О т 1 януари 2008 г. ще отпадне наборната военна служба, реши парламентът, който прие днес на второ четене промените в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Младежите, които изпълняват наборна военна служба или алтернативна служба и не са отслужили пълния й срок към 31 декември 2007 г. се уволняват, считано от 1 януари 2008 г., приеха депутатите.
Наборниците ще могат да кандидатстват за приемане на кадрова служба след полагане на военната клетва, а не както досега след изслужване на 2/3 от законоустановения срок на наборната служба.
С промените се повишава пределната възраст за изпълнение на кадрова военна служба в Националната разузнавателна служба (НРС) като специализирана служба.
Към началника на Генералния щаб като съвещателен орган се създава Военен съвет.
Депутатът от ОДС Филип Димитров предложи наборната военна служба да отпадне от 1 октомври 2007 г., но идеята не получи необходимата подкрепа още при първото четене на законопроекта.
При второто разглеждане на промените независимият народен представител Станчо Тодоров пък предложи наборниците да служат 6 месеца, независимо дали са завършили висше образование със степен "специалист", "бакалавър" или "магистър".
Началникът на Генералния щаб ген. Златан Стойков настояваше, че пълна професионализация на армията ни преди 2009 г. е нереалистично.
Той изтъкна, че за подбор на кадрови военни и попълване на щата - най-вече в Сухопътни войски, е необходимо повече време.
До 1 януари 2008 г. трябва да има завършена концепция за военната подготовка на младежите, след като отпада наборната военна служба, коментира заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова.
Няма яснота дали подобна подготовка трябва да минават не само момчетата, но и момичетата.
"Нямаме концепция, която да предложим на Народното събрание, но имаме срок до 1 януари 2008 г. да сторим това. В момента обсъждаме какво правят другите държави, но това не е проблем, който е решен еднозначно навсякъде и не е лесно", допълни Янкулова.
В момента кадровите военнослужещи взимат по 370 лв., но се правят разчети за увеличение на заплащането, за да стане професионалната армия привлекателна за повече млади хора.
От 1 януари 2007 г. пазарът на труда става много по-конкурентен и за нас ще бъде по-трудно - това беше една от причините да настояваме за бързата професионализация на армията, обясни зам.-министърът.
В коментар за приетите от парламента промени президентът Георги Първанов посочи, че е необходима категорична гаранция, че ще бъдат приети необходимите 30-40 закона или нормативни поправки, които да осигурят нормалното протичане на процеса на професионализацията на въоръжените ни сили.
Той допълни, че е много важно да има гаранция от Министерския съвет, че ще бъдат осигурени нужните около 40-50 млн. лева, за да може да се осъществи безболезнено процесът и да се дадат социални гаранции на военнослужещите и на техните семейства.
Върховният главнокомандващ изрази увереност, че тези въпроси ще бъдат решени, за да може страната да има не просто професионална, а и силна армия.
Попитан за становището на депутати, че Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана трябва да минат на подчинение на изпълнителната власт, президентът каза, че за него не е важно да се възобновява спорът на чие подчинение да бъдат двете служби, а да има законодателно уреждане на дейността им.
По-важно е да има нов закон, който да реши всички въпроси, свързани с мотивацията на хората в службите, с осигуряването на нова материална база, защото нашите служби изостават значително от конкуренцията, от престъпните групировки, не искам да коментирам възможностите и на терористичните организации, изтъкна президентът.
Народното събрание прие годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. В него се посочва, че 2006-а и следващите години ще бъдат решаващи за изграждането на ефективна национална система за сигурност като неделима част от интегрираната евро-атлантическа система за отбрана и сигурност.
Основните рискове и заплахи в международен аспект, отбелязани в документа, са тероризмът, разпространението на оръжия за масово унищожение, кризисните ситуации в държавите от региона, трафикът на наркотици, екологичните проблеми и рисковата миграция.
Във вътрешен план като рискове и заплахи са изведени рисковата миграция през територията на страната, корупцията, тероризмът, незаконният трафик на хора, наркотици и оръжие, дейността на организираните престъпни групи, търговията с общоопасни средства и стоки с възможна двойна употреба, заплахите от природни бедствия и аварии.
С най-голямо влияние върху сигурността на България са посочени асиметричните рискове и заплахи.
