначе докато политиците се наговорят и напротестират, още петима български лекари в Либия бяха обвинени по най-различни причини и им бе забранено да напускат либийската джамахирия.
Човек трябва да е много глупав, за да не разбере за какво изнудване става дума.
Като гледам какво става, като слушам думите на самите осъдени на смърт българки, работата най-просто казано отива на зле. Пет обикновени български жени, майки могат да бъдат разстреляни. Всъщност, ако ние продължаваме да се тюхкаме - те ще бъдат разстреляни.
Тези жени не са затворници, те са заложници. Заложници в една мръсна и нечестна игра. Затова нека повече не ги наричаме затворници, а заложници.
В момента ние имаме една национална задача. Да освободим българските заложници, нашите хора в Либия. Политиците няма да се справят с нея, не само защото са били безотговорни, или са надменни, или пък не им пука. А по простата причина, че не умеят. Не могат. Не са способни. Реагират клиширано и тъпо. Така че с тази работа трябва да се справим ние с вас.
Нека помислим какво може да се направи в такава ситуация. Мислехме с колегите, и стигнахме до един извод. Трябва да бъдем едновременно емоционални и практични. Трябва да спечелим световното обществено мнение на наша страна.
Досега това не е направено. Истината е горчива. Думите на Колин Пауъл, че Америка защитава нашите медици, е новина в България, а не в Америка. Там никой не им обърьща внимание. Същото и е в Европа. Повечето от хората по света или въобще не знаят, че има такъв проблем, или ако знаят, не са наясно какъв точно е той.
Протестите в България са емоционални и достойни за уважение, но те са само за вътрешна консумация. Те остават затворени у нас. Никой не разбира за тях. Те не спечелват светът на наша страна.
Затова чисто практично трябва да направим следното. То се състои от четири точки:
1. Знам, че Би Ти Ви се гледа в почти целия свят - обръщам се към всички българи по света. Българите, които в момента живеят от Англия до Америка, от Испания до Германия.
Скъпи българи, вие, които сте избрали да живеете и работите в чужбина,
Вие най-добре знаете какво е да си далеч от родината си, без защита и закрила. Повече от вас живеят в нормални, богати страни, съюзници на България в НАТО. Общественото мнение в тези страни е най-важно. Спечелете го за българската кауза.
Изразете своя протест срещу смъртните присъди на нашите медици. Пред либийските посолства, ако има такива, или на места, където може да привлечете вниманието на медиите, издигнете едно единствено искане: "Свобода за българските медици в Либия".
2. Обръщам се и към най-важните българи - тези, които могат да направят повече заради своите качества и своя успех. Българите, които са направили най-много за българската слава и гордост. Това са българските спортисти и хората, които представят българска култура по света.
Скъпи български спортисти - футболисти, състезателки по художествена гимнастика, шахматисти, щангисти, борци, боксьори, гребци, бегачи, волейболисти, баскетболисти...
Вие най-добре знаете какво означава да се пребориш с обстоятелствата и с трудностите. Вие можете да направите много. По време на публичните си и спортни изяви по света, излизайте облечени с фланелка или тишъртка с надпис "Свобода за българските медици в Либия". Това са думите, които най-ясно показват българската кауза и най-ясно разкриват проблема.
Най-практично е тези думи да са написани на английски език (Free the Bulgarian medics in Lybia - бел.ред.). Ако сте в отборните спортове, преди състезание показвайте и плакати с този надпис "Свобода за българските медици в Либия". Побеждавайте заради вас и заради тази кауза. Говорете за нея във всяко ваше интервю.
Същото се отнася и за тези хора, които представят българската култура и наука. Великолепните български оперни певци, музиканти, скулптори, учени, художници - хората, на които се възхищава целият свят.
Уважаеми талантливи и успели българи,
Вие най-добре знаете какво е да се бориш далеч от родината и да успяваш въпреки всичко. Затова спечелете светът за българската кауза. Вие можете да го направите. Вашият талант прави вашето мнение важно. Показвайте преди всяко ваше изпълнение плакат с надпис "Свобода за българските медици в Либия". Обличайте фланелки с такъв надпис. Говорете за тази свобода. Искайте тази свобода.
3. Скъпи българи по света и в България,
Привлечете за българската кауза и ваши близки и приятели чужденци. Колкото са повече, колкото са по-влиятелни, толкова по-добре.
Аз самият днес изпратих писма до всичките известни и влиятелни хора, които са били мои гости в "Шоуто". Обърнах се към тях лично с молба за помощ. От музикантките от "Бонд" до първия и последния съветски президент Михаил Горбачов, от спортната легенда на Германия Франц Бекенбауер до италианския певец Дзукеро, от моя приятел американския писател Лий Чайлд до бившия кандидат за президент на демократите ген. Уесли Кларк.
Това се десетки имена, като бившия премиер на Русия Евгени Примаков, Лех Валенса, кмета на Москва Юрий Лужков, бившия израелски премиер Шимон Перес, актьори, певци като Дейвид Ковърдейл, групата "Уайтснейк", Горан Брегович, Били Зейн, Стивън Болдуин, Жан Клод ван Дам, Рей Лиота, Никита Михалков, Андрей Кончаловски, спортисти като Карл Люис, Алберто Томба, Паоло Роси, Вишванатан Ананд...
Уверявам ви, болшинството от тези хора ще подкрепят българската кауза в публичните си изяви. Просто трябва да докажем, че сме достойни за помощ и да я поискаме.
4. Накрая ще се обърна и към тези българи, които знаят какво е Интернет.
Уважаеми млади и умни българи,
Вие знаете каква е силата на Интернет. Най-голямата антивоенна кампания в света до момента, тази срещу противопехотните мини, е организира само от една жена, по един-единствен начин - чрез електронна поща. Тази жена се казва Джоди Уилямс и през 1997 г. спечели Нобеловата награда за мир.
Затрупайте световното интернет пространство с това искане - "Свобода за българските медици в Либия". Бъдете непримирими, бъдете искрени, бъдете изобретателни. И аз знам, и вие знаете, че можем да накараме света да научи за ставащото в Либия.
Нека светът да разбере, че ние, българите, можем да се борим заедно като отбор. Че можем да имаме общи национални каузи. Нека разберат, че никой не може да ни подценява, че никой не може да разстрелва невинни българки. Нека покажем на света какво можем, когато сме заедно. И да победим. Името на българска победа днес не е Одрин или Дойран, името е едно - "Свобода за българските медици в Либия"."
|
