Р азводът е единственият изход за семейните двойки, които вече не се разбират. Между тяхното намерение и реалността обаче има доста дълга процедура, особено за смесените бракове и двойките, които живеят в чужбина.
Точните критерии за това, кой съд ще разглежда искането за развод са толкова много, че се стига до истинска
конкуренция между отделните държави
Оказва се, че има сериозно разминаване между свободата на придвижването и работа в ЕС и юридическите последствия от тази мобилност, която на пръв поглед изглежда толкова проста.
Да живееш извън родината си може да се окаже доста сложен казус особено когато бракът стигна до разпадане, както обяснява Шарлот Бутруи Кардиу, адвокат от Париж.
Той посочва като пример двама французи, които решават да работят за една година в Англия.
Ако им се роди дете, а те се разделят и жената реши да се прибере във Франция, за да потърси морална помощ и ако тя не получи съгласието на бащата да вземе със себе си 6-месечното бебе, тогава се изправяме пред така нареченото "незаконно отпътуване", или
с други думи - международно отвличане
В такъв случай се започва драстична процедура по незабавното връщане на детето в страната, където е пребивавало досега.
Законите по отношение на развода в отделните страни са толкова различни, че в един момент желанието на двама души да се разделят може да се превърне в истински кошмар.
В Швеция при развод майката и детето получават само семейни помощи, докато в Англия, където бракът се възприема като икономическо партньорство, съпругата може да получи сто пъти или дори хиляда пъти повече от това, на което би могла да се надява при развод във Франция.
В Германия например, където редовно в бракоразводния процес се изслушват и децата, съвсем спокойно може да бъде анулирано съдебно решение, издадено във Франция, само защото малолетните деца не са били извикани при съдията.
Италианците също имат проблеми в семейния живот. Те също се разделят, но когато се стигне до развод нещата изглеждат по-различно.
Правосъдието в Италия е толкова мудно и тромаво, че кандидатите често се отказват да стигнат края на развода. Така Италия се превръща в
страната с най-малко разводи в Европа
Трябва да се знае, че разпоредбите за развода са включени доста късно в Гражданския кодекс - едва през 1970 г. Не бива да се пренебрегва също влиянието на католическата църква и Светия престол върху политическия живот.
До преди няколко години италианците, които искат да се разведат, трябваше да ходят на най-малко два пъти при съдията.
Първият път за разделянето, като се изисква три години ефективна и непрекъсната раздяла, а след това и за самия развод.
Като се имат предвид закъсненията на италианското гражданско правосъдие разводът приличаше, а и продължава да прилича, на истинска битка.
Числата говорят красноречиво: 40% от процедурите по раздяла не завършват с развод, тъй като бившите съпрузи се оказват по-уморени от тежката съдебна машина, отколкото от доскорошното си съжителство.
Тригодишният срок не включва времето, необходимо за обжалване пред по-висока инстанция.
Все пак въведените наскоро процедури, които предполагат съгласие и които са предпочитани от 85% от желаещите развод, намалиха значително дългия съдебен тунел на първата фаза.
За сметка на това обаче след обявяването на раздялата от съдията, трябва да измине още един тригодишен период, за да се стигне до развод.
Години наред в българското общество се смяташе, че
няма по-голям провал в личния живот
на човек от това да се разведе.
Хората у нас от по-старите поколения са търпели брака си заради децата, заради благоприличието и са се развеждали по-рядко не защото са били по-щастливи от съвместния живот.
За разлика от тях днешните млади българи все повече възприемат брака като предпоставка за развитие на съпрузите. Това доказва непрекъснато повишаващата се средна възраст за сключване на брак.
Разводите в последните две години са едно ниво - около 14 600 годишно. Фатална за разтрогване на брака у нас според статистиката се оказва 13-ата година от съпружеския живот.
Често като причина се сочи несходство в характерите. Според Семейния кодекс бракът трябва да е дълбоко и непоправимо разтроен, но почти половина от разводите в България са по взаимно съгласие.
Разводът по взаимно съгласие протича в рамките на 3-4 месеца от подаване на исковата молба до излизане на решението на съда. Законът е предвидил двуседмичен срок, след което решението влиза в сила.
След развода се дължат такси върху издръжката на детето, върху стойността на общата съпружеска собственост, която се поделя в споразумението за развода.
За да го избегнат мнозина предвидливи двойки сключват предбрачен договор, с който се избягват имотни усложнения след евентуален развод.
А голяма част от младите хора се страхуват, след като вече са били свидетели на скандали за съпружеска собственост. Някои не извършват делба и продължават да живеят в режим на семейна съсобственост.
Голям проблем е, че не се мисли за психоемоционалните последици, които оставя един развод, смятат психолозите. Малко развеждащи се търсят компетентна психотерапевтична помощ.
Наблюдава се тенденция все повече българи да заобиколят проблемите около един развод като
живеят на семейни начала, без да сключват брак
Предполага се, че част от тези семейства отлагат сключването на брак за по-късен период.
