Запознах се с българските вина преди няколко седмици, когато французите започнаха да ни се противопоставят в Съвета за сигурност на ООН. Не ме разбирайте погрешно - аз съм против надвисналата война с Ирак и смятам, че французите и германците имат основателни причини да се опитват да ни блокират, като оставим настрана обичайната им антиамериканска нагласа.
Това обаче не означава, че не мога да приема с топли чувства новият ни съюзник, България. Тя е истински приятел на Америка - за разлика от Турция, за която трябваше да си платим; Испания, която се съюзява със САЩ просто защото иска да си го върне на французите; или Англия, с която на практика говорим на един и същи език. Позната ли ви е старата поговорка "Дойде ли неволята, волевите се надигат"? Е, това е България с две думи. Насред тази повсеместна вълна на антиамериканизъм, тази страна вдигна, образно казано, своя сърф и каза "Напълно сме готови!".
България всъщност ни харесва. Тя наистина ни харесва - като Сали Фийлд.
А и аз харесвам българите. Само споменаването на България ми припомня известната аксиома на Уил Роджърс: Наистина, не съм срещал българин, който да не ми харесва. Замислете се за своите срещи с тези екзотични хора от Източна Европа. Обзалагам се, че не сте срещали българин, който да не е очарователен, скромен и на всичкото отгоре фантастичен танцьор.
Ето защо започнах да демонстрирам подкрепата си чрез обилно количество "Шато Боряна". Естествено, снобите, които пият френско вино, ще сбърчат нос, но честото отпиване от "Шато Боряна" разкрива едно изключително пивко червено вино - и като казвам "изключително пивко" имам предвид, че точно същото количество мерло "Шато Боряна" бе нужно да ме зашемети както истинско френско червено вино. При цена 5,99 долара бутилката започвате да се ориентирате в геополитиката.
А ще искате ли и сирене към виното? Противниците на Америка да си се наслаждават на тяхното шабли и бри, но аз ще си пия моето "Шато Боряна" с няколко резена български вкусен кашкавал от овче мляко - вълшебно съчетание между острия вкус на чедъра и провалона.
България освен това изнася и едно от най-доброто сирене фета в света - което наистина е добре дошло сега, когато гърците май застават на страната на "старата Европа". Всъщност единствено България пречи на усилията на Гърция да превърне термина "фета" в свой собствен монопол, подобно (каква ирония) французите и Шампан.
В действителност типът сирене, което ние познаваме като "фета", е правено за пръв път на Тракийския полуостров, който сега се намира в Южна България. Българските ми приятели простичко нарекли своята версия "бяло сирене", докато гърците създали едно мистично усещане, като кръстили сиренето "фета" - което обаче не променя факта, че българската фета е най-добрата в цял свят. И сега не говори виното "Шато Боряна"!
"Всеки грък знае, че българската фета е много по-добра от гръцката", твърди "Малинчо Интернешънъл" (Malincho.com), вносител на български продукти.
"Българската фета става все по-популярна", казва Олга Домингес, която снабдява със сирене магазина "Забар" (Zabars.com). Независимо че се намира в сърцето на либералния горен западен Ню Йорк, в "Забар" точно сега много се търсят български сирена.
"Дори и в този квартал хората казват, че не искат да купуват френски сирена сега", признава Домингес.
Но защо да се спираме само на виното и сиренето? Ако обичате патладжан, червени чушки, зелени домати, кромид лук, вие вече сте почитатели на българската кухня. Всъщност в своята цялост българската кухня се състои от тези четири съставки, смесени в различни количества. Айвар? Наблегнете на червените чушки и оставете зелените домати. Дунавска салата? Наблегнете на зелените домати с малко патладжан. А за българите патладжанът е това, което са фъстъците за Джордж Уошингтън Карвър (американски учен агроном, 1864-1943 г., създал 325 продукта от фъстъци - бел.ред.). Те го пържат, пекат, приготвят го на скара, във фурна, смилат го и го правят на пюре.
Ако още не преглъщате слюнки, скоро ще започнете. Благодарение на новият ни съюз (и факта, че десетте години без татенцето Съветски съюз оставиха българите гладни не само за приятелство) български стоки ще залеят американския пазар.
"По отношение на цените не можете да се борите с тях - казва Стан Мазепа, собственик на "Пуласки" (Pulaski), фирма за хранителни продукти, която внася български печени чушки. - Макар и да са малко по-добри от българските, италианските печени чушки са три пъти по-скъпи."
А вие знаете как обичат да се пазарят американците - още повече (по всичко личи) че подкрепата на Италия в ООН започва да бледнее.
Един от хората, които стоят зад българската инвазия, е Георги Стратев (TangraGroup.com), който е създал селскостопански кооперативи, за да могат богатствата на Тракийската долина и Родопите да потекат към Запада. Следващият продукт е българското кисело мляко.
"Фантастично е - казва Стратев. - Никога не сте вкусвали подобно кисело мляко. То съдържа живата култура lb, Лактобацилус булгарикус (Lactobacillus bulgaricus), който въздейства върху лактозата в млякото. Ако имате непоносимост към лактозата, това е млякото за вас! Това кисело мляко подобрява и храносмилането. Повечето кисели млека не могат да се похвалят с това качество!".
Бизнесът на Стратев е в Ню Йорк и като нюйоркчанин той често се събира с български дипломати, които му казват, че ще се придържат към САЩ, ако ще останала Европа да ги наругае или отхвърли.
"Ние сме много малка страна, намираща се в трудно положение - казва той. - Очакваме да се присъединим към ЕС през 2007 г., така че не се опитваме да се делим от Европа. Но както знаете, малката ни страна не е печелила много от съюзите си с великите сили. Ние бяхме на страната на Германия в Първата и Втората световна война. Надявам се, че този път ще е различно. Нуждаем се от преки чуждестранни инвестиции, но няма да заемем неразумна позиция като Турция."
Засега изглежда на приятелите ни в България им е достатъчно да ни бъдат просто приятели - и това е друга тяхна черта, която харесвам. Докато други държави ни молят за пари, българите са далеч недотам придирчиви.
"Усещаме подкрепата на САЩ - казва Елица Панайотова, ръководител на търговския и стопански отдел в посолството на България във Вашингтон. - Ето, само преди ден министърът на търговията Доналд Еванс бе в България и се срещна с нашия президент и премиерът ни. Това означава едно силно послание на подкрепа."
Човече, щом Дон Еванс е силно послание на подкрепа за тези хора, те ще са ни приятели до гроб.
криза, която тихо расте" />
