П рез първите седем години от присъединяването на България в Европейския съюз (ЕС) средствата, които страната очаква да получи от структурните, селскостопанските фондове и от Кохезионния фонд, ще надхвърлят 11 млрд. евро. Заедно с бюджетното съфинансиране ресурсът, който би трябвало да се насочи в инфраструктурата, екологията, индустрията и селското стопанство, ще достигне 14 млрд. евро.
Премиерът Сергей Станишев наскоро призна, че страната трудно ще усвои и 20 процента от заложените средства, като се позова на примера на 10-те държави, приети в общността преди две години. За бизнеса това е примиренческо поведение и настоява правителството да обсъди проблемите в по-широк формат, така че в оставащите месеци поне теоретично да се подготви за процедурите при кандидатстването за финансиране от фондовете.
Бизнесът очаква по-голяма информираност за достъпа до финансиране от еврофондовете и за процедурите, по които държавните институции ще оценяват проектите им, след като България влезе в Европейския съюз. "Четири месеца преди очакваното членство диалогът на администрацията с мениджърите прилича по-скоро на монолог, а комуникационната стратегия се ограничава единствено в лепенето на стикери и пускане на рекламни клипове, което е несериозно", коментира мениджърът на русенския винпром Наталия Казакова. Позицията й се споделя и от представители на други браншове и отрасли, които през последните месеци настояват за активен диалог с хората, отговорни за информираността на бизнеса.
За една година министерствата успяха да изработят оперативните си програми с приоритетите и планираните средства, които трябва да бъдат инвестирани през следващите седем години. Данните от тези програми обаче остават на хартия и ако не бъдат съобразени с маркетинговите стратегии на компаниите, мениджърите трудно ще се ориентират в изискванията.
Според чиновниците цифрите в оперативните програми били неокончателни, затова продължават да държат бизнеса в пълна мъгла не само за размера на очакваните средства, но и за начина, по който ще бъдат одобрявани проектите. Докато големите компании разполагат с информационни канали директно от европейските си партньори или пък ползват външни консултанти, за малките и средните предприятия липсата на подобна информация е равнозначна на гибел.
"Средствата от еврофондовете са изключително важни за икономиката, затова буди недоумение фактът, че един месец преди последния мониторингов доклад на Еврокомисията чрез изявлението на премиера Сергей Станишев, че сме в състояние да усвоим едва 20 на сто от средствата,
все едно публично се отказваме от парите
коментира още Наталия Казакова. Според нея хората по места разчитат изключително на средствата от фондовете, особено в по-малките населени места, където жизненият стандарт е изключително нисък. "България може да положи усилия по усвояването на фондовете и да последва Унгария например, където през първите две години в икономиката са реализирани 40 на сто от средствата.
Първото, което администрацията трябва да направи, е да представи точна и полезна информация за приоритетните области за финансиране. От една година тази кампания върви само със спорадични семинари в областните и окръжните центрове, трябва да се провежда по места, и то с активната подкрепа на браншовите организации.
На този етап министерството на икономиката се ограничи само с представянето на приоритетите за финансиране. Освен иновативни проекти с предимство ще се финансират още и тези за малки и средни фирми, които
въвеждат нови продукти, европейски стандарти
или пък подобряват енергийната си ефективност. Експортното подпомагане и инвестициите в туризма също ще бъдат подпомагани. Мениджърите са се наслушали на подобни правителствени програми, затова и проточилото се чиновническо мълчание буди съмнение доколко оперативната програма ще задейства ефективно от следващата година.
Най-големият проблем за българските компании остава липсата на консултантска помощ при подготовката на инвестиционните проекти, затова и голяма част от средствата трябва да се насочат за подобни услуги, категорични са предприемачите. Европейските браншови организации имат дългогодишен опит в подпомагането на бизнеса при изработването на проекти, затова може да ползваме тяхната помощ, обясни и Политими Паунова, главен секретар на браншовата камара за черна и цветна металургия.
Министерството на икономиката съвместно с германското правителство изпълнява подобни програми, някои от които се финансират и със средства по програма ФАР. За 2007 г. българските браншовици ще предложат няколко малки и средни предприятия от металургията, които ще бъдат консултирани от германски експерти, поясни Паунова. Целта е бизнесът да се научи как да разработва екологични проекти, за да кандидатства не само по европейските програми, но и
да получи банково кредитиране
През тази година министерството на икономиката започна да приема документи на малки и средни предприятия по няколко грантови схеми, една от които е за консултантски услуги. Общият бюджет е 2 млн. евро, като се очаква да бъдат консултирани около 600 компании. На този етап основен приоритет е сертифицирането на производствата по ИСО, затова и повечето предприемачи се насочиха към европейския тип консултиране.
Другият вариант за добра координация между администрацията и бизнеса е публично-частното партньорство, което въпреки обещанията все още остава пожелание. За да се изпълнят много от проектите в областта на инфраструктурата, екологията и земеделието, е важно държавата и общините да осъществят постоянна връзка с местните браншови и бизнес организации. На този етап българските чиновници се ограничават само в прокламациите за публично-частно партньорство. Програмите по ФАР предоставиха 1 млн. евро за създаване на пилотни проекти, но процедурата по одобрението им още не е приключила, съобщиха от министерството на икономиката.
Браншовите организации още чакат закон
Пълен хаос цари и в отношенията между държавните органи и браншовите организации, които трудно може да се нарекат реален партньор в прилагането на икономическата политика. Въпреки опитите да се създаде действащ европейски закон за браншовите организации политическите интереси надделяха пред възможността за по-голяма свобода на обединения бизнес.
Почти няма сектор от икономиката, в който да не се роят по няколко браншови организации. Дори млекопреработвателите, които първи създадоха Национален млечен борд по европейски образец, преди две седмици се разцепиха и не е ясно как ще поемат част от функциите на администрацията, когато от следващата година трябва да определят млечните квоти на производителите.
Единственото в горския сектор наскоро обявиха обединение между асоциациите на горско-търговските фирми, лесовъдите и дървопреработвателите. Целта е да определим общите си цели за работа и да улесним координацията между фирмите, обясни Кристина Пухалева, председател на Съюза на горско-търговските фирми.
В много сектори от икономиката компании, близки до управляващите, се сдружават с единствената цел след влизането на страната в ЕС по-лесно да се възползват от преференциите за лесен достъп до финансиране. Бизнесът по места е готов да противодейства на подобни формации, но докато няма закон за браншовите организации, борбата е безнадеждна, коментираха бизнесмени.
Шеста година малкият бизнес е без гаранционен фонд
Във всички правителствени програми, в това число и оперативните, насърчаването на малките и средните предприятия е дежурно поставяният приоритет. И въпреки че шеста година бизнесът очаква държавата да създаде поне гаранционен фонд, за да се улесни кредитирането поне на прохождащи компании, този въпрос и досега остава нерешен. През май правителството гръмна с нова идея - да създаде българска инвестиционна мегабанка, която да извършва едновременно няколко функции - на банка, експортен застраховател и гаранционен фонд. Проектът вече е подготвен, но блокира в полето на съгласувателните процедури с търговските банки и агенцията за експортно застраховане и не е ясно кога ще види бял свят.
Консултантите съветват
"За да може една фирма да успее с проектите си, трябва да има ясна визия за необходимата инвестиция, да намери стратегически партньор, който да поема отговорност, и да има съвместимост между стратегията и възможностите на компанията при кандидатстването за еврофондовете. Ако този партньор е консултант, дългосрочното обвързване на мениджъра със стратегическия партньор гарантира успешен завършек на проекта." Това е мнението на Димитър Манов, изпълнителен директор на "Сибола", агенцията за финансови консултации с дългогодишен опит в изработването на бизнес проекти по програма САПАРД.
Предприсъединителната програма е единствената, която адаптира европейските практики при кандидатстване за финансиране от тези фондове. Не по-маловажен е и опитът на администрацията, която за последните пет години прие условията за работа с бизнеса, прилагани в Европа. Дори фактът, че България има най-нисък процент на корупционни практики в прилагането на САПАРД, сравнено с такива държави като Италия, Испания и Гърция, доказа колко важна се оказа тази програма за страната, смята Манов. Точно затова четири месеца преди приемането на България в ЕС само земеделското министерство е натрупало необходимия опит за прилагане на еврофинансирането, категоричен е консултантът.
Практиката на консултантите от агенциите "Сибола" и "Муди интернешънъл" показва, че успяват не мениджърите, които започват с въпроса "за какви проекти по еврофондовете можем да кандидатстваме", а тези с конкретни бизнес идеи, за които търсят финансиране. "Не случайно колегите ми са перифразирали поговорката "Бог дава, но в кошара на вкарва" като "САПАРД дава, но в кошара не вкарва", обяснява още Димитър Манов.
