Те приемали пророчествата на Стария завет буквално и си представяли, че изпратеният от Бога Спасител ще възстанови царското достойнство на Израилевата държава, ще седне на престола и ще прогони чуждите господари. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.
За да укрепи вярата на учениците си в своя божествен произход, Исус се изкачил заедно с трима свои ученици - Петър, Яков и Йоан - на Таворската планина. След вглъбена молитва Исус изведнъж се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.
На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното - символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя, но според църковните правила на този ден не се яде грозде.
В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение "Освещаване на гроздето". Днес се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.
Според народните вярвания времето на Преображение се обръща: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва - времето се обръща към есента и студа.
На Преображение Господне вярващите се причестяват след 5-дневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
Преображение Господне се отбелязва с литургии във всички християнски църкви.
В столичния храм "Св. Неделя" патриарх Максим отслужи Света литургия, благославяща първия лозов плод и новата реколта.
