Как преценява днес, след взетото решение да участваме, след пращането на батальон в Ирак, след всичко това, което се случи - какво е положението на ългария в иракската криза? (...)
Кой от изброените тогава от вас сценарии за участието ни в съюзническата коалиция днес е най-близо до реалността?
- България участва в стабилизиращите сили в Ирак и дава своя принос в защита на демокрацията, за възстановяването на демократичната система в Ирак, участва в т.нар. "четвърта фаза". С един широко даден мандат от Народното събрание български военен контингент е изпратен в Ирак. Този широко даден мандат е дефиниран приблизително така - да участва в четвъртата фаза на следвоенно възстановяване и стабилизиране на Ирак чрез възстановяване функционирането на държавните органи и чрез охрана на обекти.
Проблемът е, че по време на мисията на първия наш батальон в Ирак започна партизанска или терористична война... или антитерористична война. Всъщност обстановката се промени.
- И след като стигате дотук, че обстановката в Ирак е променена, съвсем логичен е въпросът как ние, като участници в тази съюзническа коалиция, реагирахме на променената обстановка в Ирак?
- Първо, нека кажем какво се случи точно, защото аз още не съм чул някой откровено и ясно да каже какво точно се случи. Българският батальон беше обект на успешна терористична атака, която унищожи практически командния център на батальона, нанасяйки много тежки щети в жива сила - загинаха пет души, много бяха ранени, и вследствие на това България се оказва една от най-тежко пострадалите относително броя на участниците държави от многонационалния контингент.
Значи ние имаме над 1% смъртност и много висок процент ранени. Освен това е загубена много техника, оборудване и практически резултат от атаката, от успешната терористична атака срещу нашия батальон, е, че за часове наред батальонът е бил без връзка и комуникация с центъра, вероятно неуправляем, некомандван.
Това е военно поражение. И ако сме честни към хората, които са там, и към хората, които ще отидат като офицери и войници на втората мисия, ние трябва много бързо да отговорим на въпроса защо се случи това. И аз много сърдечно поздравявам всички журналисти, които в тези дни непрекъснато се опитват да стигнат до отговора на тези много важни въпроси.
Тук е въпросът за това - подготвена ли е българската армия да изпълнява такава мисия, подготвена ли е българската армия да изпълни такава мисия в такъв обем...
- Какъв е отговорът на този въпрос?
- Нека да си припомним, че когато българският батальон отиде в Кербала и се оказа, че неговите функции включват и това командирът на батальона да бъде и губернатор на града, това предизвика много сериозен смут в българското Министерство на отбраната и Генералния щаб. Оказа се, че задачата, която е поставена, не е била добре дефинирана, поне на Генералния щаб, защото нямаше такава готовност. Нека си спомним и друго - че първоначалният ангажимент на България за участие в Ирак беше с рота, химическа рота от 150 души.
- По време на военните действия още.
- Да. И този ангажимент на четвъртата фаза се превърна в ангажимент за участие с пехотен батальон, както е казано в решението на Народното събрание. Разликата между рота и батальон не е само количествена, а разликата е, че батальонът вече решава самостоятелни задачи. Един вид, ако си представим, че ние участвахме с рота в Ирак, нямаше да си задаваме въпросите нито за политическата отговорност дори и да имаше такава тежка атака, защото други щяха да отговарят за цялостната ситуация в града Кербала, примерно. Ние щяхме да бъдем просто едно от поделенията, които там носят служба. Така щеше да бъде.
Но ние сме поели един голям ангажимент и точно затова трябва да си поставим задачите вече в контекста на новата обстановка. А новата обстановка е водената терористична...
- Преди да отговорим на въпроса какво оттук нататък трябва да поставим като задача, да върнем съвсем малко назад във времето лентата. Кой носи отговорността според вас за така дефинираните задачи пред нашия батальон? Къде е тънката нишка между военно ръководство и политическо?
- Значи, аз не съм компетентен да говоря за военните отговорности. Там сигурно има експерти, специалисти, които ще се изкажат много по-добре, и затова е добре, че министърът на отбраната назначи такава вътрешноведомствена комисия, която да разследва точно поведението на военните и кой какви отговорности носи.
Но трябва предварително да е ясно, че изпращането на един такъв контингент, поемането на отговорности в такъв мащаб предполага носене на отговорност на много нива, включително на високи политически нива, като се започне от върховния главнокомандващ на българската армия - това е президентът, - мине се през премиера, през Министерството на отбраната, на финансите, на транспорта, на външните работи и се стигне до техните поделения, Генерален щаб и се включи и Народното събрание - всички носят определена отговорност.
- Кой как носи обаче своята отговорност, бихте ли направили един такъв анализ?
- За да се вземе това решение, трябва да тръгнем оттам, откъдето се взима решението за изпращане. Значи, то е инициирано от Министерството на външните работи. То предлага българското участие.
Министерският съвет съгласува своите позиции, разпращайки за становища в различни министерства - например, в тези, които аз споменах.
След това вътре има съгласуване в самото Министерство на отбраната, където Генералният щаб изисква много ясно уточняване на задачата, която трябва да изпълнява контингентът. Той прави анализ на тази задача и след това казва с каква сила и с какви средства, и с какво оборудване ще я реши.
И след това този документ, във вид на проект за решение се внася в Народното събрание. Този документ беше внесен в Народното събрание и аз съм гласувал за изпращането на българските войници в Ирак.
Въпросът е, че мандатът в този документ е представен по този общ начин, по който ви казах, свързан е със следвоенното възстановяване и т.нар. четвърта фаза - прехвърлянето... която има за цел прехвърлянето на управлението на Ирак на самия иракски народ, на избрани от него органи.
- Има ли виновни за така дефинираните задачи пред нашето участие в Ирак и това, че те на практика там се разминават с реалността, както вие чертаете, според вашите тези?
- Ако стигнем докрая при изпълнението... вече при реализацията на този ангажимент, ние трябва... наистина трябва една парламентарна комисия да уточни тези въпроси, защото никой не може отнапред да каже какви са точно отговорностите и вините, включително на политическо ниво.
Ще ви кажа защо - защото например по силата на меморандума има разпределение на отговорностите на командванията. Примерно на командването на българския контингент, на полския и на коалицията. Има подкрепа за изпълнение на задачите, която е уговорена по определен начин съобразно конкретната обстановка, има подкрепа във вид на оборудване, има финансови ангажименти, разпределени по определен начин.
Затова най-добре е аз да не изпреварвам решенията, а всички ние да поискаме да се създаде една такава парламентарна комисия. Аз даже се обръщам към родителите и близките на войниците, които са в Ирак, и на тези, които ще отидат, както и към роднините и близките на загиналите, да поискат да се създаде такава комисия. В това няма нищо лошо.
- Парламентарна комисия, която да се занимава изключително с нашето участие в Ирак, да анализира ситуацията там с нашия контингент.
- Искам да дам един пример. Това нещо се случва по света - това, което се е случило и на българския контингент в Ирак. Това нещо се случи по един трагичен начин в Сребреница по време на войните там. Един холандски военен контингент защитаваше Сребреница и беше изтласкан оттам - или по-скоро напусна Сребреница, - неспособен да я защити от тежко въоръжени сръбски военни части. Те влязоха в Сребреница и я подложиха на унищожително клане.
В Холандия се занима комисия с този въпрос. Комисията разследва случая и стигна до този извод - че задачата на военния контингент е била недобре дефинирана.
- Какъв беше политическият резултат?
- Холандия е велика демокрация, там политическият резултат беше подаване на оставка на правителството и нови избори. Аз не казвам, че в България трябва да стане това, защото, откровено казано, не е възможно в България да стане това, защото при нас отговорностите още не се осъзнават по този начин и не се носят по този начин, по който в страните с развита демокрация. Но дори да не стигаме до това...
- Т.е. вие преценявате, че хората, които взимат решенията в тази страна не носят достатъчно добре своята отговорност.
- Мен ме притеснява това, че войниците и офицерите, които отиват сега на мисия и тези, които я довършват, трябва да получат по нов начин дефинирана (и то колкото се може по-спешно) задача. Периодът от 27-и, ако питате какво точно трябва да се направи, аз малко съм и закъснял със съветите си, но периодът от 27-и, от момента на атаката, до 15 януари, до изпращането на контингента и смяната на контингентите трябва да се обяви за кризисен.
- За кризисен тук, в държавата?
- За кризисен по отношение на въпроса на отбранителните ни възможности и на военната политика. Защото има кризисна ситуация, която произтича включително и от това, за което говоря. В този кризисен период трябваше да действа Съветът по сигурността при Министерския съвет.
Аз искам да напомня, че ние по време на кризата в Македония се събирахме буквално за половин час и почти непрекъснато. Имаше междуведомствена комисия, която непрекъснато следеше, четеше документите, опираше се на международните споразумения, следеше медиите, координираше изявленията на отделните части и не позволяваше да се изпусне от контрол събитията.
Това нещо сега не става. Вижте - завчера Генералният щаб казва, че това не е можело да се предотврати. Така не може да се говори.
- Вие как мислите?
- Един свободен човек не може така да говори... това противоречи на моя мироглед. Всяко нещо може да се предотврати, всяко нещо е можело да се предотврати, ако е имало подготовка, ако хората са били адекватни към заплахата.
Сега, да се казва, че не може да се предотврати, е израз на безсилие и дори на някакъв вид паника. Не бива да се допуска това в този момент. Затова аз казвам, че ако този период се обяви за кризисен и бързо се опитаме да решим тези задачи в този период, и не се получава това разноговорене, и ако всяка институция даде своя принос... а всяка институция трябва да даде своя принос, защото въпросът не е само военен.
Той не е само на военните, въпросът не е само на конкретната защита, защото, ако се води терористична акция, атаката може да е с камион цистерна, но атаката може да е с някакво друго военно средство.
Разбирате ли? Има прекалено много възможности да бъде атакуван един военен контингент, ако срещу него се води терористична война. Може снайперисти да стрелят по момчетата.
- След всичко това, което казвате, абсолютно директен въпрос искам да ви задам. Четири години сте бил премиер на тази страна и имате реална представа за нещата. Готова ли е българската армия, достатъчно реформирана ли е тя в настоящия момент да участва в партизанска война?
- Честно казано, не е готова и може да носи такъв ангажимент само с много сериозна подкрепа отстрани и отвън. Българската армия не е завършила процеса на реформиране. Това е видимо за всички. Българската армия получава изключително сложна задача - от една страна, да води тази антитерористична или партизанска война, от друга страна, наистина да помага за възстановяване функционирането на органите на Ирак, включително да формира такива органи, да охранява обекти, едновременно с това да печели симпатиите на местното население.
Вижте какво правят англичаните, които имат огромен опит. Те възстановяват училища, болници. Защо го правят, в условие на терористична война или антитерористична война? За да печелят подкрепата на местното население. Това е много сложен вид битка. От една страна, печелиш подкрепата на хората, за да обезсилиш и да обезкървиш атаките, които идват срещу теб. Знаете ли от какво се притеснявам аз дори - че може да се стигне дотам в Ирак местната съпротива срещу стабилизационните сили да намалее и почти да изчезне, но Ирак да се превърне в полесражение, където различни фанатични ислямски групировки си пробват силите срещу многонационалните сили.
- Има ли опасност от виетнамизация на конфликта в Ирак?
- Не, не, защото не може да бъде масова съпротивата. Тя ще си бъде такава - на терористични групи, но ще бъде много опасна. Аз например съм склонен да мисля, че този точно атентат, както и този в Насирия (срещу италианския контингент - бел.ред.), са извършени от професионални атентатори.
Вижте как добре е избран моментът, вижте как професионално е атакувано. Това е половин тон взрив, който влиза през единственото неохраняемо и незащитено място - игрището. Значи, ако изводът е, че българската армия - нереформирана - е поела прекалено голям ангажимент, значи тя трябва много бързо да бъде подкрепена с допълнителни усилия и от страна на обществото, и от страна на нейните партньори. Едно-единствено нещо не трябва да става: ние не можем да намаляваме ангажимента си в Ирак.
- Т.е. ние не можем да се изтеглим от това участие, от нивото на участие.
- И не бива, защото това означава, първо, да обезсмислим жертвите на тези героични момчета, които защитиха каузата на демокрацията, това би било предателство спрямо тяхната саможертва. От друга страна, това ще означава поканване на тероризма, на терористите вътре в България.
- Като казвате вътре в България, имате ли обяснение за себе си защо до момента, през изминалия период от време, в който ние поехме ангажимента, изпратихме контингент там, случи се тази трагедия, нямаше реална алтернатива представена, нямаше реално говорене от опозицията, която би трябвало да бъде коректив на управляващите? Ето вие сте представител в момента на опозицията и би трябвало да имате представа защо липсваше такова говорене, от СДС включително.
- От две неща трябваше СДС да се вълнува много. Едното е обществената подкрепа за тези военни мисии, вече разширявам въпроса, защото България участва и в Босна, участва и в Косово, включително и с полицейски състав, участва в Афганистан, участва в Ирак, т.е. ние участваме вече в много такива операции.
Първата грижа на СДС като политическа партия, начертала тези насоки на българската външна политика, е грижата за това да има обществена подкрепа за тези усилия.
Вторият въпрос, който ние трябваше да настояваме да бъде решен, е... ако си спомняте, се водеше преди доста време един спор, когато НАТО все още не искаше да ни приема и твърдеше, че ние ще сме консуматор на сигурност, а ние всичките твърдяхме, че ние ще допринасяме за сигурността на НАТО. Спомняте си за този спор.
- Така, да.
- Този спор не завърши с ясна представа, с ясна концепция и визия за това как България ще допринася за сигурността. СДС трябваше да поиска България да има стратегия, да има концепция за тези експедиционни сили, за тези военни участия в НАТО, защото вижте от геополитическа гледна точка какво се получава. Къде е най-полезна България в усилията на НАТО за омиротворяване? Според мен най-полезна е в близкия район около нас, на Балканите...
- Имате предвид в съседните страни...
- В Босна, в Косово. Защо, защо? Защото знаем езика, защото познаваме манталитета, защото в самата наша армия има и мюсюлмани, и християни, защото сме уважавана нация в Албания, и в Босна, и навсякъде. Там не могат да възникнат инциденти. Там има контакти с местното население и няма дистанция, българите имат приятели много сред местното население. Те могат да извличат информацията, която им е необходима, и те тук са много по-полезни, отколкото в далечен Ирак или Афганистан.
Значи, ако ние бяхме настояли да се реши въпросът за това какъв ще бъде приносът на България, ние можеше да оптимизираме този принос.
Пак казвам... аз не казвам сега, че трябва да се оптимизира и да се променя дислокацията на нашите въоръжени сили, само казвам, че, ако този процес беше завършил, щеше да е ясно къде България е най-ефективна като подкрепа и къде щеше да може да натрупа бързо този военен опит... и този опит на военни части, който й е толкова необходим.
- Кой носи тогава отговорността за сегашната ситуация на СДС, че то не предлага този проект - вие ли като човек, който би трябвало да носи отговорността за миналото на партията, или тези, които трябва да носят отговорност за настоящето?
- Мисля си, че тези процеси си текат във времето, тези дебати трябваше да бъдат продължени и да бъдат завършени. Например дебатът за нашия принос трябваше да бъде завършен в момента, в който НАТО обяви, че ще ни приеме. Тогава България трябваше вече да е готова с тази концепция за своето участие, а не да решава случай по случай, както възникне нуждата, как да участва.
- Ами ето сега е момент за това, но вместо този вътрешно-, като че ли, политически дебат, се води друг - води се дебат за това кой би трябвало да си подаде оставката, да поеме отговорността за състоянието на СДС. Само днес (7 януари - бел.ред.) има два примера, в които се иска оставката на настоящия лидер, плюс интервюто ви във вестник "Марица", в което вие предупреждавате, че в СДС предстои драматичен сблъсък.
- Не, аз не предупреждавам. Въпросът е, че има драматичен сблъсък.
- Да, като факт.
- Аз не искам да разливам това интервю, което правим за участието ни в Ирак, с такива проблеми. Важно е да се разбира, че СДС трябва да е по-настоятелен в тези две направления, в които казах, и добре е да се разбира, че неговата роля в този момент, след случилото се в Кербала, трябва да бъде на строг контрол върху действията на всички органи. Строг контрол, който да проследи как са изпълнени ангажиментите на тези органи, за да могат и хората, които изпращат сега синовете си и дъщерите си в Ирак, да бъдат по-сигурни за тях.
Нашата основна задача на опозиция в момента, искайки строг контрол върху това, което се е извършило, и това, което трябва да се извърши, е да снижим максимално риска върху хората, които отиват отново.
- Така или иначе обаче нещата, които говорим, г-н Костов, са много свързани и много преплетени. Това, което се случва във външната политика на България, по някакъв начин е абсолютен продукт на вътрешната ситуация в страната. Смятате ли, че има такива общи ценности във външнополитическите приоритети между НДСВ, като управляваща политическа сила в момента, и СДС, като носител, изконен, на този...
- Още по-широко бих поставил въпроса - има национален консенсус по две ценности на външната ни политика. Това е членството в НАТО и членството в ЕС. По тези въпроси няма разминавания на политиците и аз призовавам и този дебат, който водим сега, който е част от големия дебат и от нашата подкрепа за членство в НАТО, да се проведе спокойно, хладнокръвно, без обвиняване на нашите партньори, примерно, на поляците или на американците. Един дебат, който трябва да се базира върху нашето принципно съгласие за това, че ние трябва да носим ангажиментите си към демокрацията и това да доведе, пак казвам, до снижаване на рисковете за хората, които реално застават с живота си да защитават тези каузи.
Последвайте ни
