С амотната фигура е Иванка Стойнова. Тя е направила всичко по силите си, за да открие своите вещи, и сега търпеливо изчаква завръщането на мъжа си.
В ръцете си държи нож, с който апатично чертае фигури по прашната земя. Лицето й изглежда много старо. Тя е на 41, майка е на осем деца и чака още едно, но на външен вид е десетилетия по-възрастна.
Попитах я какво е отношението към ромите. Макар да се оплаква, че градските власти би трябвало да им намерят ново място, тя казва, че полицията само си върши работата и "ние сме равни с българите. Отношението е еднакво."
Не съм сигурен дали в думите си влага мисъл, дали казва каквото смята, че трябва да каже, или наистина чувства, че нещата стоят така.
След това обаче към нас се присъединява още един тв екип, в който има млада репортерка в елегантно кожено яке, с дълга и пригладена коса плюс авиаторски очила около красивия й нос. Бих убил за фотоапарат, с който да запечатам тази среща."
