От началото на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век България преживя тежки засушавания, които достигнаха връхната си точка през 1993 и 1994 г. В същото време, както в България, така и в глобален мащаб, потенциалните възможности за затопляне на атмосферата и изменение на климата пораждаха все по-голяма тревога.
Компютърните модели, разработени от специалисти по атмосферните явления, бяха използвани да прогнозират климатичните промени като последица от непрекъснато увеличаващи се емисии от въглероден двуокис и други парникови газове. Моделите подсказваха, че наред с глобалното нарастване на температурата, се очакват и съществени регионални изменения в климата и хидрологичните процеси. За условията в България предвижданията бяха, че най-общо климатът ще стане по-топъл и сух, макар и да продължават да се проявяват вариации в неговото изменение.
Тази книга обединява двете теми: засушаването през 80-те и 90-те и вероятността от промяна на климата в България. Какво би станало, ако бъдещият климат в България би бил подобен на засушаването през 90-те? Какво би могло да научим за влиянието на засушаването и взетите мерки и възможно ли е да се дадат съвети на политиците за адаптация на страната към бъдещи климатични промени? Тук разглеждаме именно тези въпроси.
В тази глава дискутираме развитието на изследванията по климатичните промени и как те са достигнали до академичната общност в България. Ние не очакваме всеки читател на тази книга да е запознат с местоположението и географията на България и затова сме включили едно кратко описания на климата в България. След това разглеждаме отговорите на поставените въпроси по засушаването от учени на България, САЩ, Великобритания и Виетнам.
Хронологията на събитията в Раздел 1.2 показва развитието на условията на засушаване и нейното въздействие. Широкият замисъл на книгата е чрез аналогия да се пренесе това което сме научили от един пример за решаването на друг подобен случай, възникнал при подобна ситуация (Глава 2). В нашия случай константата е България като географско място и общество, а променливата е действителното засушаване, което се случи през 80-те и 90-те години на миналия век, съпоставено с бъдещия климат.
Използвахме анализа на събитията от тези години, за да направим препоръки за планирани действия в същата страна при бъдещи климатични промени. И всичко това при предположението, че бъдещият климат може да бъде подобен или по-лош в сравнение с разглежданото засушаване в България (Раздел 1.3).
Изменение на климата Макар и заплахата от изменението на климата, дължаща се на емисиите на парниковите газове породени от човешка дейност, да бяха станали важен проблем за науката и за обществеността през 70-те години на ХХ век, всъщност осъзнаването на причините за затоплянето в резултат на парниковите газове е от почти два века (Clark et al 2001).
Самият парников ефект - абсорбция и повторна емисия на топлинно излъчване чрез атмосферните газове, е описан от Fourier във Франция през 1824 г. Четиридесет години по-късно във Великобритания Tyndall (1862) посочи ролята на СО2 и водните пари като такива газове. В Швеция, тридесет години по-късно (1896), Arrhenius писа, че отделящият се СО2 при изгарянето на въглища би могъл да доведе до глобално затопляне. През 30-те и 40-те години на ХХ век Callendar (1938, 1949) допълнително изследва влиянието на СО2 спрямо климата, след което Plass (1956) още веднъж обърна внимание на научната общност за затоплящия ефект на СО2 в момент, когато се полагаха основите на изследвания чрез числова симулация на глобалния климат - днес познати като модели за обща атмосферна циркулация - GCMs (Edwards 2000).
През 70-те години на миналия век няколко плодотворни изследвания, две от които са "The Study of Critical Environmental Problems" (1970) и "The Study of Man's Impact on Climate" (1971), са подготвени за Конференцията за хуманна околна среда на ООН в Стокхолм през 1972 г., посочват приноса на човешката дейност за изменението на климата.
През 1974 г. руският учен Budyko (1974) бе измежду първите от множеството специалисти, който в книгата си за климатичните промени обърна внимание на сравнително бързото изменение на климата породено от икономическото развитие на човешкото общество. Това виждане бе подкрепено от доказателствата в редица измервания за нарастващите стойности на СО2 в атмосферата - например, в обсерваторията Mauna Loa през 1958 г. (Keeling et al., 1976) и анализа на взетите проби от ледената покривка на земята (Trends '93, 1994).
Академичната общност обърна внимание на обществото за въздействието на парниковите газове върху климата на планетата. През 1988 г. бе създадена Междуправителствена организация по климатичните промени, като съгласуван глас на световната научната общност по проблемите на промяна на климата (IPCC 1992).
На Конференцията за околна среда и развитие на ООН в Рио де Жанейро (1992) бе приета Рамковата конвенция по изменение на климата (Framework Convention on Climate Change, FCCC), изразяваща загрижеността на много учени, че влиянието на парниковите газове върху климатичните промени представлява заплаха за околната среда и обществото. Последвалите срещи (Конференцията на партиите) призоваваха за все по-строги ангажименти на развитите страни за намаляване емисиите от парникови газове.
Следвайки препоръките на Рамковата конвенция по изменението на климата, през 1994 г. Министерството на енергетиката на САЩ спонсорира значителна международна програма "US Country Studies Program", в която взеха участие учени от 55 страни, включително и от България.
Целта на програмата бе да се направи инвентаризация на земните източници на СО2, да се създадат и приложат модели по изменение на климата; да се установят уязвимите райони; да се определят стратегии за адаптиране на екосистемите и за енергийна ефикасност, да се приложат мерки за намаляване на емисиите от СО2, метан и други газове, които причиняват парниковия ефект.
България беше изпълнител на тази програма и първите публикувани резултати в страната бяха свързани с уязвимостта и адаптацията на горската и земеделска растителност при климатични промени. Тези резултати заедно с данните за други сектори бяха включени в националните доклади по глобалните промени (First National Communication on Climate Change 1996, Second National Communication on Climate Change 1999, Third National Communication on Climate Change 2002) и бяха разпространени като официални документи и отчети на България в ООН.
През юли 2000 г. Министерският съвет одобри Националния план за действие по изменение на климата (1999), който изисква от всички министерства и организации да включват проекти за адаптация на националната икономика към климатичните промени.
През юни 1997 г. се състоя семинар "Глобалните промени и България" в Американския Университет в Благоевград, като част от международно изследване, спонсорирано от Националната фондация за наука на САЩ, Центъра за интегриран регионален анализ (CIRA) при Пенсилванския държавен университет и множество институти на Българската академия на науките (Христов Т. и др. 1999; Staneva et al. 2000).
По предложение на тази конференция се изгради Национален координационен център по глобалните промени - НКЦГП като структура при БАН. Именно на тази конференция се роди идеята за изследване на засушаването от 1982-1994 г. в България като аналог за изменението на климата. След Благоевград българските учени съвместно с чуждите експерти продължиха работата и България стана регионално водеща страна с дейностите, свързани с изменението на климата (Knight 1998; Jäger and Knight 1999, Knight and Jaeger 1999).
Засушаването
Целта на тази книга е да събере данни от периода на засушаване 1982-1994 г. и да ги съхрани за бъдните поколения, като едновременно покаже и въздействието върху естествените системи, икономическите и социални процеси в България. Специално внимание се обръща както на процесите в областта на климатологията, водните ресурси, горското стопанство, земеделието, икономиката, здравеопазването и хигиената, така и на въздействието в социален план и медийно отразяване.
Работната хипотеза на авторите е, че след проучването на последиците от продължителното засушаване в края на ХХ век бихме могли да очакваме подобни въздействия при бъдещи климатични промени през ХХI век в България. Ето защо, на края на книгата правим опит да обобщим препоръките към вземащите решения, така че обществото да бъде в състояние да реагира предварително и да адаптира управлението на българските ресурси и икономика с оглед на очакваното затопляне и засушаване. В продължителния период на изменение на климата процесът на разработване на подходяща стратегия за всяка област на човешката дейност е едва в началото си.
За да изучим детайлно засушаването си поставихме няколко основни въпроса за изследване, а именно:
1. Кои процеси и явления на околната среда допринасят за засушаването?
2. Какви са биофизическите последствия в естествените и антропогенни системи?
3. Какви са въздействията на засушаването върху човешкото общество - едновременно преките климатични въздействия и непреките посредством промените в околната среда?
4. Как реагират различни кръгове от обществото при засушаване - гражданската общественост, управляващите среди и вземащите решения?
5. Как се разви засушаването от въздействие към криза?
6. Какво е нашето послание към вземащите решения, за да планират своевременно за намаляване последствията от бъдещите засушавания, когато те могат да станат обичайно явление?
Раздел 1.2 представлява хронологията на засушаването от началото на 80-те до средата на 90-те години. В него са включени данни за промените в климатичните и хидроложки условия, въздействието на засушаването върху естествените и изкуствени екосистеми и върху здравословното състояние на хората и др.
Научната стратегия и представянето й започва с дискусия за аналогията като научен подход (Глава 2). След това се изследва самото явление засушаване в три раздела към Глава 3. (3.1 - предлага подробни метеорологични данни за засушаването; 3.2 - разглежда изучавания период в контекста на засушаванията през XX век, 3.3 - посочва как засушаването в България е свързано със синоптичните условия в атмосферата над Европа).
В Глава 4 се отговаря на въпроса как засушаването влияе на водните ресурси: 4.1 - документира въздействието върху водните количества, а 4.2 - върху качеството на повърхностните води. Съответно в Глава 5 се разглежда въздействието на засушаването върху естествените горски екосистеми и някои представители на животинския свят (5.1 и 5.2). След това се разглеждат проблемите, свързани със засушаването върху изкуствените горски екосистеми, земеделските култури и дребни бозайници - вредители в агроекосистеми (6.1, 6.2, 6.3).
Глава 7 описва човешките измерения на засушаването. Раздел 7.1. разглежда засушаването в по-широк контекст - социологията и етиката на водата в българското общество. Икономическото въздействие се разглежда в 7.2, а въздействието върху здравеопазването - в раздел 7.3.
Последиците от засушаването през периода 1993-1995 г. се промениха от въздействие до криза. По това време основният водоем на София почти бе източен; в столицата бяха въведени тежки водни режими и един сериозен спор за прехвърляне на вода към гр. София се задълбочи застрашително. Тези събития са представени в Глава 8 (8.1. - включва въпросите на управление на водата, особено в София; 8.2 - разглежда начина, по който медиите представиха въпроса за водата и накрая в 8.3 се разглежда спорът за строителство на деривация за допълнително водоснабдяване към София като криза, създадена в момент на очаквания за формиращо се демократично гражданско общество след социалистическия период).
Глава 9 обобщава наученото от този екип специалисти в направения анализ на засушаването - едновременно с поглед към самото засушаване и към необходимите данни и методологии за анализ на засушаването като изследователска цел. Книгата завършва с препоръки към вземащите решения в Глава 10. Какво бихме могли по-различно да направим при бъдещо засушаване и как може да приложим информационно ресурсното планиране на засушаването в условия на климатични промени?
Засушаването и бъдещият климат
Абсурдно ли е да се предположи, че бъдещия климат би могъл да бъде подобен на най-засушливите години, а не на обичайния за България климат през XX век? Според нас не е. Анализът извършен от Steuer (Глава 1.3) посочва резултатите от два основни модела на изменение на климата (моделите за обща атмосферна циркулация - GCMs) за България.
При продължаващите условия на нарастване на парниковите газове в глобалната атмосфера бъдещият климат на България ще бъде по-сух. Това е последица от слабо до умерено намаление на валежите и увеличаващи се температури, които водят до повишаване на изпарението.
Разликата между годишните валежи и изпарението служи като показател за сравняване годините на засушаване в бъдещето. Бъдещето не обещава много. Подробни бъдещи изследвания може би сочат по-висок и по-ранен отток през зимата и пролетта и изключително сухо лято и есен (Chang et al. 2003), така че въздействията на по-сухи годишни условия могат да намалеят при разумно управление на водите. Въпреки това, реалистично е да се гледа на засушаването от 80-те и 90-те като предвестник на бъдещето.
