На пазар: Телевизори с плосък екран

Телевизорите с плосък екран ? плазмени и LCD, стават все по-популярни, a а цените им стават все по-приемливи. Тези телевизори имат редица предимства пред обикновените приемници с електронно лъчева тръба. Какво обаче трябва да знаем за тях преди да тръгнем на пазар?

На пазара се предлагат два вида телевизори с плосък екран – течнокристални и плазмени. И двата вида имат малка дебелина и голяма диагонал на екрана, заемат малко място, леки са... Двете технологии обаче имат и съществени различния.

Плазмени телевизори

Всички плазмени дисплеи са широкоекранни със съотношение на страните 16:9, което е стандарт за HDTV, използван все повече в съвременните филми. За сравнение, стандартните телевизионни екрани използват съотношение на страните 4:3. Размерите на плазмените дисплеи започват от 42 инча по диагонал и достигат до около 70 инча, а цените им варират между $1000 и $15 000.

Разбира се, не трябва да очаквате еднакво качество при евтините и по-скъпите телевизори. Бюджетните модели обикновено имат нисък контраст и по-лошо предават черния цвят и оттенъците на сивото, както и по-зле показват изображение със стандартна резолюция SD.

Повечето скъпи плазми са 1080p модели, поддържащи резолюция 1920 х 1080 точки. Дали това ще се отрази на качеството на картината в сравнение стандартната плазмена резолюция 1366 х 768 или 1024 х 768, зависи от размера на екрана и дистанцията, от която го гледаме.

Например, 50 инчов екран трябва да го гледате от около 3 метра, за да забележите разликата между 1080p и 1366 х 768.

Подобно на телевизорите с ЕЛТ, и плазмените използват луминифор, за да генерират светлина. Това поражда един от основните недостатъци на плазмените екрани – ако имате статична картина – лого на телевизия, например, тя остава да свети известно време дори и след опресняване на екрана (например при смяна на канала). Производители компенсират този недостатък с различни технологии, а вие можете да го намалите с промяна на яркостта, контраста и цветовете на екрана, както и с разтягане на изображението на цял екран, когато гледате картина 4:3. Този ефект се подтиска и с използване на изместване на пикселите, тоест, технология, която непрекъснато движи изображението в незабележими граници и по този начин се избягва остатъчното светене.

Различните плазмени телевизори се предлагат с различни говорители – както вградени, така и външни, които в допълнение са и с различно качество на звучене. Кой вариант ще изберете зависи от финансовите ви възможности.

Телевизори с течнокристални екрани (LCD)

LCD дисплеите се предлагат с екрани, започващи от 15 инча до 70 инча. HDTV LCD дисплеите с размери под 42 инча стават все по-големи конкуренти на обикновените ЕЛТ телевизори. Например, 32 инчовият LCD с висока резолюция е с цена около $600 - $2000 в зависимост от производителя и функциите (32 инчовият широкоекранен дисплей има същата височина както 27 инчовия телевизор със съотношение на страните 4:3). LCD телевизорите вече се конкурират по цена и с плазмените екрани с размери под 50 инча. Големите LCD дисплеи все още са доста скъпи.

Независимо от прогреса в тази област, LCD все още има по-нисък контраст от плазмените телевизори и по-бавна матрица, което се забелязва като леко размазване при динамични сцени. Но производителите на LCD работят по въпроса, както предлагат модели от висок клас с честота на опресняване 120 Hz вместо стандартните 60 Hz. Тази честота обаче не винаги е реална – често изображението се интерполира, но независимо от това, качеството му се подобрява. LCD екраните имат и по-малък обзорен ъгъл, което се забелязва например при ставане и сядане. Плазмените и ЕЛТ телевизори нямат този недостатък. От друга страна, LCD екраните нямат недостатъците на плазмените панели и по-конкретно послесветенето на статични изображения, а картината е по-ясна в добре осветени помещения. За разлика от плазмените телевизори, които имат нужда от принудително охлаждане, LCD нямат такива проблеми.

[pagebreak]

Някои спецификации, на които трябва да се обърне внимание

Когато купувате телевизор с плосък панел, огледайте различни модели и изберете този, който е с най-добра картина и все пак е по джоба ви. В магазина със сигурност ще ви залеят с терминология и спецификации, които които често нямате нужда. По тази причина, ще отбележим най-важните характеристики на един плоскопанелен телевизор, които наистина трябва да имате предвид.

Контраст

Контрастът на практика е съотношение между най-светлото и най-тъмното ниво на дисплея. Естествено, колкото е по-голям контрастът, толкова по-добре. За LCD минималният приемлив контраст е 600:1, а за плазмените екрани – 1000:1. Не се доверявайте обаче само на цифрите – убедете се сами, че картината наистина е добра. Независимо, че вече се предлага и контраст от над 10 000:1 и за двата типа телевизори, имайте едно наум при покупката на такъв дисплей – дали наистина си заслужава.

Съотношение на страните

Това е съотношението между широчината и височината на дисплея. Стандартните телевизори имат съотношение на страните 4:3, докато широкоекранните телевизори – 16:9. Последните стават все по-масови и бъдещето е в тях. HDTV е широкоекранен формат, а дори DVD се гледат по-добре на широк екран, тъй като всеки филм, направен през последните 50 години има съотношение 1.85:1 (което се доближава повече до 16:9, отколкото 1.78:1) или 2.35:1 (което е даже по-широко от 16:9).

Резолюция

Резолюцията на даден дисплей представлява количеството пиксели по широчина и височина, например 640 х 480 или 1280 х 720. Резолюцията и контрастът влияят до голяма степен на възприемането на картината.

Цифровото съдържание се предлага в пет формата - 480i, 480p, 720p, 1080i и 1080p. 480I е форматът, който се използва от аналоговата телевизия. DVD се създава понякога в 480p, но в повечето случаи е 480i. 720p и 1080i са формати с висока резолюция, поддържани от сателитни, кабелни и ефирни телевизии. Blu-ray и HD-DVD дисковете поддържат 1080p видео.

Най-общо казано, един дисплей е с висока резолюция ако той е широкоекранен и съдържа над 1 млн. пиксела - 1920 х 1080, 1280 х 720, 1366 х 768 и 1024 х 1024 са примери за HD екрани. Всяка резолюция от 1280 х 720 и повече е добра за гледане на HD телевизия и DVD ако седите близо до екран с голям размер (50 инча и повече). Резолюция от 1920 х 1080 (1080p) не е желателно да се гледа на по-малки дисплеи, тъй като ще се губят детайли, особено ако сте близо до телевизора (по-малко от 3 метра). Широките екрани, които не са с висока резолюция поддържат така наречената разширена резолюция (ED) от 852 х 480 точки. Стандартната резолюция (SD) е 640 х 480 и 720 х 480. Дисплеите с разширена резолюция са по-добри от тези, поддържащи стандартна за 480p съдържание, например от DVD.

[pagebreak]

Видеовходове

Входовете на дисплея са важни, тъй като те определят какво устройство ще включите към екрана.

Композитен. Този вход предлага най-ниско качество, но е широко разпространен и много устройства имат такъв изход. Връзката става чрез 75-омов кабел и RCA куплунг.

S-Video. S-Video предлага по-добро качество, отколкото композитния и много устройства освен стандартния VCR притежават и S-Video изход. Връзката между устройствата е чрез специален кабел и съответния конектор.

Компонентен. Тази HD опция е минималният стандарт за връзка с DVD с прогресивна развивка, HD DVD и Blu-ray плейъри. Използват се три 75-омови коаксиални кабела, подобни на тези за композитно видео.

VGA. Висококачествена аналогова RGB връзка, първоначално използвана в компютрите.

DVI. Digital visual interface е един от най-качествените видеовходове. Конекторът осигурява връзка с компютри и устройства с HDMI изход. DVI използва специален кабел и конектори. Някои дисплеи с DVI вход работят само с компютри, което трябва да имате предвид, ако планирате да включите към тях HD DVD или Blu-ray плейъри. За гарантирана съвместимост с HDTV е необходима и съгласуваност с HDCP (High-bandwidth Digital Content Protection) системите.

HDMI. Висококачествен видеовход, към който могат да се включат Blu-ray и HD DVD, както и DVD, поддържащи резолюция 720p, 1080i или 1080p. Много от новите плоскопанелни телевизори вече се предлагат с такъв вход.

Вградени тунери

Значителна част от съвременните телевизори с плосък екран включват тунер за аналогова и цифрова телевизия Макар цифровата телевизия все още да не е масова, до няколко години тя ще получи широко разпространение, затова има смисъл от покупката на устройство с вграден тунер за цифрова телевизия.

Няколко съвета

Когато купувате телевизор с плосък екран, не се доверявайте само на характеристиките на устройството, които сте прочели в някоя брошура или в които ви убеждава продавачът. В почти всички магазини вече можете да огледате моделите в работещо състояние. Огледайте яркостта, контраста и наситеността на цветовете дали ви харесват. Спрете се по-сериозно на черния цвят – можете да го прецените в тъмна сцена от филм, например – колкото черното е по-истинско, толкова картината ще е по-добра. Проверете настройките на устройството – яркост, контраст, цветова гама - сложете ги в средно положение и вижте как се променя картината. Не е изключено в магазина нарочно да са ги засилили, за да изглежда изображението по-добре.

Не се отказвайте от HDMI вход – той ще ви послужи, ако не сега, то в близко бъдеще. Към него можете да включите HD сателитни приемници, приемници за цифрова телевизия, HD DVD и Blu-ray Disc дискови устройства.

Дизайнът на телевизора е въпрос на вкус, но преценете с какъв размер да е екранът – това зависи както от финансовото ви състояние, така и от помещението, в което възнамерявате да го гледате.

Източник: IDG.BG