П од това заглавие реномираният швейцарски вестник (NZZ.ch) помества обширна статия за развитието на Балканите на фона на процесите на европейската интеграция. Акцентите за България и Румъния разказва радио "Дойче веле".
Сегашните страни членки на ЕС се занимават с проблема около евроконституцията и се хващат за косите поради произтичащия от него конфликт относно капацитетите на съюза за по-нататъшно разширяване.
На този фон твърде лесно се забравя за успеха в усилията за евроинтеграция на Балканите.
Ако не се смята образцовата Словения, която идната година първа от десетте нови страни членки на ЕС ще влезе в еврозоната, т.нар. "европейска перспектива" предизвика в целия регион положителна динамика, която в никакъв случай не е нещо, разбиращо се от само себе си.
Положителното развитие има една обща компонента, а именно, че то е не толкова продукт на политическа зрялост, колкото
плод на външен натиск
Макар на България и Румъния да е обещано, че ще бъдат приети най-късно до 1 януари 2008 г., двете страни все още бележат значителни резултати, заради условията, които поставя Брюксел.
Управляващата от година и половина в Букурещ коалиция от демократи и либерали успя за пръв път след свалянето на Чаушеску изобщо да положи основата на правовата държава.
В Румъния постепенно се разбива покриващата цялата страна мрежа от посткомунисти за голямо задоволство на европейските чиновници, които следят за напредъка в борбата срещу корупцията.
В България пък различни правителства полагаха усилия да изпълнят условието на Брюксел за макроикономически реформи. Усилията в тази насока се увенчаха с успех, но
с цената на продължаваща бедност
сред населението, което все по-гръмко изразява своето недоволство.
В началото на месеца министър-председателят Сергей Станишев представи в Брюксел план за действие, в който са разписани мерките по оставащите реформи до септември. За политици и държавни служители лятната ваканция отпада.
Тези дни бе гласуван закон за по-ефективна борба срещу организираната престъпност. Прилагането на законите обаче още дълго време ще затруднява българското правосъдие, тъй като в страната все още определени хора минават за недосегаеми.
За разлика от Румъния в България дебатът за отваряне на досиетата започна едва сега. Вярно, че разобличаването на злите духове на стария режим все още не обещава система на истинска правова държава, но дебатът по тази тема е свидетелство за политическа еманципация.
Защо тъкмо България среща такива трудности
Нормите на правовата държава са трудно измерима величина. На Балканите процесът към утвърждаване на правова държава преминава най-трудно там, където тоталитарните структури са били най-изявени, а до края на 80-те години България бе най-преданият сателит на Съветския съюз.
В регионална съпоставка по-голямата част от 8-милионното население живееше добре и се радваше на функционираща социална система. След като източният блок рухна внезапно, на географски изолираните васали на Съветския съюз липсваха пазари.
Югославия стана арена на войни. С Румъния България никога не е имала тесни връзки. Отношенията с турците пък са исторически обременени.
Като единственото разрешение се предлагаше
радикално ново начало в икономиката
Поради специфичната ситуация на България в този волю-неволю предприеман на галоп процес със съмнителни печалбари от приватизацията, чието влияние достига до кабинетите на властта и правосъдието, необходимостта от радикално ново начало в България е по-изявена, отколкото другаде в Източна Европа.
