- НИМ е съорганизатор на изложбата, но вие не заминахте за откриването й в Брюксел, защо?
- Нашето съорганизаторство се състои в това, че дадохме 11 сандъка, които са устойчиви на висока температура, както и информация на екипа, правил изложбата - понеже им е за първи път, през какви институции да минат, какви разрешения трябва да вземат.
- Безплатно ли предоставихте тези услуги?
- Естествено. За нас това е национално богатство. Макар и частна собственост, на нас не ни е безразлично дали предметите ще са невредими.
- Защо не поискахте наем от г-н Божков?
- Не е морално да му искаме наем от 500-600 лв., при положение че сме получавали от него дарения, струващи десетки хиляди, сред които златната ханска сабя и сребърното праисторическо съкровище.
- Колко предмета НИМ регистрира като колекцията "Божков"?
- 132. По силата на добавката в закона от 2006 г. националният и 26 регионални музея бяха посочени като институции, в които трябва да се регистрират частните колекции. Регистрацията на колекцията на г-н Божков започна в началото на октомври и завърши в началото на декември.
- Каква е оценката й?
- Това се прави по желание на собственика, а г-н Божков не е искал това.
- Кои са най-ценните предмети в сбирката?
- Там е работата че аз познавам цялата колекция, но не знам кои 40 предмета са избрани за изложбата, тъй като тя е правена от Иван Маразов и Светлин Русев.
- Смятате ли, че тази колекция може да представя държавата?
- Това си е частно дело. Държавата няма отношение. Ние в НИМ научихме в последния момент, когато ни помолиха за сандъците.
- Но министър Данаилов е патрон на изложбата?
- Да, той провери дали колекцията е законно регистрирана и толкова. Министърът на културата отговаря за частното, държавното, общинското и ведомственото културно-историческо наследство.
- С регистрацията на колекцията отпадат ли въпросите за начина, по който тя е събрана?
- Това ще каже прокуратурата. Изискваните от закона документи за произход ни бяха представени.
- Какви документи?
- За покупка, Г-н Божков е откупувал предметите от граждани и магазини в България, от антиквариати в чужбина и от търгове. Дали документите са автентични, не можем да преценяваме.
- Но трябваше да има прокурорска проверка?
- За нас основното е да докажем автентичността на предмета, не дали е придобит легално, или нелегално.Това е работа на следствието и прокуратурата.
- Защо не можахте да убедите депутатите да представят България пред евроинституциите с предмети, които са държавна собственост?
- Нали показахме в Брюксел и тракийското, и християнското изкуство - огромни държавни колекции с по 2000-3000 предмета. Не можем да правим през 2-3 години едни и същи изложби.
- Според ДСБ колекцията е придобита чрез иманярска дейност.
- За да се направи такова отговорно обвинение, те трябва да притежават документи. Ще ги попитам ако ги имат, защо не са ги предоставили на прокуратурата?
- Това не е ли обществена тайна?
- Чували ли сте, че всеки е невинен до доказването на противното? И за мен пишат, че съм спал с 8000 жени, но това вярно ли е?
- Наистина ли смятате, че човек може да си купи златни ритони и венци от антикварните магазини в София?
- От чужбина може, 50 на сто от нещата на г-н Божков са купени от чужбина.
- Откъде знаете това?
- Виждал съм документите.
- И златната маска ли?
- Не мога да ви кажа, тя се появи в последния момент.
- След Брюксел сбирката връща ли се в НИМ?
- Ще се постарая да докарам цялата колекция, макар че гръцкият посланик вече поиска да я покажат на Цикладските острови.
- Регистрацията отговор ли е на повика за легализиране на частните колекции?
- Тя още не означава пълна легализация, тъй като прокуратурата трябва да се произнесе. Но поне тези ценности няма да имат съдбата на пазарджишките чинии. Те ще останат в България. Г-н Божков прави за тези паметници, които купува в чужбина, същото, което руските олигарси правят за имперските колекции.
- Не трябваше ли все пак да се изчака приемането на закона, който да уреди нещата?
- Никога няма да се приеме този закон по начина, по който го правят сега. Закон се прави, когато имаш ясна правителствена стратегия за културно-историческото наследство. Докато у нас е пълен хаос; държавата не знае какво иска по отношение на културно-историческо наследство, институциите ни са на различно ведомствено подчинение, с различни ресурси (най-често без) и възможности.
В Европа има държавни, обществени, общински музеи и частни колекции и музеи. Ние не можем да искаме да имаме свободна изява на частната инициатива и да нямаме частни музеи, да бъдем комунистическа страна по отношение на културно-историческото наследство.
