Всеки от нас казва "Аз пазя природата". "Аз пазя и пестя водата". Това са приказки, с които се самозалъгваме и държим съвестта си чиста от този род угризения. Разбира се, малцина са тези, които имат съвест точно за екоравновесието или водата. Едни се правят на грижовни, осъждат поведението на другите, но тайно и небрежно пускат боклучето си на земята вместо в кофата за боклук. "То е малко, вятърът ще го отвее. Аз реално не замърсявам, колко е едно боклуче", си казват те и събират, примерно, бутилките си разделно от органичните отпадъци, вричайки се в приятелство с природата.
Други хора пък ще вдигнат това боклуче, ще го изхвърлят с близката кофа и ще спят спокойни, и с чиста съвест, че са извършили едно малко добро деяние. Както с хората, които видят просяк на улицата, молещ за къшей хляб и му пускат стотинки. Те си мислят, че са му помогнали, но реално не са. Те просто са си купили късче чиста съвест, както тези, които са дигнали боклучето, хвърлено от друг. С това проблема не се решава.
Проблемът обаче се крие именно в малките детайли. Ако хвърлиш боклуче, хартийка или друго по улицата или сред природата, то не изчезва само защото не го виждаш повече. То просто се премества на друго място и под друга форма. Тогава директно или индиректно отново за него се влагат ресурси за изчистването му, за разграждането му, за преработването му. А във всеки процес малко или много участва и водата, бивайки замърсена от това боклуче или използвайки я за рециклирането му.
За да се научи да опазва водните ресурси на планетата човечеството трябва генерално да започне да цени водата като ресурс и като източник на живот, и на неговия живот включително. Не да я пести, не да „затваря кранчето" до край или да не се къпе. Просто да цени водата, да я уважава.
Както предците ни са ловували и убивали животни, само колкото да преживеят, благодарейки на жертвата си, че ще нахрани тях и тяхното семейство и молейки я за прошка, че са отнели живота й, така и ние трябва да сме благодарни, че имаме вода в изобилие и трябва да е ползваме колкото е необходимо.
За нас в България водата е някаква огромна даденост. Ние сме истински късметлии, че както много други неща са ни кът, то поне водата не е. Врътваме кранчето и тя потича. За населението в Африка пък това съвсем не е така. Всяка капка е безценна и очаквана като манна небесна.
Във всички краища с липса на воден ресурс населението се възпитава в уважение и пестеливост. За да се справим и ние, и нашите поколения с проблемите около замърсяването, не трябва да мислим толкова сложни машини или начини за нейното опазване и пречистване. Просто трябва да заложим в подрастващите поколения и да ги научим, че водата е живот и тя трябва да се цени и уважава.
Както един млад човек, може да се научи да чете и пише, да прави разлика между добро и зло, така може да се научи и да цени водата и да не замърсява природата. Въпросът е от най-ранна детска възраст да започнем да формираме отношение в подрастващите към природата, екоравновесието и опазването на водните ни ресурси, а не после да се чудим как да ги пазим и очистваме.
Така, след едно-две поколения, ние малко или много ще променим в народопсихологията този елемент и идните поколения ще бъдат възпитани освен във всичко друго, което е нужно за тях, и в любов, и уважение към водата, природата и екобаланса.
