Едни смятат, че благодарение на него вече няма да има нужда американци да загиват на бойните полета в Европа. Други мислят, че Европейската конституция много прилича на американската.
Критиките на европейската харта обаче показват, че това далеч не е така. Американската конституция, посочват някои, се е писала в историческа епоха, когато в западният мироглед господстват принципите за свободата на личността и ограничаването на държавната власт.
Евроконституция също е дете на своето време. Само че епохата е друга. Американската конституция, отбелязват днешните критици на европейския проект, преди всичко се грижи за свободите на народа, а тази на Европа - за властовите пълномощия на държавата. Размера на първата напомня за днешните упътвания за употреба на уреди и е 11 страници, а втората се шири на стотици страници.
В Американската конституция се говори най-общо за пределите на държавната власт и баланса между пълномощията на Вашингтон и отделните щати, докато Европейската се задълбочава в сфери като правото на децата за пълно самоизразяване или положението на хората с увреждания. Тя заявява например необходимостта от приемането на профилактични мерки за охрана и защита на "физическите и морални ценности на спортистите и спортистките".
Белият дом дълго се въздържаше от коментар по повод на Евроконституцията, а някои видни деятели от администрацията на Буш, и най-вече министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, не скриваха враждебното си отношение към проекта.
Ето защо мнозина бяха изненадани, когато в края на февруари представителя на САЩ в ЕС и личен приятел на Буш Рокуел Шнабел заяви пред журналисти, че американският президент подкрепя с две ръце Евроконституцията.
По думите на Шнабел, президента на Америка смята, че всичко ще бъде много по-удобно, ако "Европа е представлявана от един човек", като се има предвид поста 'европейски външен министър', заложен в документа. И изобщо Буш мисли, че благодарение на Европейската конституция Европа ще "стане по-силна".
Мнозина считат, че американският държавен глава се е изказал така от лоялност към Тони Блеър, на когото е особено задължен, заради подкрепата му за Ирак.
Днешните консерватори теглят към другата страна, доказвайки, че на Америка изобщо не и трябва Европа с обща външна политика. Например 12 от 25 члена на ЕС изпратиха войски в Ирак, което би било малко вероятно, ако всички европейци трябваше да провеждат единна външна политика, спусната от Брюксел.
По същия на начин не биха били възможни и сегашните "особени отношения" между Лондон и Вашингтон, твърди в коментара си кореспондента на Би Би Си в Ню Йорк Владимир Козловский.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!