Всеки ден шест хиляди деца умират заради заболявания, свързани с водата. Шест хиляди звезди угасват завинаги и потъват в мрак. А могат да блестят – да озаряват света, да му подаряват усмивките си и да го огласяват със смях.
Колко ли песни ще останат неизпети? Колко ли рисунки няма да бъдат нарисувани? Колко ли игри няма да са изиграни?
И докато някои деца плачат истерично за последната хитова играчка, други пресвиват болезнено сухите си устни и протягат с надежда длан. Длан, не за скъпа играчка. За чаша вода.
Днес, когато превземаме космоса и дълбаем земните недра, когато достигаме технологични върхове и овладяваме науката, един на всеки шест човека по света няма достъп до безопасна вода. А се страхуваме, че ще свършва петролът.
Водата е новият петрол и свършва по-бързо, отколкото сме предполагали. Капка по капка я губим безвъзвратно. С повишаването на глобалните температури се понижават запасите от вода. Губим ги, без дори да осъзнаваме.
Но друго е вдневния ред – на държавите, а оттам и на хората – икономиката. И докато не спираме да говорим за икономически кризи, изпадаме в далеч по-страшна криза – водната. Докато спасяваме бюджети, губим животи. Всеки ден обсъждаме погасяване на дългове, но нехаем за угасналите детски очи. Вълнуваме се от понижени кредитни рейтинги, но не и от изчезнали малки мечти.
А относно икономиката – може би не е далеч времето, когато вместо в акции и ценни книжа инвеститорите ще влагат средства в питейна вода. Но няма да е за дълго, просто защото тя не е много.
На „синята“ ни планета има само 2,5% прясна вода, около 70% от нея е складирана в ледници, в ледове, които се разтапят. Огромната част от Нашата вода просто отплава към океана и става солена. Само 0,3% е в езера и реки. Реки, в които плуват все повече отпадъци и по-малко риба. Изглежда, че инвестираме във всичко друго, но не и в собственото си бъдеще.
Докато осъзнаем случващото се, може да минат дни, месеци, години... А с всеки изминал ден губим непораснали усмивки. С всеки ден отказваме съществуването на шест хиляди деца, отнемаме слънцето на 12 хиляди родители. Родители, които не просто съзнават случващото се, а са част от него. Родители, чиято мъка се е настанила безжалостно върху празното малко креватче. За тях липсата на прясна вода е липса на живот, угасва пламъкът в сърцата им, а изстиналата пепел се разхвърчава във всички посоки.
И ако всеки сега тайничко въздъхва с облекчение, че щом поиска, може да отпие глътка, то само след десетилетия тази възможност няма да бъде толкова сигурна. България вече е във воден стрес.
Но капка по капка можем да подобрим бъдещето си.Капка по капка можем да пазим водата още от този момент. Капка по капка можем да спасим детските песни. Нека има вода, нека има деца, нека има живот.
